Хистеректомията - въпроси , отговори , коментари .

Е, дойде ми времето вместо само да чета, и аз да драсна някой ред в тази тема.. Не съм очаквала, че ще търся опора и съчувствие от непознати, но истината е, че пред най-близките си се опитвам да съм достатъчно силна, че и те да повярват в силата ми.. а тя от вчера все едно се стапя..
Историята ми не е просто за рака, а за избора, за онзи важен момент, в който от решението ти
зависи не само твоя, а и нечий друг живот - с влучая този на дъщеря ми..

При стандартните изследвания по време на бременноста ми, откриха раничкана шийката на матката, и след цитонамазка се установи група 3Б по Папаниколау.. Яд ме е, и плача от бяс само като си спомня, че преди поне десет години една изключително ерудирана и препоръчвана лекарка - д-р Ралчева, видя тази раничка, но тогава не предприехме нищо.. Смътно си спомням, че препоръчваше на нераждали жени да не се правят никакви процедури, тъй като рисковече за фертилитета им не са за подценяване.. Сигурно ми е препоръчала редовно да се преглеждам, но и идея не получих за това какво, аджеба, е раничка.. Представях си, с лаишката си осемнайсет годишна психика, че просто в резултат на по-грубичъкк сексуален акт, нещо се е разранило..

Минало- бешело, глупава- патя си.. Биопсията в майчн дом показа карцином ин ситу, и от няколко места ми беше препоръчана конизация, за да се направи по-обстоен преглед на образуванието.. Тъй като самата процедура, колкото и да се води минимална, е някаква интервенция, аз се запънах, и призовах майчинското си чувство - все пак първа бременност, изключително силно желана, на 30 години.. Ако се беше случило нещо с бебка, нямаше да си го простя. Почнах да си търся специалист на моя акъл, и , благодаря на бога, попаднах на доц. Славчев от Майчин дом. Изслуша ме, взе присърце основанията ми, и прие да следи отблизо бременността ми, за да може да се реагира на всяко едно развитие на гадинката, и ако трябва да вадим преждевременно бебка.. Това бяха шестте най-спокойни и щастливи месеци в живода ми /"откритието" беше направено в трети месец/, имах страхотна работа, мърдащо тумбаче, разкошен мъж и лекар, на който бих поверила и живота си.. Държа да отбележа, че бях изключително спокойна - и майка ми, и нейната сестра, са имали сходен проблем, който е бил решен с конизация - и двете са живи, здрави и до мен, знаех, че ако не се развие, след като е открит навреме, се лекува на 100 процента. Доц. Славчев прие спокойствието ми, и го уплътни с постоянни прегледи.

По време на цялата бременност цитонамазките ми не мърдаха - седяха си на 3Б, което ми даваше допълнително спокойствие. Дори предвиденото преждевременно раждане не се наложи - образуванието се разширяваше, но не се задълбочаваше, така че три седмици преди термина си родих манекенче 3.500 на 50 см. - най-красивото жабче в целия свят:))) Доц. Славчев води раждането ми /изключителен жест от негова страна, тъй като той рядко води "прости" операции, като секциото/, и при огледа на лимфните възли не откри уголемени такива - отново признак, че нещата са под контрол.. Запознах се с Иринка, изписахме се, и месец-два след раждането - отново при доцента, все пак конизациото трябваше да се направи..

И сега вече стана гадно - след раждането цитото скочи на 4, раничката стигна почти до матката, и се наложи конизация на доста голяям участък.. Понесох много трудно процедурата - упойката ме пусна, имах страхотни болки, след нея цяла седмица не можех да стана от главоболие.. Кърмех, но заради дискомфорта и лекарствата за глава, само се цедях, бебка мина на АМ, кърмата малко по малко спря.. Как да е, си мисля, забравя се лошото, нали после ще сме добре.. Ама мамма пак изтегли късата клечка - вчера си взех хистологията, инситуту си е порастнало до сквамозен карцином  . Заключение - за радикална оперативна интервенция.

И така. След седмица ще ми отстранят матката, като вече само се надявам да не е стигнала гадинката до яйчниците, че жена без яйчник.. не е добре.. Плача си вкъщи с бебка - тя пък по чудо е тихичка днес, не тормози майка си.. Страх ме е- твърде скоро ми бяха предните операции.. И искам вече само едно - да знам, че съм направила правилният избор. Че живота на дъщеря ми ще струва само част от моето здраве, а не и моят живот..

Дълго стана, съжалявам, но пишейки се успокоявам.. Искам да преборя рака, искам да се радвам на дъщеря си - явно ще ми е единствена.. Сега чак осъзнавам колко много може да е малкото, и колко важно- ежеднвното.

ПРАВЕТЕ СИ ЦИТОНАМАЗКИТЕ, ЖЕНИ, ДЕВОЙКИ, МАЙЧЕТА, ТЕ СПАСЯВАТ НЕ САМО ВАШИЯТ ЖИВОТ!