В момента чета...17

Прочетох "Оризовата майка"- някой по-горе я нарече семейна сага. Може и да е такава. За мен е от онези книги, в които всеки намира по нещо от и за себе си, припознава се. Дълбока, смислена и безкрайно тъжна. Все още съдбата на героите се носи около мен. Странна работа. От години не съм чела такъв тихичко, но сериозно въздействащ роман.

"Клетка", Стивън Кинг- поредното ми разочарование от автора. Дали защото е така плодотворен, защото промених вкуса си, или просто темата е милион пъти експлоатирана, но романът не ми допада. Чета го, защото е на Кинг, но инак... действието се разводнява в средата /както винаги при него, де/ остават празни и недоизмислени моменти... Дано поне финалът е добър.

 Как хубаво пишеш, Касита!

 Дори критиката ти звучи на място.

И аз така. После я препрочетох след около 10 год. и отново ми хареса много. Май й е време за препрочитане Но съм си запланувала доста книжки Не мога като повечето от вас да чета по няколко книги наведнъж и си ги бутам една по една.

Да не се деля от колектива, но и аз четох Цар Плъх на младини  . Все се каня да я препрочета, но все имам нещо нечетено и отлагам.

Аз току що затворих последната страница на Сянката на вятъра. Това беше един книжен разкош  !

"Майките" е много хубава И аз се настройвам за "Забравените от небето"...
Сега чета Емоционалната интелигентност. Интересно четиво

Преди малко започнах това:

Добре казано!!! 

Е-хе как се събрахме наборите!  Непременно ще споделя впечатленията си от книгата. 

Здравейте  
Започнах "Оризовата майка"-завладя ме и гълтах бързо страниците,но някак магията отмина при спомените на децата.....дано нататък пак е завладяваща! Насочила съм се към "Императрицата"-Шан Са,но не мога да я открия във вариант за отпечатване .
От минало време си спомням,че освен Клавел ми харесваше и А.Кронин-"Трима в любовта",също и Т.Драйзер-"Финансист"....ех,преди години имах много време за четене  

Абсолютно същото изпитвах и аз, докато я четях. Лично за мен началото беше невероятно, средата безинтересна, краят по- добре от средата, но не на нивото на началото.

Много ти благодаря! 

Именно, средата на "Оризовата майка", когато започват разказите на децата й, е по-слабата част, защото и децата на Лакшми са такива. Силата е в майката. Тя е зарядът на семейството. Тя носи и животът, и разрухата в семейството си. Тя е силната и необикновената личност. От децата й няма нито едно, достойно за възхита.

Идвам да споделя разочарованието си от края на "Клетката" на Кинг. Не харесвам книги с отворен финал. Обичам завършените и ясни краища на историите. Похватът "Нека читателят сам реши" не е по мой вкус. Поне съдбата на отделилата се част от групата да бе проследена. Оценявам възможността, която ми два авторът да приложа въображението си, но не, благодаря.
Скоро към Стивън Кинг няма да посегна. Явно вече съм надраснала младежкия си ентусиазъм за ужаси.

Много харесах "Забравените от небето", но ми е непонятно защо 1/3 от книгата е рецензии, афиши от театрални постановки и т.н. И предговорът е с досадно подробен разказ за проблема с Хайтов. Книгата е достатъчно силна и въздействаща и няма нужда от допълнителните самохвалби на авторката. Предполагам, че тя си ги е събирала и искала да се публикуват, защото от издателството едва ли са събирали де що има писано и изказано за самата книга или постановките по нея. Много дразнещо.

 Мен пък нищо не ме подразни. И нека да се види колко трудно е видяла бял свят тази книжка. Такъв шедьовър, а можеше да не достигне до нас.

 А защо да няма афиши? Те не натоварват с нищо четящите. Който не иска, не ги чете.
 Но пък иначе откъде щяхме да знаем, че е толкова оценена тази книга и извън пределите на страната ни.

 На мен всичко ми беше интересно. И май ще поръчам книгата, за да я имам за себе си.

Изобщо не ги погледнах тези части "преди" и "след". При такова съдържание на разказите наистина контрастът е огромен. По диагонал мернах само в предговора разни думи и имена и си казах "нема нужда". А накрая си останах с последните думи от последния разказ... Вчера питах мъжа ми иска ли да чете книгата. Отговори "Аз съм я чел, ти ми я прочете на глас" (така си беше   )

Прочетох "Стая" на Ема Донахю. Точно 3,5 от 5 (в goodreads - ако имаше 3,5). Доста впечатления си писах, но нямам време да ги обобщя. Накратко, очаквах повече да разбера за майката, но във втората част много неща ми бяха неубедителни. Разбираемо разклатено беше всичко, но сякаш и поради нещо, свързано с уменията на авторката, не само заради събитията с героите (и не заради граматиката на Джак). Тесностията/ограничението на стаята за мен беше непоносима физически. Достатъчността на Мам за Джак също беше тежичка за мен... Въпреки че очаквах Джак и Мам да са разбити след преживяното (дори и на фона на максималните умения на Мам да бъде майка при тези условия), все пак ме изненада "постъпката" на Мам в "После". По-скоро очаквах Джак да има по-драстични външни изяви и неприемане... Но - проблемът си е в моите очаквания сигурно.

Започнах "Дом дневен, дом нощен" на Олга Токарчук. Първите 50 страници ми харесват, въпреки че са мрачни, монотонни и видимо несвързвани.

За "Оризовата майка" - харесването ми е в низходяща права (от началото към края).
А за "Стая" - вълнообразна крива. (Но я четох много бързо и с интерес въпреки известното неудовлетворение).
"Забравените от небето" - няма прави, няма криви - висока "константа"!
(а по принцип не си падам много по книги, които се "възползват" от патриотичните чувства на хората, от склонността към носталгичност - просто я въприех за чисто човешка и идеална във всяко отношение).

Започвам " Изгубената роза" - Сердар Юзкан.