~*~Одумвани или не, арабските мами си живеят добре в 135 тема!~*~

Пристигнахме по залез слънце след директен полет, продължил два часа и половина. Летището на Порто логично е голямо и модерно, градът е втори по големина след Лисабон. На излизане получихме карта на града и директно се ориентирахме към метрото, от което останах приятно изненадана- приветливо и новичко ми се стори.
След като се настанихме в хотела(малко, напретензиозно хотелче, намиращо се до кметството) тръгнахме на вечерна разходка по нашата улица- една от най-красивите на Порто с внушителни стари сгради и с известния Площад на свободата. Не бяхме изминали и 100-тина метра сигурно и ни спря един млад човечец, на пръв поглед, небудещ подозрения и ни заприказва на английски. Аз се усетих каква е работата (имайки предвид, че още на спирката на метрото една жена ни помоли за 40 цента за билет, в отговор на това, че й направихме път на ескалатора...) и му казах нарочно, че не говорим английски, обаче моят мъж стои. Онзи човек бърбори супер скоростно, без да ни гледа в очите и от рецитала му разбрах, че уж си бил изгубил портмонето с всичките пари и докумети и искаше 1 евро...Бях меко казано очудена, че два пъти в рамките на има няма и час ни спират да ни искат пари...Както и да е, отидохме на гарата Сао Бенто, която е известна със своите азуледжус- това са така харектерните за цяла Португалия рисувани плочки. Много често са в бяло- синя краска, но има и много цветни. Специално на тази гара  са пресъздадени цели исторически картини и то огромни, върху бяло-сините плочки и затова гарата сама по себе си е забележителност. Тръгнахме по едни нанагорни улички(релефът на града си е доста неравен, както и този на Лисабон,който се издига върху седем хълма) да търсим заведение за хранене, което да не е много скъпо. Беше доста добре осветено, но за мое  учудване нямаше толкова много хора по улиците, наистина беше през седмицата и вече доста късно, но все пак бях чела, че португалци си лягат най-късно от цяла Европа и си мислех, че ще е пълно с народ едва ли не...Това ме караше да мисля, че и магазините работят до късно, но всички бяха вече затворени. По улиците видяхме няколко пъти бездомни хора, спящи на земята..След доста ходене намерихме отворено заведение. Бяхме единствените клиенти и момчетата от персонала бяха много любезни. Хапнахме много вкусна зеленчукова супа, която се оказа и много евтина-евро и петдесет.. За първи път ядох такава комбинация- картофи, червен боб, брюкселско зеле и моркови!
На следващата сутрин тръгнахме да търсим автогарата, от където да хванем автобус за Лисабон. Още в началото един полицай, като ни видя с картата и оглеждайки се наоколо, ни пита какво търсим и обясни на английски - уж било близо. Е, близо,но няма табели, нищо, вървим, вървим, гледаме уж на картата, но никаква гара не се вижда около нас. Питахме на няколко пъти хора, бяха много мили, но ни обясняваха на португалски и някакси, все различни насоки ни даваха хихи..След около половин час най-после я намерихме по най-заобиколения път (отвън изглеждаше като гараж, което обяснява защо сме я подминали така неволно) и малко преди да се качим на автобуса си взехме закуска от близкото кафе. Наслуки си поръчахме кроасан и поничка с яйчен крем, които ужасно ни се усладиха. Става въпрос за- популярната Бола де Берлим (разбирайте Берлин, откъдето идват тези понички с пълнеж(мармалад), но тук пълнежът беше друг, много повече и много по-вкусен, поне за нас. Известен е и като английски крем)
Пътуването от 3 часа и половина почти не го усетихме, имаше както местни хора, така и други туристи с нас. Беше слънчево и през цялото време се наслаждавах на прекрасната природа-много зелено, редяха се широколистни дръвчета, маслинови, палми, много много ми хареса!!!
Пристигайки в Лисабон, си взехме карта на града от една видимо отегчена и нелюбезна служителка и се упътихме към метрото. Метрото в Лисабон е много добре устроено, разделено на четири линии, всяка от които носи различен цвят и различен символ, свързан все с кораболаването. Червената линия има за символ компас, синята-птица, летяща над вода, жълтата-цвете, а зелената-плаващ кораб. Много ми беше интересно това! И самото метро долу в повечето случаи е изпъстрено с шарени плочки, много приятно за гледане.
Първата ни спирка беше централната джамия на града, защото се случи петък, пристигнахме на обяд и искахме да хванем петъчната  молитва, а и да видим самата джамия разбира се. Освен това спирката й много близо до спирката на хотела, така че се запътихме натам. Самата джамия отвътре е доста голяма. Преобладаващи цветове бяха бежаво, кафяво- дървените парапети, червено-килимчетата и синьо- плочките, този път изписани с аяти от Корана. А отвън входът беше облицован пак с плочки, но тюркоазени, ще видите на снимките.
След молитвата отидохме да се настаним в хотела, където жената на рецепцията много мило ни обясни по картата от къде и за къде и ни насочи към центъра, който беше на 15тина мин.пеша. Хотелът сам по себе си ни очарова- беше две звезди и на повече от разумна цена, но условията бяха като за три. Почти веднага след като си оставихме багажа, тръгнахме пеша към центъра- Лисабон определено е град, който трябва да се обходи пеша, за да усетиш целия му чар. Навсякъде има стари сгради с интересна архитектура и свежи цветове, но за съжаление доста от тях са оставени на произвола, някои буквално се рушат. Малките ресторантчета с морски деликатеси, гледащи те от витрините се срещат много често, пак логично за столица на океана. През краткия си престой в града опитахме  няколко варианта на риба треска, с която е известна местната кухня, както и супа от морски дарове и паниран октопод. Последните две неща бяха ужасно вкусни. А и този октопод ни го сервираха с гарнитура от боб и ориз, както и вие го правите може би, е, много ми хареса съчетанието хихи!
Първия следобед се разхождахме без определена цел към центъра, видяхме отдолу крепостния замък Сау Жорж. Минахме през гара Россио, забележителна сграда в стил мануелин- португалска късна готика, белязала най-красивите сгради на страната от началото на 16ти век и естествено пак вдъхновена от Великите географски открития(срещат се различни морски символи като въжета, котви, раковини) За съжаление голяма част от тези забележителности, заедно с почти целия град, са били разрушени от огромното земетресение през 1755, последвано от цунами.
За щастие някои все пак са оцелели и две от тях посетихме на втория ден, а именно символа на Лисабон- Кулата Белен, построена в началото на 16ти век, както и манастира Жеронимос- и двете впечатляват с красива архитектура, стил мануелин, както споменах. Кулата е служила за пристанище на река Тежу, най-дългата на Пиренейския полуостров, чиято последна спирка преди вливането й в Атлантика, е португалската столица. От тук са тръгвали големите мореплаватели и тук са се завръщали. Пред манастира пък се шири прекрасен парк с фонтан, от където се стига до следващата забележителност- Паметника на откритията, на който са построени статуи на 33 от най-важните личности на славните 15ти и 16ти век- това са мореплаватели, картографи, изследователи, историци, писатели, художници и други. От тук се вижда в далечината Моста 25ти Април, който е копие на Голдън гейтс в Сан Франциско.
Преди да заминем бях чела, че в Белен(той си е квартал на Лисабон) се намира най-старата следкарница за известните пащел де ната-произвеждат ги от 1837г. и исках задължително да ги опитаме. Имаше много хора и отпред, и вътре в сладкарницата, но обслужваха бързо и не сме чакали дълго. Бяха наистина много вкусни, оказа се, че това са кошнички от бутер тесто, пълни с един вид яйчен крем. Легендата разказва, че рецептата за крема е измислена и прилагана от монасите в манастира.
Следобяд опознахме централните търговски улици в квартала Байша с многобройните си улични артисти , старата част на града-Алфама,с прочутите си тесни улички и стари, вехтеещи жилищни сгради. Целият град предлага прекрасни панорами от своите хълмове и една от най-хубавите е именно от хълма на стария град. Тук се намира и най-старата катедрала на града- Се, а в Байша- кулата- асансьор Санта Жуста, който е висок 45 метра, свързва по-ниската с по-високата част на града и се радва на много посетители. И ние се качихме вечерта , след чакане около половин час на опашката и се полюбувахме на нощен Лисабон.
Интересното е, че при тази ни разходка, без да знаем, попаднахме сред многобройни демонстриращи хора, като по-късно разбрахме, че е ставало въпрос за големите протести срещу спестовната политика на сегашното правителство, срещу което същия ден около 1,5 милиона души са били излезли на улиците. Кризата там се задълбочава все повече...
Решихме да ги последваме тези хора по една успоредна уличка и така стигнахме до Площада на търговията, намиращ се също на брега на реката. До преди земетресението тук се е издигал кралският дворец и са се вземали ключови решения за търговските връзки между Португалия и нейните колонии, откъдето идва и името му. След 1755г, площадът е разрушен и при новото му издигане от премиера Маркиз дьо Помбал е построена Триумфална Арка, а в центъра- паметник на тогавашния крал Хосе I. Както паметника, така и арката се ремонтираха в този момент и за съжаление не можахме да видим площада в целия му блясък, но пък съпреживяхме революжионния му облик. Там беше крайната точка на демонстриращите и трибуната, на която говореха техните хора и бяха освирквани някои от политиците...Но цялата тази картина си остана с мирен характер, поне от това, което видяхме, за разлика от протестите в България по същото време, които нямаше как да не ми изскочат в главата...
Друго нещо, с което ще запомня пътуването ни е возенето с небеизвестния трамвай Електрико 28- тип фуникулер- ще го срещнете като обезателна точка от опознаването на Лисабон...Мотрисите на тези трамваи(28 е една от линиите, особено почитана от туристите, но има и други) съществуват от самото начало на 20ти век и си работят както и тогава- служат за транспортно средство на местните, освен метрото и автобусите, и са една от големите атракции сред туристите. Ние се качихме два пъти, като първия път беше следобед, беше пълно в и без това малкото и тясно трамвайче, но ние слязохме бързо, за да се насладим на гледката от Алфама, а втория път беше вечерта и тогава направихме цяла обиколка на линията, тоест около 1 час и беше незабравимо- като в увеселителен парк! Имаше много малко возещи се този път и добре че, имахме места, че не знам как щяхме да се задържим иначе прави. Както казах, градът е разположен върху хълмове и съответно има много стръмни улички. В Алфама не само стръмни, ами и тесни, тоест между стените на сградите и самия трамвай оставаха не повече от 20-30 см! И шофьорът ни беше малко луд, караше ужасно бързо за тези условия и ви казвам, чувствах се почти като на онези влакчета, които правят лупинги, добре че не се стигна чак до там хихи! Беше си наистина екстремно преживяване и много се смях!
На следващия ден- неделя...