В момента чета...17

Това е и моята абсолютно най-любима детска книга!

Започнах



Завладяна съм от атмосферата, прекрасна е! Много, много ми допада засега.
Вени 

Сутринта започнах:

В самото начало съм и много ми харесва, ама много и дано не ме разочарова по нататък 

Амос Ос ми е любим автор. Тази не съм я чела още. Дай отзиви като свършиш. В момента чета Стъкларят от Мурано и мислех след това да започна Пантера в приземието на Оз.

Започвам "50 нюанса сиво"

Коя е първата книга от поредицата за Мария Антоанета на А. Дюма?
Благодаря предварително 

Ще си изгубиш времето  ...

Съболезнования...

Аз не мисля така  Чете се лесно и разтоварва. Само класиците ли трябва да се четат?
Лилке, ти редовно преглеждаш темата за 50-те Даже е ред въвеждаш От това следва ,че не е като да не ти е харесала съвсем

svet65 благодаря за ревюто на "Шалимар клоунът"  , чаках го с нетърпение   

kalinua много приятно разказва Амос Оз, а тази книга е била автобиографична 

diana lobodova, а аз благодаря за много точните думи за "След багера". Всъщност от твоето споделяне разбрах защо съм дала 5, а не 4 звезди в goodreads. Точно заради нещата, които описваш!  
А "История за мрак и любов" от 2 години я гледам в гимназията на сина ми (библиотеката им) и все й се каня... Не знам защо се колебая след 2 прочетени книги на Амос Оз, които ми бяха сравнително приятни и бих искала поне още една да видя...

Бързо напредвам с "Парижката съпруга". Не съм очаквала, че от подобна книга ще има какво да преписвам... Исках да прочета я само от любопитство, но нямах никакви очаквания, по-скоро мислех, че ще с слаба и „тъпа“…Винаги съм се чудела при романизирана  биография - как може да знае авторът какво си е помислил героят, как е погледнал, как са блеснали очите му (примерно). А всичко тук никак не ми изглежда  измислено (засега). Диалозите не са изкуствени, точно така си представям общуването между Хемингуей и неговата любима Хадли.

Може би ако не беше за Хем, който много ме интересува, нямаше чак толкова да ми бъде интересно зараждането на новата любов. Макар че при позабравени подобни истории все пак ми беше приятно да си спомня – как изобщо не познаваш един човек, но привличането е необяснимо; за колебанията – дали е искрен, рисковано ли е, какво ще излезе от всичко...

Въпреки че доста съм се сърдила на Хем за какво ли не в живота му, някак сме по-благосклонни към големите творци и се опитваме да ги разбираме…

„Не можех да стигна до всяко кътче в душата на Ърнест, а и той не го искаше. Да, нуждаеше се от мен заради чувството на подкрепа и сигурност – също както аз се нуждаех от него. Но харесваше и възможността да изчезне в работата си, далеч от мен. И да се върне когато желае."

Винаги ме е впечатлявало как още 17-20 годишен Хемингуей изглежда като истински мъжага, с всичко, което се очаква да правят големите (война, брак, кариера). Но … и той е човек… И момче…
“Женитбата беше изцяло негова идея, но той не й беше казал колко се страхува. Като че изпитваше необходимост насила да върви в тази посока въпреки всичко, както постъпваше винаги с онова, което му вдъхваше ужас.  Боеше се от брака, но се боеше и от самотата.“

И The Jazz Age винаги ми е била интересна - на прага между двата века, наистина преход между епохи  (като думата „джаз“ изобщо не включва само джаз…)
„Всъщност никой нямаше власт над никого. Това бе знак на епохата. Викторианските години ни бяха държали в плен  с карамеловата си глазура и белите си дантели, но сега всички ние напирахме навън, разпалени от младостта, надеждите и тръпките на джаза".

За Париж (и Рим) има ли някой да не знае това, приятно ми е пак да го видя:
„Рим несъмнено има своята привлекателност, …, долче вита и тъй нататък. Може ли човек да не хареса нещо в Италия? Но ако искаш да работиш сериозно, трябва да бъдеш в Париж. Там са истинските писатели днес. ... По всяко време на денонощието има какво да правиш. Всичко е интересно и всеки има какво да ти разкаже, Париж, Хем.“

Интересно как човек не очаква къде ще види обяснение за някои свои предпочитания. Неотдавна Милан Кундера ми "обясни" защо харесвам Хемингуей, сега това още повече ми се избистри с тези думи:
„Когато зажаднееше за общуване отиваше да посети  Сезан и Моне в Люксембургския музей, вярвайки, че импресионистите вече са постигнали онова, към което се стремеше той – да сведе местата, хората и предметите до основните им свойства. Реката на Сезан беше гъста, кафява и това я правеше още по-реална. Точно към същото се стремеше Ърнест – и понякога напредваше мъчително бавно. Често се прибираше у дома изтощен и смазан, сякаш цял ден се бе борил с тежки чували въглища, а не с изречения.“

+1

И аз я четох, но на мен не ми хареса, а ме подразни - особено финалът, макар и неочакван. Бегбеде ме спечели с "Прозорци към света", а "Любовта трае 3 години" и "9,99" ми харесаха докато ги четях, но след 3 дни - нищо не беше останало...

За Мацантини... май съм единствената, която не беше впечатлена от книгата. Филмът ми хареса повече, чакар, че го гледах след книгата. Убедена съм, че "Да дойдеш на света" ще ми хареса много повече, но още не съм стигнала до нея, за срам...
Продължавам да си чета Андрей Макин с кеф!

Защо се опитваш да ме анализираш?
Знаеш ли колко още други теми преглеждам и не всичко в тях ми харесва?
Може да се чете лесно, докато в един момент не ти писне с тъпите повторения.
Аз не чета класици. И книгите на са само тъпи и класици.
Както и да е. никакво значение не би трябвало да има за теб аз какво харесвам и не харесвам.
Не съм лъгала никого тук, когато давам мнение, особено за книга.
Ако ти се съмняваш в това, значи съдиш по себе си, защото опитите ти да разсъждаваш над това дали харесвам или не някаква боза, са подобни на същата тази блудкава порнография.

Четеше ми се нещо леко и започнах това

                                             

Съжалявам, че споделих коя книга започнах да чета. Явно от всичко може да стане скандал
Касита, силно ти препоръчвам една стара, но прекрасна книга "Когато в рая валеше дъжд" на Ян Отченашек