Аз го приех като закачка, Вилико, с Уомън май си пишем аверската. Хайде, стига сме се карали, аз за тази работа си имам ''прекрасни съседки''. Последно ме заплашваха с Общината и Службата, но не разбрах за коя служба става въпрос... 
- Публикувана: 12 март 2013, 12:47 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2013, 13:13 ч.
Когато любимия мъж забравя....
Цялата Мара втасала в България, ама хайде...Че и за подаръците така, и все пак, ако на някой му е важно, другият трябва да прави жестове, нема начин.
Така е свикнал да живее и няма да е лесно да го превъзпиташ, така да се каже 
Но пък не е невъзможно 
Обясни му как се чувстваш, както и, че си свикнала да живееш по друг начин и ако е възможно да се синхронизирате, за да се чувствате и двамата добре Дано съм била полезна 
Желая ти успех 
Но пък не е невъзможно Обясни му как се чувстваш, както и, че си свикнала да живееш по друг начин и ако е възможно да се синхронизирате, за да се чувствате и двамата добре Дано съм била полезна Желая ти успех 
Какво ще направите ако сте в следната ситуация?
Любимия мъж забрави именния ми ден, не ми чистити, не ми подари подарък....нищо. С М живеем от мн. скоро заедно като семейство, под един покрив. За нова година му казах - хайде да идем да си избереш нещо лично заделих пари искам да си купиш било пуловер, дънки от мола..... и до там......не отидохме. За Коледа, за Нова година също не ми подари подарък. За голямо мое учудване дори в семейството им и подаръци не се размениха за празниците. Дойде професионален мой празник - пак нищо, не ми чистити. Следва Баба Марта сутринта дойде и каза - Честит празник и не ми подари мартеничка от него, а аз му направих закуска както вс. сутрин и.... мартеничка му дадох. За 8 март ми чистити и даде само кутия бонбони, нищо повече, очаквах да организира нещо, да отидем някъде, даже отказах покани от приятелки за женски банкети, та нали сме за първа година заедно /живеем имам предвид/. Незнам как да реагирам, просто останах като смаяна-дори за 8 март в семейството му не подариха цветя на дамите, да не говорим за нещо друго....
Любимия мъж забрави именния ми ден, не ми чистити, не ми подари подарък....нищо. С М живеем от мн. скоро заедно като семейство, под един покрив. За нова година му казах - хайде да идем да си избереш нещо лично заделих пари искам да си купиш било пуловер, дънки от мола..... и до там......не отидохме. За Коледа, за Нова година също не ми подари подарък. За голямо мое учудване дори в семейството им и подаръци не се размениха за празниците. Дойде професионален мой празник - пак нищо, не ми чистити. Следва Баба Марта сутринта дойде и каза - Честит празник и не ми подари мартеничка от него, а аз му направих закуска както вс. сутрин и.... мартеничка му дадох. За 8 март ми чистити и даде само кутия бонбони, нищо повече, очаквах да организира нещо, да отидем някъде, даже отказах покани от приятелки за женски банкети, та нали сме за първа година заедно /живеем имам предвид/. Незнам как да реагирам, просто останах като смаяна-дори за 8 март в семейството му не подариха цветя на дамите, да не говорим за нещо друго....
Така е възпитан...сама го споменаваш, да не се напъва излишно по празници и поводи. Кажи му го и го и си намерете златната среда. Ако държите един на друг ще си намерите ваш модел на поведение по тези поводи.
Аз не мога да схвана що за трагедия е това, че авторката не била получавала подаръци и цветя по поводи. Голям праз.
Директно по темата- когато любимият мъж забравя, хич не следва да си го слагаш на сърце. Много важно, че не бил подарил китки и мартеница на конкретен ден- не виждам защо толкова те тормози това.
Понеже не обичам букетища, мъжът ми е своевременно уведомен и не прави грешката да ми мъкне такива. Що се отнася до подаръци- не примирам да ми ги подаряват по повод. Че на Коледа не бил подарил. Много важно. За сметка на това се сеща навреме от какво имам нужда и даже повече от мен врънка да си го купя, като ми дава и пари, заделени от страничните му доходи.
Балонче, твърде отскоро сте заедно.Най- вероятно не е стиснат, а недосетлив. А ти ми дребнавееш.
Директно по темата- когато любимият мъж забравя, хич не следва да си го слагаш на сърце. Много важно, че не бил подарил китки и мартеница на конкретен ден- не виждам защо толкова те тормози това.
Понеже не обичам букетища, мъжът ми е своевременно уведомен и не прави грешката да ми мъкне такива. Що се отнася до подаръци- не примирам да ми ги подаряват по повод. Че на Коледа не бил подарил. Много важно. За сметка на това се сеща навреме от какво имам нужда и даже повече от мен врънка да си го купя, като ми дава и пари, заделени от страничните му доходи.
Балонче, твърде отскоро сте заедно.Най- вероятно не е стиснат, а недосетлив. А ти ми дребнавееш.
Ама утре той ако почне да я обвинява и да я прави на две стотинки за нищо, той няма да е дребнав, сигурна съм. 
Ми, убийте го този човек, че не се вълнува от всички празници в календара и не се сеща да ги отбележи подобаващо 
Авторката, мъжете не четат мисли - кажи му директно, че това те притеснява. Значи вие първо сте били гаджета, сега живеете заедно, ама ти не можеш да му споделиш, какво разваля цялата картинка? Представям си за по-сериозни неща как общувате. Сигурно разчитате на телепатия.
Ето, аз съм човек, който е израснал в семейство, в което се празнува абсолютно всичко - само се търси повод. И, както си пише - официално, с подаръци, поздрави...Сигурно съм тотално сбъркана и анархистично настроена, но не съм прихванала от тази еуфория и не бих празнувала разни общоприети дни, в които човек трябва задължително да бъде много весел и да се носи на 20 см. от земята.
Това, обаче, не ми пречи да купувам подаръци и да изненадвам любимите за мен хора без повод, а защото съм видяла нещо, което ми е напомнило за тях, усмихнало ме е и т.н.
Авторката, мъжете не четат мисли - кажи му директно, че това те притеснява. Значи вие първо сте били гаджета, сега живеете заедно, ама ти не можеш да му споделиш, какво разваля цялата картинка? Представям си за по-сериозни неща как общувате. Сигурно разчитате на телепатия.
Ето, аз съм човек, който е израснал в семейство, в което се празнува абсолютно всичко - само се търси повод. И, както си пише - официално, с подаръци, поздрави...Сигурно съм тотално сбъркана и анархистично настроена, но не съм прихванала от тази еуфория и не бих празнувала разни общоприети дни, в които човек трябва задължително да бъде много весел и да се носи на 20 см. от земята.
Това, обаче, не ми пречи да купувам подаръци и да изненадвам любимите за мен хора без повод, а защото съм видяла нещо, което ми е напомнило за тях, усмихнало ме е и т.н.
Ми, убийте го този човек, че не се вълнува от всички празници в календара и не се сеща да ги отбележи подобаващо
Авторката, мъжете не четат мисли - кажи му директно, че това те притеснява.
Авторката, мъжете не четат мисли - кажи му директно, че това те притеснява.
Предполагам драмата не е в това , че не чете мисли, а в идеята , че не сеща дори. Това е възпитание, модел, който е видял-живял/семейството ни изгражда определени представи за нещата в живота, а не партньорите ни/ и го приема за нормален. Нейният е различен и е също толкова нормален за нея. Всеки е прав за себе си и това е съвсем нормално.
Но, да права си само комуникацията оправя тези неща - друг начин няма.
Пълната трагедия, че някой не чете мисли 
Чувствата могат да се показват и по други начини. Ако толкова не можеш да преглътнеш липсата на подаръци, кажи му го, сподели какво те мъчи, поговорете откровено, изслушай го и него. Колкото повече споделяш, толкова повече той ще свикне с мисълта, че ти си друг тип човек, че за теб тези "дребни" (за него) неща са важни. Ще се пречупи или пък ти ще свикнеш с него. Всеки си има собствените си "лудости".
Чувствата могат да се показват и по други начини. Ако толкова не можеш да преглътнеш липсата на подаръци, кажи му го, сподели какво те мъчи, поговорете откровено, изслушай го и него. Колкото повече споделяш, толкова повече той ще свикне с мисълта, че ти си друг тип човек, че за теб тези "дребни" (за него) неща са важни. Ще се пречупи или пък ти ще свикнеш с него. Всеки си има собствените си "лудости".
Чета постингите и си мисля, как се омаловажават нещата, които носят радост. защото точно тези дребни неща създават уют, тръпка и т.н.
Нали всички знаем "малките камъчета обръщат колата".
Аз лично не бих живяла с човек, който не ме прави щастлива. Като не се сеща да създава радост, да ми показва, че аз съм специална за него. И не само на празници.
ДА, знам какво ще кажете, че живота е изнервен, криза, безпаричие и т.н, но нали точно на всичко това малките жестове са тези, които те зареждат. И не всичко струва пари( нищо не струва да спре и да ти откъсне люляк по пътя докато пътувате или да ти донесе единствените узрели ягоди, докато се разхождате, или да ти донесе любимия щоколад и т.н. Когато има желание, човек намира начини.
И ако един човек не се сеща на празник, дали би се сетил за тези неща в обикновенните дни?
И въпроса не е в мартеницата или подаръка, а в самия жест. Тези жестове правят живота по-цветен.
Нали всички знаем "малките камъчета обръщат колата".
Аз лично не бих живяла с човек, който не ме прави щастлива. Като не се сеща да създава радост, да ми показва, че аз съм специална за него. И не само на празници.
ДА, знам какво ще кажете, че живота е изнервен, криза, безпаричие и т.н, но нали точно на всичко това малките жестове са тези, които те зареждат. И не всичко струва пари( нищо не струва да спре и да ти откъсне люляк по пътя докато пътувате или да ти донесе единствените узрели ягоди, докато се разхождате, или да ти донесе любимия щоколад и т.н. Когато има желание, човек намира начини.
И ако един човек не се сеща на празник, дали би се сетил за тези неща в обикновенните дни?
И въпроса не е в мартеницата или подаръка, а в самия жест. Тези жестове правят живота по-цветен.
Препоръчани теми