- Публикувана: 20 март 2013, 20:43 ч.
- Последно мнение: 7 май 2013, 06:54 ч.
Български исторически сериал "Дървото на живота" тема 2, година 2013
Simpatikonia, има и нещо друго - епохата е била друга, не са изразявали чувствата си открито, не са ги показвали. Затова и той може да е толкова привидно студен. А и характерите на единия и другия брат са коренно различни. Не може по един и същи начин да изразяват чувствата си, все пак 
Браво за какво - че съм съгласна с теб или че не съм критикувала сериала досега
Аз Евтим Милошев като продуцент съм го критикувала три години в два форума. Дала съм си лептата
И за това произведение ще изОкам, ама поне трета серия да изгледам, че тогаз.
Ама още не ми е минала фрустрацията от първите две.
Благодаря за новата тема. Много красиво оформена. 
Точно за това говоря и аз. Шопов го харесвам като актьор, но тук е абсолютно безизразен. Изобщо не и помага на Лопес. Лицето му е каменно. Може би трябва да изразява суровост, или да прикрива емоциите си като офицер, но на мен не ми харесва това решение.
Друго нещо е Карамазов. Много ми харесва, много. Като се появи и изпълва екрана. Дори не му е нужно да говори кой знае какво. Много харизматичен.
В@ня, според мен всичко идва от играта на Шопов.
Като се замисля сцената, в която се видяха за първи път, можеше да е представена доста по-добре и по-убедително. Лицето му просто не изрази някава особена емоция... Дето се казва на един мъж очите му светват и лицето му се изменя дори само при вида на хубава кола (или кон), да не говорим ако това е жена, която в един миг променя живота му ...
Като се замисля сцената, в която се видяха за първи път, можеше да е представена доста по-добре и по-убедително. Лицето му просто не изрази някава особена емоция... Дето се казва на един мъж очите му светват и лицето му се изменя дори само при вида на хубава кола (или кон), да не говорим ако това е жена, която в един миг променя живота му ...
Точно за това говоря и аз. Шопов го харесвам като актьор, но тук е абсолютно безизразен. Изобщо не и помага на Лопес. Лицето му е каменно. Може би трябва да изразява суровост, или да прикрива емоциите си като офицер, но на мен не ми харесва това решение.
Друго нещо е Карамазов. Много ми харесва, много. Като се появи и изпълва екрана. Дори не му е нужно да говори кой знае какво. Много харизматичен.
Много добре му се отдава на Шопов да гради образа на Йордан: суров човек, отдаден на националния идеал, скован и резервиран в интимните си чувства. Нали сам казва на смъртния одър на баща си: "Нямам друга жена освен България!". Още повече, че той си дава сметка за безумието и невъзможността на тази любов. Именно тази несигурност го прави въздържан, мълчалив, всичко се казва с очи. Слава-богу, ако беше плямпало като Панто, едва ли щях да се задържа да го гледам За този типаж имам дежа вю.
И да, водещ е във "връзката" до сега: той отиде да я прибере под дъжда, той предложи срещата, той отпрати девойката да си ходи, за да не закъснее.
Вие да не би да познавате само хора с фриволно/свободно поведение стил "Панто" ? Или пък очаквате "любовни обяснения"
И четиримата братя са с различна емоционалност и бих казала съвсем подходяща за епохата.
За този типаж имам дежа вю. И да, водещ е във "връзката" до сега: той отиде да я прибере под дъжда, той предложи срещата, той отпрати девойката да си ходи, за да не закъснее.
Вие да не би да познавате само хора с фриволно/свободно поведение стил "Панто" ? Или пък очаквате "любовни обяснения"
И четиримата братя са с различна емоционалност и бих казала съвсем подходяща за епохата.
Ах, кога резнаха опашчицата на Тодор? Пропуснах този сюблимен момент. 
След като са прочели коментарите тук
Ах, кога резнаха опашчицата на Тодор? Пропуснах този сюблимен момент.
И аз това се питах...
На мен не че Йордан (Христо Шопов) ми е чак толкова безизразен откъм чувства. Приемам образът му такъв, какъвто е - без да се размеква, без да показва чувства и емоции. Действително, примерно начинът, по който се втурна в бурята, беше достатъчно показателен. Фактът, че я покани на тайна среща, че и на това отгоре съвсем нахално я уговори пред баща й - също.
Обаче ми дойде наникъде от един-два погледа, после да се държат за ръце и да се прегръщат. Пак ще се върна на мойто усещане за драма, но за да усетим една любов, трябва да усетим драмата в нея. Поне малко да ни я загатнат (хеле пък за такава невъзможна любов като тяхната!). Аз до момента не усещам никаква невъзможност в отношенията им, нито пък някой от тях да се е притеснил по въпроса. Единствено, че се виждат тайно, ама то кой ли в тия времена си е позволявал явни срещи?
- също.Обаче ми дойде наникъде от един-два погледа, после да се държат за ръце и да се прегръщат. Пак ще се върна на мойто усещане за драма, но за да усетим една любов, трябва да усетим драмата в нея. Поне малко да ни я загатнат (хеле пък за такава невъзможна любов като тяхната!). Аз до момента не усещам никаква невъзможност в отношенията им, нито пък някой от тях да се е притеснил по въпроса. Единствено, че се виждат тайно, ама то кой ли в тия времена си е позволявал явни срещи?
Панто ухажва Евдокия по образцов начин. Рецитира страстно собствени стихове и " Фауст" (немския на Владо ме впечатли).
Предполагам, това е причината героят му да е учил във Виена, а не в Сорбоната. И да рецитира Фауст, а не Бодлер.
Трябва все пак да има нещо, от което да си личи, че екипът е вкарал някаква мисъл в предварителната си подготовка.
Надали първо са измислили такъв герой, пък после са си казали "хм, сега трябва да намерим актьор за тази роля, който поне прилично да говори немски".
Предполагайки,че темата четат и част от създателите на сериала, ще задам въпрос-защо той е със заглавие "Дървото на живота" , след като вече има такъв филм с режисьор Терънс Малик от 2011 година? И то много коментиран и награждаван.Коректно би било да има поне някаква разлика в заглавието/мисля аз/.
Понеже следя 1 тема някъде от средата,бихте ли ми казали по чие произведение е филмът?
Ако първият ми въпрос е обсъждан вече....
Понеже следя 1 тема някъде от средата,бихте ли ми казали по чие произведение е филмът?
Ако първият ми въпрос е обсъждан вече....
Обаче ми дойде наникъде от един-два погледа, после да се държат за ръце и да се прегръщат. Пак ще се върна на мойто усещане за драма, но за да усетим една любов, трябва да усетим драмата в нея. Поне малко да ни я загатнат (хеле пък за такава невъзможна любов като тяхната!). Аз до момента не усещам никаква невъзможност в отношенията им, нито пък някой от тях да се е притеснил по въпроса. Единствено, че се виждат тайно, ама то кой ли в тия времена си е позволявал явни срещи?
Много точно казано. И аз споделям мнението на повечето тук. Не смеех много да критикувам обаче, че нали сега съм в период на гледане на екранизации по английски класически романи и си викам може пък аз да съм прекалила с гледането и да имам изкривена представа как трябва да изглеждат тези сцени.
Ето наскоро гледах Север и юг. Ей, толкова любовна буря в един мъжки поглед не бях виждала.