и на нас памперсът ни е болната тема в момента. Малкия изобщо не иска да влиза в тоалетната. Моля го, обяснявам му... и нищо. Пишка веднага след като излезем от банята. Вече месец се борим, а от септември е на ясла и трябва да сме го махнали. С баткото не съм имала такъв проблем.
.

Или поне моето, иска да го нося но ходи и доста сам като е в настроение, от това не мога да се оплача. Иначе на всичко ми отговаря не и няма, наскоро имахме голяма караница в която аз избухнах и го навиках както никога не ме е виждал. Резултата мога да кажа че беше положителен за мое учудване, след като ревеше да го гушна и да се сдобрим аз му казах, че само ме лъже, че ще слуша и повече не го искам такъв, пратих го в другата стая, а той молеше (горкия едвам издържах но му бях много ядосана след поредния ден пълен с инатене и бели) Накрая се разбрахме, че когато го помоля нещо, не искам да чувам повече не и няма, а само "добре мамо" и сега му го припомням от време на време, но има промяна към по добро. Просто ми се е качил на главата, но какво да го направя като е толкова сладък иначе
. За памперса направо се учудих когато към 5-тия ден от "обучението" вече си казваше. Защото иначе е такъв инат...Но препоръчвам метода "от раз" до като още не е съвсем студено. Просто махате памперса и да се напикава колкото си иска, естествено през това време се борите и си късате нервите да го молите да седне на гърне/тоалетна или държайки го да го изпишкате на вън, но се убедих, че им става неприятно от мокрите панталони и сами спират да се инатят. Важното е да не правите крачка на зад към памперса защото ви е писнало, аз махнах и нощния памперс и за следобедния сън на куп защото заедно с това че не му харесваха напиканите панталони (или нааканите което ни се случи 2-3 пъти на вън и се прибирахме омазани) всъщност много му хареса да е без памперс и сам отказа да слагаме през нощта. Като в началото ме будеше от време на време да пишка (когато е пил повече течности вечерта) и постоянно му напомнях "да не намокриш леглото". Всички тези мъки се отплатиха още на 5-тия ден, до 10-тия ефекта беше съвсем ясен, и до месец два забравихме въобще тези проблеми. Е случват се инциденти но са рядкост, все пак са малки, някой път като се напъва да реве се е изпускал, първия ден в детската градина, като се заиграе на площадката и забрави, но наистина е рядко.
Сега само вечер спи с памерс, защото захладня и не ми се иска да се напикава и да мръзне. 
Всичко започна с хрема и сополи, които от нищо не се повлияваха. Една седмица така и после за една нощ премина в бронхит и стана тя, каквато стана... Един АБ, втори АБ, та чак ме е срам да напиша, че стигнахме до три. Не спяхме по цяла нощ, през деня почти не се хранеше, не излизахме, изнервихме се много и двамата.. Както си лекувахме бронхита дали от АБ, дали от ходенето в поликлиниката пипнахме друг вирус не знам, ама и през повръщане и разстройство минахме. По едно време за болница ни предлагаха 



Препоръчани теми