Леле, ква мишка, страх ме е от мишки! Като бременна имахме в квартирата, бях в 8 месец сто кила жена почти и се качих на масата с една точилка, докато мъжа ми по спешност се прибираше от работа.
Да си носи хубавото име със здраве!
Все едно с друга свиня съм се борила! 

Казва ми, ами ние тука нямаме машина (тя е в частен МЦ) пуля се и се опитвам да асимилирам чутото , викам си брех ма...му каква машина
Аз и казвам, на ехографа, няма ли, да ме погледнете ( за Щитовидната жлеза)? Тя , ама ние нямаме тука машина

амиииии добре ми изглеждате

отговори ми, оооо ама в този зимен сезон всички качваме кила
мале думи нямам

целия мокър, айде в банята да го изкъпя, влизаме
затварям вратата и ме гледа и се крие зад паравана с хавлиите, викам излез
нали ще се мием, ааааа аз да не съм гледала

Кифла с кифла... 
направо си е трагично 
са произнесох, че има ОЩЕ какво да учи

И до ден днешен имам белег, доста ме беше гризнал гадината, имах дупка в нокътя... Нямаше телефони тогава на село и нашите разбраха след няколко дена, почти ми беше минала раната. Майка щеше да припадне, натовариха ме в колата и айде в спешното. Доктора голям смях, искаше да ми слага против бяс инжекция, но татко каза, че най-много плъха да го хване бяс от мене
Та - страшно няма, не се мре от туй животно!