Да бъде жив и здрав новият папа!

Vicar of Christ

(Latin Vicarius Christi).

A title of the pope implying his supreme and universal primacy, both of honour and of jurisdiction, over the Church of Christ. It is founded on the words of the Divine Shepherd to St. Peter: "Feed my lambs. . . . Feed my sheep" (John 21:16-17), by which He constituted the Prince of the Apostles guardian of His entire flock in His own place, thus making him His Vicar and fulfilling the promise made in Matthew 16:18-19.

In the course of the ages other vicarial designations have been used for the pope, as Vicar of St. Peter and even Vicar of the Apostolic See (Pope Gelasius, I, Ep. vi), but the title Vicar of Christ is more expressive of his supreme headship of the Church on earth, which he bears in virtue of the commission of Christ and with vicarial power derived from Him. Thus, Innocent III appeals for his power to remove bishops to the fact that he is Vicar of Christ (cap. "Inter corporalia", 2, "De trans. ep."). He also declares that Christ has given such power only to His Vicar Peter and his successors (cap. "Quanto", 3, ibid.), and states that it is the Roman Pontiff who is "the successor of Peter and the Vicar of Jesus Christ" (cap. "Licet", 4, ibid.). The title Vicar of God used for the pope by Nicholas III (c. "Fundamenta ejus", 17, "De elect.", in 6) is employed as an equivalent for Vicar of Christ.
About this page

APA citation. Fanning, W. (1912). Vicar of Christ. In The Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. Retrieved March 15, 2013 from New Advent: http://www.newadvent.org/cathen/15403b.htm

MLA citation. Fanning, William. "Vicar of Christ." The Catholic Encyclopedia. Vol. 15. New York: Robert Appleton Company, 1912. 15 Mar. 2013 <http://www.newadvent.org/cathen/15403b.htm>.

С въпроса за върховенството на папата неразривно е свързан и един друг въпрос - за неговата непогрешимост. През 1870 г. римската църква издига непогрешимостта на папата в догма. Ето какво гласи тя:

    "Папата е божествен човек и човешки Бог. Затова никой не може да го съди. Той притежава неограничена божествена власт. За него на земята е възможно всичко, което е възможно за Бога на небето. Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога. Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите заповеди. Само един Бог е подобен на папата. Папата има власт над небесните и земните дела. В света той е това, което олицетворява Бога, той е душата в тялото. Властта на папата е по-висша от всяка друга власт, защото тя, един вид, се разпростира над Небето, земята и преизподнята, и словата на Писанието, "всичко се покорява под неговите нозе", се отнасят единствено за римския първосвещеник. Всичко е във властта и по волята на папата и никой и нищо не може да му се противопостави. Ако той повлече със себе си в ада милиони хора, то никой няма правото да го запита: "Свети отче, защо правиш това?".

    Папата е непогрешим като Бог и може да прави всичко, което прави и сам Бог. Папата е опасан с два меча – той властва над духовното и светското: над патриарси и епископи, над императори и крале.

    Всички хора на земята са негови поданици. Той е всичко, над всичко и съдържа в себе си всичко. Което той хвали или порицава, всички са длъжни да хвалят или порицават. Папата може да изменя природата на нещата, от нищо да прави всичко. Той има властта от неправдата да сътвори правда и обратното. Без правда и въпреки правдата да върши всичко, което му е угодно. Може да оспорва апостолите и заповедите, дадени ни от тях, да поправя Новия завет, където смята за необходимо, дори да изменя самите тайнства, установени от Иисус Христос. Папата има такава сила и на небето, че от умрелите може да направи светец всеки, когото пожелае, независимо от мнението на околните и въпреки тяхната съпротива.

    Папата има власт над чистилището и ада. Той е владика на Вселената. Той може всичко, понякога дори и без да го осъзнава. Да се съмняваш в неговото могъщество е светотатство. Властта му е по-обширна и по-висша от тази на ангелите и светиите. Никой няма право, дори мислено, да протестира на неговите заповеди или съд. Който отрича властта на папата, той греши против Светия Дух, разделя Христа и е еретик. Само на папата е дадена властта да отнема от някого нещо и да го дава на друг. Той може да отнема и раздава кралства, империи, княжества и всякакво имущество. Властта си той получава направо от Бога, а императорите и кралете своята - от папата.

    Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога. Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15). Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух. Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата й пълнота. Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап. Павел и да дава наставления, противоположни на тези послания. Да обвиняваш папата е все едно да хулиш Светия Дух, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят. Тройната папска корона е символ на троичната му власт - над ангелите на небето, над хората на земята и над бесовете в ада. Ако папата изрече присъда срещу Божия съд, то съдът Божий трябва да бъде поправен и изменен. Папата е светлината на вярата и отражение на истината. Той е над всички и може всичко…".

Такова е дословно постановлението на Първия Ватикански Събор от 1870 г. по времето на папа Пий ІХ! Не в някакви си отдалечени средновековни времена, а само преди 130 години!