Кой инстинкт е по-силен - майчинския или за самосъхранение?

Аз го написах с ирония, но явно стана отчетна кой е гледал сериала.

Няма как да знаеш какво АЗ знам и какво предполагам. Аман от дървени философи.

Аман от самоуверени майчета, снесли златното яйце! 

В случая изобщо не работят инстинкти, а доста по-висши фактори, като вяра и морал, примерно. Инстинктите работят не едно крайно примитивно ниво, където подобни дилеми не съществуват.

И според мен никой не може да знае със сигурност как би реагирал. На мен ми се иска да вярвам, че винаги ще надделява майчинския инстинкт, пък дано не разбирам.

ПП: Сетих се за една приказка: "Дано не ти се случва това, което майка ти ти го мисли!"

Дървен философ е устойчиво словосъчетание в българския език. Дървен философ понякога може да се отнесе до човек, който:

   -  се мисли за много компетентен по въпроси, които не са му ясни;
   -  използва чужди думи, вместо техните български еквиваленти, или съвсем самоцелно;
    - дава пространни и неясни обяснения и на най-простите въпроси. От обясненията му не следват (почти) никакви практически приложими изводи
   -  дори и да съзнава, че греши, никога не е в състояние да приеме чуждото мнение
    - обича да участвува в дълги и безплодни спорове.

Е, хубаво, дървен философ съм! И какво, по-добре ли се почувства? По-извисена от мен? По-майка? Честито, тогава!

За самосъхранение според мен! АКо в кризистна ситуация не съхраня първо себе си-как да предпазя децата си Ако ми се случи нещо съответно няма кой да прояви майчински инстинкт
п.с А ако вместо майката е бащата?Тогава за него кой е по-силния инстинкт?

Боже, все едно аз съм го писала. Вече си мислех, че съм ненормална, сбъркана нещо. Дори майка ми ми обясняваше как, видиш ли, като ме чула да изплаквам, изведнъж я обляла неземна, космическа, страховита и безусловна любов. Да, бе, да. Как така те облива обич към човек, когото не познаваш? Към усещане, което още не си изпитала? Точно облекчение изпитах, когато родих. Зарадвах се като разбрах, че всичко е наред. Когато ми го показаха за първи път (аз още лежах на масата), видях едно червено от рев същество и първото нещо, което си помислих, беше "Майко, родих индианче!"  И дотам. Сега, почти месец по-късно, все още осъзнавам на кой свят съм. Ходим като зомбита, изнервени и недоспали сме, дори се хващаме как с носталгия си спомняме как миналата година по това време си спяхме блажено. Дори се упреквам за мислите.
И още нещо ще кажа, с риск сега всички да ме наплюят зверски (аз съм голямо момиче, ще го понеса   ): имаме куче и три котки. Най-малката намерихме в кашон с още 5 като нея. По това време бях вече бременна. Котенцата бяха на максимум 5-6 дни и 100% не им бяха дали шанс да сучат от майка си. След много посещения по клиники и всичко останало, оцеля само едно коте. Много плаках за останалите, но шансът за оцеляване при толкова малки животни е страшно нисък. Та, купихме специално адаптирано мляко за котета-кърмачета, навивахме аларми, ставахме през 3 часа, преварявахме вода, пробвахме на китката, хранихме със специално шише, ходехме да бият витамини, антибиотик, топлехме с бутилки с топла вода, която сменяхме на всеки час, изпишквахме, изаквахме (ако някой тук има котка знае, че те не могат сами докато са малки - тази работа я върши майка им, която тези нямаха)... После захранвахме със специална храна, учехме на хигиенни навици, радвахме се на зъби... Много безсънни нощи, много редуване, много грижи... Да звучи познато? И обичта дойде с грижите, безсънието и тревогите. Съжалявам, ако засегна някого от вас със сравнението между животно и бебе, но това беше една чудесна тренировка. В момента това е най-привързаната към нас котка от трите. И до ден-днешен продължавам да твърдя, че грижите са страшно сходни.

По темата: не мога да отговоря все още. Предполагам, обаче, че бих защитила детето си с цената на възможното и бих опитала да направя и невъзможното. Както казаха някои от вас: дано не ми се налага да разбирам.

Майчинският .Изпитвала съм го и това е което направих първо,предпазих детето си,без да мисля за последствията върху мен.

Съвсем се ошашавих кое какво е.
Аз си мисля,че  / от казаните примери и пък от други случки / се задейства Силата в нас.
Ох,не мога да го обясня.....има много примери в които напълно непознати защитават деца или по слаби хора.
При тях какво се задейства?

Алтруизма?

един и същ човек може да прояви закрилнически действия спрямо напълно непознат и в следващите петнайсет минути да пренебрегне най-близките си хора в името на своите желания и цели.

Доста си мислех по темата и стигнах до извода, че на инстинктите рядко им се дава шанс да се проявят. Повече правим съвсем осъзнати избори. Дори и в критични ситуации.
Какво всъщност е майчиният инстинкт? Способността да усещаме и предугаждаме нуждите/страданията/желанията на децата си? Мисля, отдавна сме надраснали това ниво на развитието си, учейки се как се отглеждат деца, независимо дали сме техни родители и сме им дали живот.

И това е така защото ти го казваш? Не съм съгласна изобщо.Зависи от куп неща, от човека, от нагласата му, от "целите" и т.н.
Хората сме толкова различни, ситуациите са различни, че  е невъзможно да се направи някакво сравнение между двете.Но на жената и е заложен майчинския инстинкт и той се проявява винаги, когато се наложи , доста по-силен от този за самосъхранение.