Носенето на ръце на бебето, дори когато става големичко, му дава предимството да си разшири визуалното поле най-буквално - колкото по-изправено е детето и на по-високо, толкова повече неща вижда и успява да направи "карта" на действителността. Колкото вижда един възрастен човек, лежейки твърде дълго време, толкова, че и по-малко вижда и едно бебе. Както възрастният иска да се изправи, така и бебето. Това най-прагматично, извън емоционалното за допира и контакта.
- Публикувана: 31 март 2013, 23:45 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2013, 17:30 ч.
Гледане на новородено от всички :)
Носенето на ръце на бебето, дори когато става големичко, му дава предимството да си разшири визуалното поле най-буквално - колкото по-изправено е детето и на по-високо, толкова повече неща вижда и успява да направи "карта" на действителността. Колкото вижда един възрастен човек, лежейки твърде дълго време, толкова, че и по-малко вижда и едно бебе. Както възрастният иска да се изправи, така и бебето. Това най-прагматично, извън емоционалното за допира и контакта.
Няма начин едно бебе да не се носи и гушка. Това е невъзможно. Но в никакъв случай постоянно на ръце. А в случая в кенгуруто и на гръб. Представих си картинката докато майката мие чинии, пуска прахосмукачки или простира...
Пък и бебето в шезлонга не лежи а е в полуседнало състояние. А самият шезлонг може да се вдигне на масата, на шкаф и където искаш така че да ти е на нивото на очите. Полюшването което детето само си контролира го забавлява и успокоява. Няма такъв кеф за бебето и майката. Това е незаменимо просто.
http://www.youtube.com/watch?v=1hVVU-10RCo
Имам чувството че някои майки зорлем си правят работата покрай бебе къртовска за да има после от какво да мрънкат...
"лошото" на бебетата е, че когато нещо е извън обсега на сетивата им, то сякаш престава да съществува. Затова е някакъв компромисен вариант майката винаги да е слухово и визуално в полето на бебето. Отделно, има си бебета, за които физическият допир е всичко - те си го търсят и реват безутешно, така че щеш-нещеш го вземаш на ръце и го разнасяш! МОжеш ли да го оставиш да се дере? Защото аз не мога.
"лошото" на бебетата е, че когато нещо е извън обсега на сетивата им, то сякаш престава да съществува. Затова е някакъв компромисен вариант майката винаги да е слухово и визуално в полето на бебето. Отделно, има си бебета, за които физическият допир е всичко - те си го търсят и реват безутешно, така че щеш-нещеш го вземаш на ръце и го разнасяш! МОжеш ли да го оставиш да се дере? Защото аз не мога.
Така е свикнато затова се дере. Аз от опит ти казвам, с подобна люлка не съм видяла едно да се дере. От опит богат ти говоря. За повечето американци е задължителен аксесоар. Аз имах и по 1-2 пеещо-вибриращи в различни стаи, но това е по-скъпо удоволствие и са по-статични. За спалнята. Докато тази е абсолютно преносима супер-лекичка за повсеместна ежедневна употреба.
Без залъгалки и помощници мога, без люлки-не! Първото нещо което купувам от всичко бебешко.
Нее, сега е е модерно бебето да е зависимо до 16-тата година от майка си, и все още да се нарича бебе, дори и след първият цикъл или среднощна полюция.
Твоята граница къде е? Колко му даваш на едно бебе/дете да е носено на ръце?
Лично аз досега не съм видяла едно бебе да бъде разглезено от това, че е носено на ръце и люляно на ръце. Щом детето е будно и бодро, напълно естествено е да иска да е в контакт с другите хора, и ако този контакт за него означава основно да е в моите или нечии други ръце, ок! И без това към петия-шестия месец започва да се пъчи и да иска да е на земята, тогава пък не можеш да го удържиш ни в люлка, ни в шезлонг, ни на ръце!
Лично аз досега не съм видяла едно бебе да бъде разглезено от това, че е носено на ръце и люляно на ръце. Щом детето е будно и бодро, напълно естествено е да иска да е в контакт с другите хора, и ако този контакт за него означава основно да е в моите или нечии други ръце, ок! И без това към петия-шестия месец започва да се пъчи и да иска да е на земята, тогава пък не можеш да го удържиш ни в люлка, ни в шезлонг, ни на ръце!
Ти не си ама аз СЪМ. Моята голямата се дереше така че в съседния квартал я чуваха. И хората съчувствено ме гледаха по улиците и тактично ми препоръчваха да я заведа на доктор.
Без сто помощника и денонощни дундуркания на почивки по график да бях изкрейзила.
Само че тогава отде подобни екстри? Бабите дундуркат и това е. Хайде няма и сега да ги гледаме като по бабешко време...
Нямам граници, Andariel. Аз нося, гушкам и мачкотя децата си, но не ги правя зависими от мен. Същевременно наблюдавам едно девиантно в родителски аспект поведение на постоянно притегляне на бебето към майката, което ражда доста неуверени индивиди. Изпадането в крайности е проблемът- захвърлените в кошари и пр. уреди деца са също толкова проблематични, колкото и тези, които без да искат, са постоянно скачени с майките си чрез слинг, кенгуру или просто увесени на ръцете им.
на мен бабите много ми помогнаха с коликите на децата - едната дундурка бебето, а другата домакинства, и така се сменяхме на горе-долу час, защото ни отмаляваха ръцете и ревът беше ужасен.
Анджък! Е така се гледа по бабешки.
Сега има милион неща измислени за тази цел къде по-добри от баби.
какво означава "зависими от мен"? Че те са зависими от теб, при това най-буквално!
Хайде, хайде, не се прави, че не разбираш. Мразя да изпадам в типичните за форума лични примери от типа "една съседка и нейните деца....", както и другата крайност да плескам цитати от научни трудове в защита на тезата си. Достатъчно мъдра и стара си, за да си наясно с думите ми.
ами, не е така, Лизет! Друго си е бебето да усеща човешкия допир и баба му да му говори, да му пее, да го успокоява!
То към кротко бебе да ти кажа всеки тегли ръце да го погушка. Важно да е кротко. А съвременните средства позволяват от всеки ревльо да стане кротушанко. Бабите по малко да се порадват и стига им толкова.
Която иска повече- да си ражда сама! Гушкането от майката по време на кърмене си е предостатъчно.
Точно, че със старостта и мъдростта, все повече ми прави впечатление, че днешните родители много се страхуват от мисълта, че децата им са или ще са зависими от тях, и като действия всячески се опитват да ги направят децата си самостоятелни от съвсем ранна възраст, а не се усещат, че така ги отблъскват. Когато са малки са буквално зависими от родителите си, защото съвсем буквално без родители оцеляването им е под въпрос. Децата имат естествен стремеж към самостоятелност, така че за да се превърне едно дете във всячески зависимо от родителите си, трябва тези родители доста да се постараят.
Препоръчани теми