ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО -тема 12

  • 136 693
  • 766
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 5 459
Разбира се, че можеш да разчиташ на подкрепа. Харесах те. Дано спечелиш.

# 76
  • Мнения: 1 131
Разбира се, че можеш да разчиташ на подкрепа. Харесах те. Дано спечелиш.

Благодаря,alinnna  Hug

# 77
  • Варна
  • Мнения: 79

 и от мен една подкрепа за Харемчето....Искам да ви попитам момичета...Имате ли проблеми при наближаване на месечния цикъл...Имам чувстовото че страдам освен от гадното ПА,ами и от тежъл предменструален синдром,което в комбинация става ужас...как се справяте ? пиете ли освен антидепресантите,някакви противозачатъчни или какво правите ? Едно ми е замаяно,подтиснато,,,зле с една дума..вие ще ме разберете мисля Simple Smile смятам май на гинеколог да ида да видя какво ще каже

# 78
  • Мнения: 1
Последните 2 цикъла бяха ад,особенно последният се чуствах толкова зле.Викам си айде то като ми дойде и ще ме отоусне,да да ама не!Вече направо ме е страх като наближи време Close Ето сега пак ми наближава и днес съм със зверско главоболие,стяга ме в гърдите,прималява ми.Даже да ви се оплача избягвам и секса с мъжо,имам чуството че умирам от умора,камоли ако правя нещо.Не ме разбира и това е даже.не ми говори,за него ако се засмея значи всичко.е ок,притеснява се но ме мисли за лигла!!!!За това един ден така  Simple Smileму се разкрещях,че и аз не го искам,кой идиот ще се.преструва всеки.ден  Twisted Evil Общо взето.съм сама в битката,майка ми.го е минала и съвета и е да не му обръщам внимание и да не си слагам на сърцето.нищо!И да ви кажа колкото и да ми е зле си казвам.майната му не ми пука,мисля за друго и си изчезне.Даже и сега докато пиша и усещам,че не ме боли.глава,ето.сетих се и пак набоцква,хех опасно.било това психиката!

# 79
  • Мнения: 22
Харемче и от мен имаш един глас Wink
Момичета преди цикъл е адско този път беше направо непоносимо имала съм и нормални моменти, но като тоя направо не е истина. И аз си помислих, че като ми дойде и ще се пооправя ама НЦ цяла седмица направо ад и сега в жегите е тегаво ама няма как ще трябва някак да се справиме . И аз съм сама в битката освен вас никой друг не може да разбере какво е всеки ден да се бориш като свиня с тиква през септември Joy
Аз имам един начин да се справям понякога помага (смехотерапия) намирам си в интернет нещо смешно да се забавлявам и понякога минава. Ако спра да мисля за това също помага, но невинаги ми се получава.

# 80
  • Мнения: 5 459
Вероятно, защото сте млади  и ви мъчи цикъла. Аз на 42, даже си забравям датата, понеже е редовна, но се чувствам, както и в другите дни. Може и да няма връзка с ПР. Само дето съм си определила датата за козметик всеки месец, около цикъла, защото все нещо се появява по кожата ми, я пъпка, я  една такава по-чувствителна става.

# 81
  • Мнения: 62
И моята приятелка е под атака. Толкова ви съчувствам и ви желая да се излекувате от това по най-хубавия начин! Praynig Ако може да и пратите малко подкрепа, че вече ми е неудобно да искам подкрепа за нея в темата за подкрепа... Embarassed Илияна се казва. Благодаря ви предварително! Hug

# 82
  • Мнения: 5 459
Коя е темата за подкрепа?

# 83
  • Мнения: 62
  Simple Smile Тя току що ми се обади, че се чувства по добре, дано все така да е! Praynig А темата за подкрепата е http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=599089.0 И аз лайкнах лака през фейсбука на мъжо. Laughing

# 84
  • Мнения: 325
Момичета като чета темата реших да се обърна към вас за съвет,става въпрос за бащами,той е на 56г, и от известно време незнам какво става с него.Всичко започна със стягане в врата,уж безобидно,после започнаха да му пищят ушите,вдига кръвно 160 100 ,ходи на лекар снимаха му врата и е казал ,че има шипове,но той не се оправя.Даже става все по зле,не иска да се храни,все трябва да го караме,казва ,че е отмалял ,че ушите му неспират да пищят,и тн и тн,вече незнаем какво да правим с него ,изгубил е интерес към всичко,възможно ли е това да е някаква ПА,защото той си е втълпил най-лошото!!

# 85
  • Мнения: 24
Момичета като чета темата реших да се обърна към вас за съвет,става въпрос за бащами,той е на 56г, и от известно време незнам какво става с него.Всичко започна със стягане в врата,уж безобидно,после започнаха да му пищят ушите,вдига кръвно 160 100 ,ходи на лекар снимаха му врата и е казал ,че има шипове,но той не се оправя.Даже става все по зле,не иска да се храни,все трябва да го караме,казва ,че е отмалял ,че ушите му неспират да пищят,и тн и тн,вече незнаем какво да правим с него ,изгубил е интерес към всичко,възможно ли е това да е някаква ПА,защото той си е втълпил най-лошото!!
Здравей! Според мен всичко описано от теб се дължи на шиповете,на мен също ми пищят ушите от известно време и една от причините,които ми изтъкнаха са шипове,друг признак при тях е повишеното кръвно налягане.Не ходихте ли на ревматолог,невролог,какво казаха лекарите? Аз знам една народна рецепта за шипове - в продължение на няколко вечери (не помня колко,но поне 3) се слагат на петите тютюн и мед,отгоре,торбичка,чорап,нещо,което да загрее и се спи така всяка вечер.Пробвайте,нищо не се губи,това си е народна рецепта.Успех  Hug

# 86
  • Мнения: 24
Сега да се запиша и аз, преди да изчета темата. От известно време имам описаните симптоми от време на време - сърцебиене,задушаване,стягане в областта на гърдите,чувство,че нещо ще ми стане всеки момент, тревожност,граничеща с паника...Ходих на кардиолог- сърцето е здраво,трахикардия на нервна почва, ходила съм на невролог,но главната причина беше двумесечно главоболие без никакви други симптоми. Неврологът ми изписа Ривотрил и Ксанакс,за месец главоболието мина. От там насетне се започнаха периодично всички симптоми без главоболието. Свързвам появата на тези симптоми с боледуване на най-близките ми хора и поставянето на диагноза Бехтерев на приятеля ми.След последното се започна абсолютен ад - постоянна тревожност, честа трахикардия или аритмия( не знам как да го опиша), постоянно си откривам разни симптоми на нещо и чета в интернет,в резултат на което си поставям различни диагнози и се побърквам още,претърпях операция,която допринесе за хипохондрията ми и ... не знам до къде ще я докарам.... Вече и личният ми лекар не ми обръща внимание заради всичките ми "болести" и ме праща да пия водка... Понякога мисля,че ще полудея и няма да мога да създам семейство и да бъда адекватна.... Съжалявам за дългият пост...

# 87
  • Мнения: X
Здравейте момичета,от доста врема ви чета,но едва сега се реших да пиша....
С малко дете съм, а от 3 м започнах нова работа, симптомите се появиха преди година и половина някъде задух,сърцебиене, ходене по лекари нервна почва казват всички, след земетресението, почна да ми прилошава на моменти, да кажем,че криво ляво се спправих с това,но от януари почнах нова работа и нещо започна лека полека да става с мен,чисто емоционално,психически много ме е страх от един месец, започнах да изпитвам някакъв неопределен неясен страх,че ще поледея, през няколко дена се разплаквам без причина, много съм притеснила близките си,ходих на психиатър- според тях състоянието   ми се дължи на физически и емоционален стрес, от това , детето ми много боледува,новата работа,умъжът ми е все на работа......нищо кой знае какво различно от ежедневието на една майка....многосъм уплашена  от 10 дена уж бях ок и нещо от снощи пак ми стана/ходих да ми леят вчера куршум против страх, уж невярвах на тези работи, ама дали нещо ми направи тази жена почнах а си мисля и пак се почувствах кофти/,голям рев и аз незнам защо... нищо сериозно не ми се е случила да чукам на дърво така да рева, в дните когато съм ок ходя с голямо желание на работау в другите кофтите ми дни не ми се работи ,едва изкарвам деня и искам да напускам....а знам, че това не е решение на проблема.... много отговори търся защо ми се случи това, в момента тръгнах и на психоаналитик, незнам колко ще ми помогне, имам нужда да споделям, идват непрекъснато приятелки въкщи да не съм сама с детето,когато мъжът ми е нощна--- искам си предишния живот момичета.....незнам какво се случи с мен.....според психиатрите нямам нужда от лекарства, почнах да пия Лайф 600 не мога да преценя има ли ефект, 1м го пия вече. Сутрин се събуждам в 5 , немога да спя по-до късно.... Имам приятелки които са минали и минават през това, казват,че процеса е бавен . Дали адаптацията на работното място ми се отрази откъсването от детето,много тежко го изживях първия един месец, но уж приех факта, и какво ми стана от началото на април и аз немога да си го обясная.... изведнъж се появява някакво напрежение в главата,краката са ми като гумени, сутрин ми се гади много и то само в дните в, които се събуждам отмаляла, .... незнам дали да ви описвам още.....знам че трябва да се оправя- всички много миговорят,мъжът ми е с мен в тази борба, но защо,по цял ден се питам защо ми се случи това?Въпреки страха ми,аз непрекъснато съм някъде, мога и навън да ми се насълзяват очите,но излизам, не си позволявам да се затварям вкъщи,че незнам какво да очаквам, непрекъснато говоря по телефона,така се успокоявам- имам подкрепата на майка ми,мъжът ми, приятелките ми и въпреки всичко тези моимисли понякои път надделяват  в мен- неистина незнам депресия ли е или нещо друго,толкова бях щастлива и усмихната преди винаги,сега не мога да се зарадвам дори на детето си, т-е радвам се,но усещам ,че не е същото,както преди...

Последна редакция: сб, 04 май 2013, 07:06 от Анонимен

# 88
  • Мнения: 1
Здравейте,Maria отвратително е наистина!И аз вече неьнам как да се справя,снощи иьлизхме на заведение и аз на тръни.яко!Днеска съм толковс ревлива,гадно ми е защото съм станала отвратителна,намусена,напрегната,викам.И да си призная мъжо вместо да ми помага сами ме обърква.Казва ми колко ме обича и ако кажа "да ьа"и той почва да ме нарежда.Кажете.ми вие изпитвате ли страх от утрето,напр"леле как ще преживея до утре?""какво ли ще стане"Искам да се измъкна,а погъвам повече.Когато гледам другите майки до децата си и умирам от мъка,че не съм като тях!Усещам,че немога без да пия някакво хапче,било то валидол или конкорд,само си пипам пулса и такка.Моля ви казвайте как се справяте,днес какво изпитахте,как се успокоихте???

# 89
  • Мнения: 24
Здравейте,Maria отвратително е наистина!И аз вече неьнам как да се справя,снощи иьлизхме на заведение и аз на тръни.яко!Днеска съм толковс ревлива,гадно ми е защото съм станала отвратителна,намусена,напрегната,викам.И да си призная мъжо вместо да ми помага сами ме обърква.Казва ми колко ме обича и ако кажа "да ьа"и той почва да ме нарежда.Кажете.ми вие изпитвате ли страх от утрето,напр"леле как ще преживея до утре?""какво ли ще стане"Искам да се измъкна,а погъвам повече.Когато гледам другите майки до децата си и умирам от мъка,че не съм като тях!Усещам,че немога без да пия някакво хапче,било то валидол или конкорд,само си пипам пулса и такка.Моля ви казвайте как се справяте,днес какво изпитахте,как се успокоихте???
Аз като усетя,че ми става такова свито и имам сърцебиене пия Атаракс (в повечето случаи не помага особено,но за собствено успокоение,че съм пила нещо) или пък започвам да пия Магнерот за няколко дни (това са витамини,но мен ме успокояват,не знам дали защото кардиолог ми ги изписа). Всичко е до нагласа, до психика... Знам колко е гадно това чувство,имаш усещане,че сърцето ти ще изскочи,че ще ти се случи нещо,ужасно е... Препоръчвам с две ръце на всички книгата Лечебният код,ако някой има желание мога да я изпратя по e-mail, страхотна книга.Четете за техниките за емоционално освобождаване или някакви такива методи,помага.  Hug

Общи условия

Активация на акаунт