И тя е човек

Вероятно е просело детето, вероятно не е било там за първи път. Да, има добре организирана мафия използваща хора с увреждания (главно физически, а не ментални) за просия. Това не означава, че всеки просещ е част от нея. Най-многото което може да направи човек в ситуацията на Калин е да се обади на институциите и той го е направил. От там вече отговорността за съдбата на детето е тяхна.

А какво мислиш - че няма проблем да бъде изведено насила по груб начин?
Ние тук сега си пишем, но не се знае колко от нас като навършат определена възраст, няма да са в положението на детето или в по-лошо.  Освен интелектуални затруднения с начало в детството има и такива започващи с напредване на възрастта и те не са никак редки. Поне това трябва малко да ни кара да се замислим как се отнасяме с хората с този проблем и какво отношение толерираме. Защото вчера са изхвърлили него, а след известно време може да изхвърлят нас.

Къде видя да споменавам за конкретната случка ? Говоря принципно.
Да ! Искам сигурност и спокойствие на обществени места .
Тъпомерът по твоята скала колко отчита сега ? Или за теб е нормално
през няколко минути да те наобикалят и дрънчат ?
И да попитам - къде са всички просяци,цигани ,когато в страната ври и кипи ?
Защо не протестират пред виновниците ? А, ти Нино Тино ,го отчети по тъпомерът.

Ограничеността на човешкия мозък у някои индивиди е неизмерима.

Ей това направиха всички онези институции низвергнали подобни ограбени психически и физически човешки същества от така иначе стерилното ни общество.

И обществото или повече от представителите му действително са стерилни- душевно.

Мен пък друга ми е питанката, защото този психиатър така загрижен за олигофеничното дете не се е намесил в момента на извличането му от въпросното заведение, а си е седял и кротувал и чак след случката се е включил?

Уж работил в разни клиники, би трябвало да се намеси адекватно след като е поставил на детето диагноза във въздуха.

Белла, изобщо не питай къде са.
Онзи ден се разхождах около два часа по Витошка, обядвах на открито и имаше на всякак крачка. В заведението, включително.
Просяците в скъпите райони и заведения са индивидуални, точно толкова, колкото и проститутките на околовръстното, които работят сами за себе си, или са там, за да търсят Голямата си любов.

Аззи, те както винаги ще бъдат толерирани и опрощавани,
а ние ще дебатираме - имаме ли право на социални контакти
на обществени места без да се страхуваме .
Относно конкретния пример - предполагам,че въпросното дете
е добре познато на персоналът и явно са дигнали ръце,а вероятно
и от други "посетители".Барманчето изпълнява указания.А защо е постъпил грубо -
защо великия психолог не е разговарял с него ? Статията му щеше да има друг финал.

Указания, указания, ама за нивото на жестокостта, с която да се отнесе към по-слабо от него човешко същество има ли указания?

То и една муха да убиеш има много различни начини...и някакво прекрачване на граници.
Много ме плаши садизмът на хора, осъзнаващи, че са в изгодна позиция спрямо друг.

Този господин е писател, колкото е и психиатър.  

 

Интересно, Касита, какво ще направиш, ако на съседната на теб маса седне майка с дете с ДЦП или с умствена изостаналост. Детето не е само, с майка си е, а майката иска да пие кафе също като теб. Достатъчно добра актриса ли си да прикриеш погнусата или изобщо няма да си направиш труда?

Харесва ми статията на Терзийски. Можеше да премълчи станалото и никой от нас да не се замисли над подобен казус, но ето, че е седнал, написал, написаното се дискутира навсякъде в нета и човърка в главите. Независимо, дали човек реагира положително или отрицателно, то успява да бръкне и да раздвижи пластовете там горе поне за ден. Всъщност Калин Терзийски е направил това, което може най- добре- да пише.

 А мнението ми по казуса е, че момичето не трябва да е на улицата, че има проблем с обгрижването на умствено изостаналите както от страна на държавата, така и от страна на семейството им, че кафето има проблем с персонала /срещала съм подобни на описаните хора- прости, глупави и без добро семейно възпитание/ и обикновено проблемът е в мениджърите, че Калин или който и да е друг не трябва да се бие или крещи по заведенията, че не трябва
да кани момичето на масата си,  а да се обади на съответните институции/органи и когато тези институции/органи не си вършат работата да се дава гласност на това. Само така ще се обърне внимание на грешките и слабостите в тяхното устройство и работа.    

Отговорила е на предната страница

Това е опит за манипулация на мнението, отново в посока липса на толерантност, в което няма нищо вярно.
Толерирането на просяците не означава проява на толерантност към хората с увреждания, категорично.
И аз не мисля, че с подобни мнения някой оправдава насилието към едно дете с проблем.
За съвсем различно нещо става въпрос и аз не разбирам защо толкова малко хора го разбират.
Ако успеем да дефинираме къде е истинският проблем за такива случки, може би ще е по-лесно да дефинираме и какво ще е най-адекватно за решаването му.
А тук проблемът изобщо не е липса на толерантно отношение.
Това дете ще живее също толкова зле, дори и минувачите да му се усмихват. Дори и всеки да му дава не по четири, а по десет лева. Дори да го бяха поканили да изпие една напитка, дори да го бяха нахранили.

Не смятам, че е манипулация. Въпросът ми е към Касита, защото тя е достатъчно искрена да говори за погнуса към тези хора и ми е интересно дали ще отговори пак така искрено на моя въпрос.

  Ако майка с дете с увреждания седне в това заведение, никой няма да и обърне внимание и ще си изпие кафето на спокойствие. През ден съм в това кафене, или в магазините за художници до него. Уверявам ви, че спокойно можете да отидете там с произволно избрено дете с увреждания, както и в което и друго кафене си изберете.

  Проблема в конкретната случка е, че това момиче - според мен то е млада жена, а не дете проси наоколо. Или просто ходи из района с, който ясно показва че Някой би трябвало да се погрижи за нея. Не знам дали е част от организирана просяшка група чийто нрави и обичаи Аззи описва съвсем точно, или бяга от къщи, или има някакъв друг проблем, тоест няма семейство, което да отговаря за нея.
  Тоя Терзийски, чието словоблудство все повече не мога да понасям за какво е извикал Агенцията за закрила на детето, и полицията - да наказват бармана ли? Защо не е извикал Някой да помогне на тази жена, да я настани някъде, временно, или не, да я види коя е, що е. Да се погрижи за нея ли е порива му, или да се разправя с бармана, който е на работа и отговаря за съвсем друго нещо?

    Кое е по важно, да се търси под вола теле, да се детайлизира силата на захвата, да категоризираме погледите на околните, или да се помогне на тази, дето и тя е човек? Защото  порива на въпросния за вселенска справедливост нещо ми се вижда съвсем погрешно насочен. Вместо да обучават барманите в очакване на поредния случай как да изведат човек в подобно състояние без грубост, повече работа щеше да свърши, ако се погрижи за конкретното момиче-жена и изясняване на нейния статус и с какво точно може да и се помогне.

 Аз не мога да и помогна с нищо. Виждала съм я, носи се из района - ако е тя, защото не е и една. Колкото щеш такива хора има. И колкото и да ми е тегаво, мъчно, жалко за тях, за Господ, за съдбата, като влязат в кафенето и никой не ги изведе, това нищо не помага. Много добре го знаете.

 Иначе, няма спор, отвратително е да станеш свидетел на грубост към безпомощен човек, дете, възрастен.

Ако не е манипулация, значи е неразбиране на проблема.
Не отговаряш на останалата част от мнението ми. Даже на всичките.

Вселена, Касита не се гнуси от никого и от нищо. Нито я притесняват инвалидите или кротките психично болни. Не й допадат просяците и явните манипулации на тема толерантност към хората с увреждания.

Не знам откъде дойдоха всички тия умозаключения за организираната просия. В статията специфично се казва, че още като е влезнало детето, преди да прави каквото и да е, е било извлечено навън.

Честито, дето се вика, кой каквото си направи, друг не може да му го направи. Пийте си щастливи кафенцата в тая среда, за която сте отговорни самите вие.