~*~Одумвани или не, арабските мами си живеят добре в 135 тема!~*~

Добро утро! Как спахте? Аз събирам още душа и тяло   Взех , че осъмнах във форума покрай любимия сериял.

Сложих и нова музика за събуждане, дано ви дойде на място.  

Добро утроооо! Хайде на кафето!



Любсанче,ти си била отсъствала по веселяшки причини пък ние те хвърлихме в скучни домашни Звучи супер,итернешънъл микс купон... и аз искааам   нали кълченето ми е слабост.За банкомата-зарежи,няма да ми се наложи да го ползвам и без това
Айче,и при нас валя вчера,но днес пече Зелените бадеми(при нас им викат 'льоз') тук им слагат сол и лимон,незнам при вас как е,а който не иска лимон може и само да си ги топи в солчица.Марси вие що ги чукате,те нали се ядат цели? Аз пък от как се помня не обичам кисело зеле,предпочитам си го обикновено,отрочетата и те са така.
Икси,много се радвам че всичко при теб е минало успешно,дано все така да ти върви
Шамси,потвърждавам изнесената информация понеже имам и от двата вида в къщи
Арте,как мина сватбата??
Портокали и Слънчогледи да се явяват на отчет,втората и за разяснения за лимона..Как сте момичета отдавна не сте писали...Алверка,Астарта,Ясмин,Русалке..  
Приятен ден,момичета 

тъй ,тъй, биби ,дясното кафе за мене! при нас сега се разваля, а имам да простирам две перални, които трябва и да изсъхнат! 
при нас  зелените бадеми, са по-скоро пресни бадеми
ей,така си ги ядем!
икси, добри новини!
много ви хвана пролетният "канап" , ей! биби, аз смених гардеробите и тук като зафу4аха едни урагани, едни прахоляци, сега дъжд, аааааа! пак си турнах лекото яке сутрин и ве4ер! по обяд горе-долу става за сако, ако не ти го издуха вятърът!

И ние очакваме дъжд, освен ако не мине по тъч линията  навън е бяла мъгла от пясък и прах, отначало помислих, че е мъгла наистина, ама то толкова топло, че мъглата няма да може да се задържи  прогнозата е дъжд, стискайте палци 

Бибсина, много кафе много нещо, аз не бях пила отдавна турско и се почерпих с това на Икси ама и твоето няма да пропусна. Пиша домашни работи и ми трябва рефрешер  останаха ми още 2 въпроса и трябва да предавам днес...

Тези бадеми и ние си ги имаме, естествено внос, тук къде бадеми, освен по палмите да почнат да ръстът  обаче като ги ям със сол и лимон после не мога да сдъвча нищо следващите 30 мин, нали ме разбрахте как става зъбите.... майка ми им вика "оскави" 

Отивам да допиша за стратегията 

Здравейте на всички които си пият кафето тук и на тези които ще доидат . При нас една и съща и аз като любс чакам дъжд ама само жега виждам и пясък. Айа благородно ти завиждам че 80. Процента ти харесва храната аз съм много зле нищо маи не ми се нрави на вън ям само в пицарии ,много странен вкус има всичко тук много пикантно ужас. Е добрата страна е че не се изкушавам ,виж киселото зеленце друго казва и една гозбичка от твоите за сефте я чух че не ми се отвори да вида какво е тва . А бе маи не съм и хич фен на арабската  кухня или още не съм открила моита гозбичка 
Това портокал че каде се загуби горе главата момиче , то кои ти го казва от няколко дни една депресия ме тресе ,че да видим. Моя мъж реши да прави градина в двора че сега и растения има да гледам ,а нищо не им разбирам. Дано някое да оживей . Тука няма бадем чета жалко ама дини и пъпеши бол рака че поне не съм валат . От доматите на мъжо няма да ви почерпа че ще изборът на тази жега ама нека да се надява. сега много целувки на всички че супата ме чака да я сготвя

Минавам да ви почерпя с малубе-то, което наготвих днес. Е, не е точно това от снимката, обаче и моето изглежда също толкова вкусно 



Аз обичам малубе и го готвя често. Само дето не обичам да пържа патладжана, цялата къща се вмирисва на пържено, ама няма как 

Хайде до скоро

На ме и мен да се мерна и аз.
Първо за сватбата да кажа ,отидохме в последните 10-15 мин само да поздравим младоженците,защото на моичкия му излезе работа и пак като успяхме да ги поздравим е нещо.Иначе булката изобщо не ми хареса ,беше гримирана като палячо и всички гостенки и те силно гримирани естествено....абе ужас не си ли е то нашата сватба..
При нас времето също е много зле ,вчера беше ден за барбекюто и като се намръщи времето,ще вали няма да вали и то незнаеше,обаче накрая тръгнахме и духна един вятър щеше да ни отнесе, но изчакахме търпеливо да се успокои после изпекохме месцето,хапнахме и се пребрахме и такмо се изчипках и седнах спокойно пред компа ,айде вика тръгваме ще ходим в брат ми...голямама олелия тези дни постоянно с хора чак днеска останахме малко сами,разгеле спокойствие!
За тези бъдемчета дето говорите и тук ме почери свекъра ония ден ,но не ми допаднаха коселички много , те много ги хрупат и слагат и сол ,ама те са уикални  тук на всичко слагат сол на портакали(като са кисели)на наровете на лимона абе на каквото се сетят...поне динята е хапват както трябва
Любс радвам се че си изкарала хубаво това да се чува ,не само работа и училище.

Алисамер дано оживее нещо от градината  и аз съм същата хич ме няма немога да се грижа,сега си бях взела само семена да си развъдя малко цветя ,викам нали нямам какво да правя ,може повече внимание да им обръщам ,обаче тцъъъ  дори пръст не съм си взела още и семенцата ми някои понеже има и луковички почнаха да мухлясват...

Биби честити картинки,много е хубава премяната ти!

Такива нещица при мен ,нищо особенно,надявам се утре да се появя още на сутришното кафенце!
Лека вечер на всички!

Здравейте и от мен!

Ей, много работа тая седмица, много чудо! В един нов проект ме хвърлиха, та се занимавам с най-омразната ми дейност още от университета - да чета документация и да пиша тест план  При нас цялата минала седмица валя, днес е слънчево, но пък си имеме други задължения. От утре пак го дават само дъжд, та така ще го караме в този прекрасен климатичен рай София.

Ето го банкоматът. Като го увеличих, видях и интернет адреса - gold-to-go точка ком. Тези банкомати ги има на доста места - в Европа и в САЩ също. Много лесно изглежда - плащаш с карта или в брой и си избираш какъв грамаж - видях 20, 50, 100гр, ама май има и по-големи. Чудя се колко ли в брой трябва да си носиш? От банката направо в един сак и така.  Време е да го завършим този Дубай.

Част 4 - Дубай Мол и Любс 



Продължаваме със следващата спирка - Дубай Мол. До него се придвижихме с метрото, което се движи почти изцяло над земята, така че не се пропускат хубави гледки. Изобщо, в Дубай всичко е направено, така че да могат да покажат какво са построили. Разстоянието от спирката до входа на мола е доста - на мен тук почна да ми става лошо, та ми се видя като 2км. Може и по-малко да е, но определено беше доста. Хубавата новина беше, че съвсем скоро бяха открили остъклен проход до там, осеян с ходещи пътеки. Вижда се на средната снимка, заедно с моя гръб  Не трябва да се ходи излишно, това е сируно. Главната ни цел беше да постетим аквариума, както и да останем за шоуто с фонтаните в 18ч. Е, нито едно от двете не ни се получи. Аквариумът го видяхме само отвън, защото не остана много време, а от фонтаните се отказахме окончателно, защото щяхме да закъснеем за полета. За сметка на това се видяхме с Любс буквално за 20 мин. И, както обикновено се случва, някои неща водят след себе си други. За какво точно говоря - много просто. С мъжа ми се бяхме запътили към аптеката, за да си купя и аз един антибиотик (вече и аз с 38 градуса температура и чувстваща се супер зле). На идване, бяхме видели една точно на входа на мола откъм стъклените тунели. Да, ама Любс дойде с мен, а мъжът ми се върна да намери останалите (който 24 часа след приема на първото хапче, вече даваше признаци на живот). Обаче ние в сладки приказки се загубихме и стигнахме до съвсем друга аптека. Там си купих каквото трябва, пак с помощ от Любс. После пак тя ме ориентира как да се върна при останалите. Разделихме се по живо, по здраво, но едно от другите момичета също каза, че и е лошо и искаше и тя да си купи антибиотик, че не знаехме в Шри Ланка какво ще заварим като здравеопазване. Да, ама в тази аптека, която бяхме видели, нямаше. Нито в другата наблизо. Изобщо, никъде не успахме да намерим същия антибиотик, който бяхме взели с Любс преди това. Та, мисълта ми е, ако не се бяхме запознали оттук, и не се бяхме видели в мола, нямаше да стигна до аптеката с антибиотика и кой знае до къде щях да я докарам.

Останалото е ясно - стигнахме си на летището, постояхм даже малко на терминала (на който видях още по-голямо разнообразие от етноси) и после излетяхме. за Шри Ланка 

Фийййл    нищо не се случва случайно 

Фийл_дъ_Ръш, като спомена летището, та се сетих. Съвсем случайно попаднах на 2 Flash Moba-a от нашия регион. Не знаех, че и тук са правили такива неща. Първото видео е от дубайското летище. Второто - от нашенски мол.

Жалко, че не сте успели да разгледате всичко набелязано, но и планът ви е бил супер амбициозен дори и за здрави хора.    Чакам с нетърпение разказите за Шри Ланка.  

П. П. Сега се сетих и се допълвам. За червените пръсти на оная жена дето беше писала ... Местните имат такъв обичай - да си оцветяват дланите, пръстите и ходилата с къна - оранжево-кафяв е цветът обичайно. Може това да са представили в анимацията ... за друго не се сещам.

Добро утро красавелки 
Набързо докато пия кафето да се разпиша , че през уикенда се загубвам  .
Любс, твоето манджоле е супер я пусни рецепта и на лични може .Аз мНого обичам патладжан ,но пърженето  е кошмар и за мен .Не го тача никак  !
 Фийл , добре сте си изкарали с Любс, па макар и без фонтани и аквариум 
Арти на , следващата сватба ще се преставиш по обстойно  .И ще ни разкажеш как е 
Алисамер, колкото растения оживеят толкоз  . Първи опит все е нещо, важно е желанието 
Момичета хубав ви ден и стиснете по едни палци за нас  че днес ме чака нещо важно !!!

Белбейче, имаш стиснати палци от мен    

Фийл, най-накрая прочетох разказите ти. Наистина са много интересни. Чакам с нетърпение продължението.  

Бибито, и твоят разказ от неделната разходка до граничните ви земи беше много интересен. Дано по-често имаш вдъхновение да разказваш със снимки за Ливан.  
Като написах Ливан се сетих - един от братята на хабиби учи в Бейрут и сега се засекохме в Аман, че те имаха ваканция покрай Великден. Та той ни разказа, че веднъж му са се обадили по телефона, а той отговорил:
- Ало? (с меко Л, разбира се)
- Бонсоа!
- Ла, ана Кусай!  

В Йордания зелените бадеми се ядат цели, но без никакви допълнения, било то сол или лимон. Ядат се в чиста форма и са много кисели. Тунезийският вариант с яденето само на ядката ми звучи по-приемливо.   Друго, което не харесвам, а всички пият с удоволствие е чаят с марамия.  
Маклубата и ние много я харесваме, но заради пърженето я готвим много рядко.

Марси, мансафът се прави със специално козе сирене - джамид. В магазините се продава за улеснение в течна форма, но ние си го носим в оригиналната - на парчета, приличащи на камъни.

Преди да го сготвим го слагаме за една нощ във вода, след това с лъжица или нож го разбиваме на по-малки парчета и накрая в кухненска машина се разбива с вода, докато стане хомогенна течност.
Тъй като джамидът има доста силен вкус, може да сложи и кисело мляко, за да се посмекчи вкусът.
Естествено има и доста манджи, които са пак месо или зеленчуци със сос от кисело мляко, но според йорданците е неправилно те да бъдат наричани мансаф.  

alisamer, а ти кои арабски гозби си опитвала? Беше споменала, че мъжът ти е от Сирия, та ако си опитвала сирийски се учудвам, че не ги намираш близки до българските. Все пак те имат и сарми, лозови и зелеви, пълнят тиквички и чушки с ориз и кайма, имат и тестени закуски със спанак или заатър, които много се доближават до бъгларските тестени закуски.
Виж за кухнята от залива съм чувала, че е по-различна. Та може би тя не ти се нрави.  
Ето днес ще правим зелеви сарми. Свекървата ги беше завила миналия ден и си ги донесохме в ръчния багаж.   Сега само ще ги сварим по техния начин: на дъното на тенджерата се слага месо - обикновено агнешко, ама аз предпочитам по-лекото пилешко - отгоре се слагат сармите и се oставя да поври. Ето така изглеждаха пълнените тичквички с ориз, сармите и месото, което ядохме миналата седмица:

Здравейте момичета.
Фийлд нямам търпение вече за шриланката.
Белбеиче за съжаление нищо не оцеля тази нощ ни удари страшна буря и градината и прането ми плюс сателита отлетяха в посока сомалииски залив
Айа идвам днес при вас да ям сърми много обичам  направо ми потекоха лигите , арабската кухня не ми допада наи вероятно защото мраза ориз нахут и варени тикви и чушки и в бг вариант не ги ям . А за арабските манжички готва ги научи ме едно момче готвач йорданец и една приятелка сирийска палестинска така че познанията са ми от този регион ,макар че марокански алжирския по ми допада . А колкото за този тук е няма начин да го харесаш то такова гадно и бедно мену и в концлагер няма . Абе странно за толкова много претенции дето ги имам сам си доста охранени ка . Ти правилно си ме усетила тестото ми е кулинарния живот обожавам го  а за маклубата от както е на диета моя мъж не пържа олио не купувам ефекта е малко по постало но всичко го запичам в фурната .
Артемис тия свадби тука много са кофти може би на другите места е по различно но при нас със кеф да ги пропуснеш . Иначе в Дубай ходих и на много приятни .
Е стана време за ездата на малкия отивам да го вода целувки на всички ви лека и спорна.

Явявам се в края на деня да почерпя за рождения ден на половинката и понеже Любсанка ми раздразни апетита за партита и денс купони,ей го на едно виртуално..пък дано някой ден можем и реално такова да си спретнем
Без музика купон не става,така че едно любимо на всички вкъщи парче
http://m.youtube.com/watch?v=D84ijYxtZ5A
Белбейка,четох те днес и съм ти стискала палци до изтръпване,дано да е станало очакваното.
Айче,ей как съм се смяла на 'Бонсуар' Кухнята там е много близка до нашата,но за мансаф не бях чувала ще питам де,щото не съм пък чак толкова просветена в тайнствата на ливанската кухня.Иначе сърмите,като гледам рецептата,са същите.Тук ги правят и постни,без тиквички също.Голяма е играчка докато ги навиеш с размер на кутре но си заслужава.
Като казах играчка и се сетих за едно ядене,тук му викат 'масарин',представлява пълнени черва с ориз и нахут(и друго слагат ама не знам какво),които се варят заедно с нахут и им се добавя лимон..толкова съм схванала от рецептата обаче много ми харесва.Чакам етървата да се накани да ги прави да се включа и аз,че после да мога да ги правя сама.Някой да не би да я знае тази манджа? Вчера се хилихме с родата,сега ще ви кажа що,има връзка с яденето не съм приключила още тая тема Като идвах на гости преди,помагах на свекърва ми да пълни телешко шкембе и споменатите масарини,тогава отговарях за шев и кройка на шкембето та не обърнах внимание на червата.Питах аз свеки как се казва яденето и тя рече-'Шилли хара,хотти риз' шегаджийка..е да ама аз после се изцепих пред цялата тълпа,че ми се яде ' Махни лайно,сложи ориз' Ахх,спомени,спомени...
Любси любител съм на патладжана и ще си погледна в гуглето рецептичката за маклуба,и него сега го чувам.Идеи не са ми излишни,че най-много ми тежи да измисля какво ще готвя не толкова самото готвене.
Алисамер,моите съболезнования за градината и останалите отлетели артикули То от тестото най-много се качва,нали знаеш.Миналата година в бг-то за два месеца качих 5 кг. от топъл хляб и закусчици. Затова сега гледам да свалям,че да не ми е толкова вътрешно после като качвам,щото от тия благинки посмъртно няма да се лиша.
Арте,жалко че не сте стояли повече,очаквах да ни разкажеш как протичат сватбите там.Нищо,другият път.
Фийлка,тичах и аз по аптеките с вас,така се притесних да не опуснете полета и за тия болести  ooooh: Права е Гарги много сте амбициозни,издръжливи и силни духом..с тия болести..евала!Чакам да разбера в Шриланката пак ли е било бягане с препятствия или плуване свободен стил.
Гарги и летището в Бейрут има такъв денс клип,само че танцуват дабке,разбира се После ще го намеря и ще го пусна,че сега изписах май цяла страница пък и ми се доспа

Шри Ланка - Част 5

Започвам нещо, което няма как да се опише. Каквито и епитети да използвам, няма да са достатъни. И всички снимки да кача, няма да се усети същата атмосфера. Само ще кажа, че хората имат навика да съдят тази страна - че има много мизерия, че било мръсно, че били цигани, водата им била заразена, храната - също. Какво ли не чух, преди да тръгнем. Дали са прави, не знам. Не мога да ви кажа. Аз през моите очи видях нещо съвсем друго - тюркоазени плажове, безкрайни гори от палми, току-що откъснати папая и кокосови орехи, които се нарязват пред очите ви, и хората, ах, хората. Да, Шри Ланка има много лица. Опитате ли да се противопоставите, културната вълна ща ви залее. Но, ако се гмурнете в нея, ще изплувате невредими от другата страна 

Пътувала съм много по света. Посещавала съм пустини, полу-пустини, тропици, савани, дъждовни гори и тем подобни, но нищо не може да се сравни с неистовата жета, която ни посрещна на летището в Коломбо. Часът е 4:55 сутринта, пълен мрак. Стъклените врати на летището се отварят и ние пристъпваме навън, все още обути с дънки и маратонки. А температурата на въздуха - 35 градуса по целзии и се покачва. Но, да се върнем малко назад...

Летището в Коломбо спокойно може да бъде объркано с някой супермаркет. В безмитната зона се продават домакински уреди (от хладилник до пералня), телевизори, мебели, легени, парцали, метли, матраци ... изобщо, всичко, което не би ви хрумвало, че можете да намерите там. Развихрете въображението си и ще познаете едва малка част от артикулното разнообразие. След като си проправяме път сред учудващо нахалните търговци, наизлезли пред иначе безмитните си магазни (ако не знаех къде съм, бих казала, че съм на битака), стигаме до кръстопът. Червени стъпки на дясно и зелени стъпки за наляво. Позната гледка, но има изненада. Пред нас виси плакат, но не с въпроса "Имате ли нещо за деклариране", а "Идвате ли от страна с малария?". Ти да видиш. Оказва се, че Шри Ланка е единствената държава в този климатичен пояс, кояте е успяла изцяло да премахне маларията. Няма я, тя просто не съществува. Явно затова са толкова внимателни. Все пак са остров. Ако не се внесе отново, маларията няма как да се върне сама. Ние сме по зелените стъпки. Иначе по червените ви правят мигновен тест за малария и чак при отрицателен резултат, ви пускат да се присъедините към веселата дружинка на гишетата за визи. Странна гледка. Шри Ланка доста яростно рекламира новите си интернет услуги за предварително издаване на визи, които ви спестяват това чакане и попълване на документи. Е, да, ама явно хората са старомодни. Е, живи и здрави, ние ги подминаваме с лека ехидна усмивка (все пак опашката е от около 100 човека) и се нареждаме на гишето за хора "С визи", на което има скромния брой от 2ма чакащи пред нас. За 5 минути сме готови всички, с нов печат в паспорта и лепенка за сканиране с мобилен телефон. Новите технологии са пристигнали преди нас 

Откриваме чакащият ни представител от рент-а-кара-а, обменяме си известна сума пари и се отправяме към колите си. Тук е моментът да вмъкна, че в Шри Ланка заплатите са ниски, всички разчитат на бакшиша. Затова не се срамуват да си го поискат, дори за най-неочаквани услуги. Веднага давам пример - влизам в тоалетната и забелязвам една жена, която стои до мивките. Вземам я за чистачка (главно по униформата) и не и обръщам особено внимание. Да, ама тази жена влиза в действие. Отворя ми вратата на тоалетната, затваря я след мен, пуска ми чешмата, изстисква ми сапуна, подава ми салфетки (на няколко пъти, докато си издухам вече течащя нос) и след това ги хвърля в кофата..... дали Английската кралица получава такова внимание? Резултатът - не съм пипнала абсолютно нищо, но съм олекнала с 1$. За тази цена това обслужване си заслужава. Проблемът е, че и да нямаш нужда от помощ, трудно им се отказва. Куфарите буквално ни бяха издърпани от ръцете, за да ги качат по колите. Не че имахме нужда, бяхме ги стоварили вече точно пред багажниците.  Приключението започва