- Публикувана: 24 март 2013, 15:51 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2013, 07:39 ч.
Кой инстинкт е по-силен - майчинския или за самосъхранение?
Инстинктът за самосъхранение не се доразвива нито в майчински, нито в какъвто и да било друг. 
Просто има моменти, в които майчинският инстинкт заглушава този за самосъхранение. Така го е измислила природата с цел, която споменах в първия си пост. Но са два отделни инстинкта. И ако.... хич не желая да навлизам в тази материя, но ако самосъхранението се развиваше в майчински инстинкт, в момента, в който нещо лошо се случи с потомството, майката също не би оцеляла.
П.С. Трябваше да поправя първия пост, прекалено цинично звучеше..
Просто има моменти, в които майчинският инстинкт заглушава този за самосъхранение. Така го е измислила природата с цел, която споменах в първия си пост. Но са два отделни инстинкта. И ако.... хич не желая да навлизам в тази материя, но ако самосъхранението се развиваше в майчински инстинкт, в момента, в който нещо лошо се случи с потомството, майката също не би оцеляла. П.С. Трябваше да поправя първия пост, прекалено цинично звучеше..
Аз не усещах майчински инстинкт докато бях бременна.По време на раждането (не особено леко)мислих как ще е бебето,но на първо място се питах кога ще свърши.Когато излезе и видях,че е добре изпитах облекчение.Радост,но повече облекчение .Обичта ми към детето дойде с грижите ми към него.Майчинският ми инстинкт не се събуди изведнъж в първите часове, да речем.Икогато съм чувала други близки да са ми разказвали как са заплакали от радост като са видели бебето си,ми е леко странно.Не казвам,че са фалшиви,просто при мен не беше така.Олекна ми след страшните болки,изучавах с интерес малкото човече,но не го заобичах от първите минути.Само една приятелка ми е споделяла,че се е чувствала подобно.
Но сега съм почти убедена(дано не ми се налага да разбирам),че ще защитя детето си с цената на всичко.
.
Но сега съм почти убедена(дано не ми се налага да разбирам),че ще защитя детето си с цената на всичко.
.
Аз не усещах майчински инстинкт докато бях бременна.По време на раждането (не особено леко)мислих как ще е бебето,но на първо място се питах кога ще свърши.Когато излезе и видях,че е добре изпитах облекчение.Радост,но повече облекчение .Обичта ми към детето дойде с грижите ми към него.Майчинският ми инстинкт не се събуди изведнъж в първите часове, да речем.Икогато съм чувала други близки да са ми разказвали как са заплакали от радост като са видели бебето си,ми е леко странно.Не казвам,че са фалшиви,просто при мен не беше така.Олекна ми след страшните болки,изучавах с интерес малкото човече,но не го заобичах от първите минути.Само една приятелка ми е споделяла,че се е чувствала подобно.
Но сега съм почти убедена(дано не ми се налага да разбирам),че ще защитя детето си с цената на всичко.
Но сега съм почти убедена(дано не ми се налага да разбирам),че ще защитя детето си с цената на всичко.
Цитат
И тя реве, и аз рева.
Ми аз не съм ревала тогава.Но на 2 годинки и малко,влязохме в болницата с пневмония.И ще му слагат абокат.Две сестри го държат,трета му го поставя.Накараха ме да изляза,че да не се разстройвам.Обяснявам им ,че няма,но излизам.След 1 мин ме викат,че не могат да се справят,и аз влизам да го държа.Като го чух как плаче и се дере ,ми стана мъчно,но го натискам,нали е за добро.
Аз истинкт за самосъхранение нямам много силен ... по принцип съм голям екстремист и правя разни откачени неща . Обаче майчинския ми инстинкт е развит на добро ниво . Помня две случки - първо едно куче ни нападна . Детето беше на около три годинки . За секунди прецених , че няма как да вдигна детето , нямам време , сграбчих кучето за врата и с такава сила го хвърлих , че прелетя може би 30 м. и уцели челно едно дърво 
Пенсионерката , която го водеше изпадна в истерия , че съм щяла да и убия кучето . Беше средна големина пес , но аз все пак тежа 43 кг ... 
Друга случка - малкия току -що проходил . Оставям го на една пейка пред супермаркета за да седне , а аз да си наглася багажа ... и идва една леля , която го блъска , за да седне нейното внуче
детето щеше да се пребие на земята ... едвам го хванах . В следващия момент нокаутирах лелята с перфектен десен прав като в холивудски филм и тя с отскок падна зад пейката в едни рози Сега ми е смешно , ама тогава щях да я убия . Не знам откъде се взе тази сила в мен , просто не знам ... обаче тогава ми стана ясно , че заради детето без проблем мога да убия някой ...
Пенсионерката , която го водеше изпадна в истерия , че съм щяла да и убия кучето . Беше средна големина пес , но аз все пак тежа 43 кг ... Друга случка - малкия току -що проходил . Оставям го на една пейка пред супермаркета за да седне , а аз да си наглася багажа ... и идва една леля , която го блъска , за да седне нейното внуче
детето щеше да се пребие на земята ... едвам го хванах . В следващия момент нокаутирах лелята с перфектен десен прав като в холивудски филм и тя с отскок падна зад пейката в едни рози Сега ми е смешно , ама тогава щях да я убия . Не знам откъде се взе тази сила в мен , просто не знам ... обаче тогава ми стана ясно , че заради детето без проблем мога да убия някой ... 
Самки, озъбени тигрици, джунгли... Дали не драматизирате малко?
Инстинктът за самосъхранение е по-силен от абсолютно всеки инстинкт в човека. Това, че ще застанете пред насочен пистолет не е проява на инстинкт, защото е осъзнато действие. Инстинктът се проявява за части от секундата. Затова и мястото до шофьора се води най-рисковото в колата и е добре детското столче да се сложи зад шофьора
Дали не драматизирате малко?Инстинктът за самосъхранение е по-силен от абсолютно всеки инстинкт в човека. Това, че ще застанете пред насочен пистолет не е проява на инстинкт, защото е осъзнато действие. Инстинктът се проявява за части от секундата. Затова и мястото до шофьора се води най-рисковото в колата и е добре детското столче да се сложи зад шофьора
Това ми напомни една случка - детето тъкмо проходило и сме в парка до едни катерушки. Едно момче 7-8 годишно с колелото обикаля около нас. Казах му да не минава от там, защото това са люлки и катерушки и няма място. Все едно му казах - следващия път мини през детето ми. Хем беше на една крачка от мен и видях как го бутна, удари се на пейката и после на земята. Като видях, че моето е добре и ми падна пердето, направо се уплаших от себе си. Хванах момченцето и ми идеше да го фрасна много силно. Спря ме единствено, че беше малко дете, достатъчно се беше уплашило от случката, а и беше без родителите си в парка, то действително нямаше вина. Другите майки после ме гледаха много укорително как съм се държала, знаех, че не съм права така да избухвам срещу едно дете, но просто не можех да се спра, идеше ми да го ударя.
Моята беше на 10 месеца като ни приеха в пневмония. Знам какъв ужас е Хем мен не ме пуснаха при нея докато ѝ слагаха абоката, но бях клеканала до вратата и пак голям рев му дръпнах.
Но на 2 годинки и малко,влязохме в болницата с пневмония.И ще му слагат абокат.Две сестри го държат,трета му го поставя.Накараха ме да изляза,че да не се разстройвам.Обяснявам им ,че няма,но излизам.След 1 мин ме викат,че не могат да се справят,и аз влизам да го държа.Като го чух как плаче и се дере ,ми стана мъчно,но го натискам,нали е за добро.
Хем мен не ме пуснаха при нея докато ѝ слагаха абоката, но бях клеканала до вратата и пак голям рев му дръпнах. 
ейййй голямо "бистрене" на въпроса.
Струва ми се преливане от пусто в празно, освен ако не се защива някаква теза/курсова работа/ доклад по психология!
Истината е, че отговора може да се даде само в екстремни ситуации и дано на никой не се налага да го узнае, защото струва ми се ще бъде 100 % единодушно "майчинския".
Струва ми се преливане от пусто в празно, освен ако не се защива някаква теза/курсова работа/ доклад по психология!
Истината е, че отговора може да се даде само в екстремни ситуации и дано на никой не се налага да го узнае, защото струва ми се ще бъде 100 % единодушно "майчинския".
никаква курсова работа няма да излезе, да не говорим пък, близка до обективността! В най-добрия случай ще разберем как всяка жена, независимо дали е родила или не, смята, че има по-силен маййчински инстинкт от всяка друга жена и дори от своя си собствен за самосъхранение. Това, чужди-свои деца, няма значение!
Ааа, не сме май съвсем всички на едно мнение. аз примерно, не съм съвсем убедена, защото далеч не всички жени са с чак толкова силен майчински инстинкт, иначе нямаше да има изоставени или убити деца, и то най-хладнокръвно, било защото майката решава, че не може да изхрани точно това дете, или защото мъжът до нея не го иска и т.н.. Доколкото зная, се среща не чак твърде рядко родилки да изпадат в някакво състояние на умопомрачение и да убиват децата си.
Ааа, не сме май съвсем всички на едно мнение. аз примерно, не съм съвсем убедена, защото далеч не всички жени са с чак толкова силен майчински инстинкт, иначе нямаше да има изоставени или убити деца, и то най-хладнокръвно, било защото майката решава, че не може да изхрани точно това дете, или защото мъжът до нея не го иска и т.н.. Доколкото зная, се среща не чак твърде рядко родилки да изпадат в някакво състояние на умопомрачение и да убиват децата си.
Ами, не е така! Има разлика, и то много голяма! Повечето жени, колкото и сега да се твърди обратното, имат нужда от мъж до себе си, защото имат нужда да се чувстват защитени. А цената, която плащат е или да родят дете от този мъж, за да го задържат, или ако той не иска едно дете - да го премахнат. А ако има дете от предишен мъж, то определено е в незавидно положение, особено ако се роди ново дете, защото мъжът иска да се грижи основно за своето потомство, а твърде често жената трябва да му угоди, полагайки повече грижи за природеното дете, отколкото за това от друг мъж. Всичко това е в някакви нюанси, като екстремните случаи са дори брутално премахване на излишното дете. Едва ли има тук някоя, която да не познава, чувала, чела за повече от един случай как жената има нов мъж, обаче той не ще детето й, тя го тропосва на бабата и забравя за него, а като роди от този мъж, се грижи само за новото дете. Или как мълчи години, че и цял живот новият мъж да малтретира детето й от предишен брак/връзка, тя самата да започва да го отритва, а да гледа да угоди на мъжа и детето от него. И къде-къде по-меки случаи как майка гони детето си на улицата, продава го като стока и т.н. Това не е лабилна нервна ситема, а точно проява на самосъхранение. Ние сме учени и свикнали да издигаме в култ и да не се съмняваме в силата на майчиния инстинкт, ама май реалността не е баш такава.
