Гледане на новородено от всички :)

При мен без покана не се идваше. Само майка ми, но тогава живеехме в един двор, и макар
да идваше всеки ден, ясно давах да се разбере, че няма нужда да се застоява много, 10-15 мин и айде

Детето до 10 ден не  дадох никой да го пипа, само аз и съпругът ми  Не мога да си представя новородено от ръка на ръка. 

А това цяла тумба рода да ми е на главата в такъв момент 

Нужда от помощ нямах никаква мъжа ми обаче  много ми помагаше 

 И какъв е проблема ? Щом на тях не им пречи, значи това е най-добрият начин. Гледам децата си както смятам за добре. Не обичам да ми се бъркат, затова и не се бъркам на никого. 

Истината е че помощта е добре дошла само когато е желана. Аз имах тежко раждане и ми беше добре, че в началото и майка ми и свеки ми помагаха/за протокола да кажа, че майка живее през няколко блока, а свеки през няколко етажа от мен/. В един момент обаче аз се отръсках и почнах да се оправям и сама. Майка ми си влезе в релси много отдавна, ходи си нормално на работа, идва на гости, както и аз и ходя на гости, излизаме заедно по разходки и пр. За свеки обаче с раждането на първородния внук светът спря и някак си се превърна в едно суетене около детето. Постоянно ми се казва как трябва да дам детето, за да си почина или да си свърша нещо, все едно че малкия е някакво ужасно бреме, от което непременно трябва да бъда разтоварвана. Аз чудесно си се справям и сама - чистя докато той си играе, готвя а той си седи при мен в кухнята, ходя да пазарувам с него. Мъжът ми също ми помага, но в момента го няма - замина за няколко седмици в чужбина. Научих се да се къпя докато малкия спи, въобще пренастроих си ритъма и се научих да се справям сама. Е да винаги е хубаво да има на кой да разчиташ, но определено нямам нужда всяка вечер от свекиното присъствие. Още повече че когато го вземе се почват едни безконечни разговори по телефона с мъжът и майка и, като слушалката ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се долепя до ухото на малкия, за да ги чува какво му говорят. Той човекът може и да е погълнат от игра с някоя играчка, НО това няма значение, трябва да чуе дядо си по телефона как му свири с уста и прабаба си, която все му се лигави нещо. Другото което не понасям е всекидневните въпроси:
1, Кога заспа вчера?
2. Колко спа?
3. В колко се събужда?
4. Яде ли през нощта?
5.През деня какво е било менюто?
6......

Ужасно е...ама няма как - явно ще се живее така, вече почнах да се примирявам, а и се радвам, че се постопля навън и ще сме все по разходки и няма да ни остава много време да се застояваме вкъщи. За другата зима ще му мислим

  Радват му се хората, явно, но наистина може да е много досадно.

На мен ми е малко странно да си взимат отпуска чак разни роднини за да помагат за бебето, да не говорим, че тогава таткото си е вкъщи и другите са излишни... Зависи много от конкретните роднини (и майка), но си мисля, че бабите по-скоро биха пречили по цял ден там. В началото майката и бебето имат нужда от спокойствие, да свикват един с друг... кърменето в началото трая ... може и нон-стоп да е... и това е важно.. и някоя баба дето си мисли, че трябва режим, може да попречи на това, особено ако майкта е неуверена и слуша съвети... (за жалост преди 20 години са царували доста практики, които се отричат сега и са доказано погрешни, не само за храненето).

От друга страна ако помагащите идвт за малко да сготвят/донесат нещо вкусно, напазаруват, ако има нужда и тн., не натрапват мнението си относно гледането на бебето и не се застояват повече от приятното за майката не виждам нищо лошо. Аз бих се радвала на гости в този смисъл. Освен това моята свекърва примерно не е от тези, които натрапват мнението си, по-скоро би попитала кое как се прави, вместо да дава акъл. Майка ми е малко дразнеща в това отношение, но аз не и се връзвам, а и тя е прекалено заета, че да натрапва присъствието си на който и да било.

на мен и майка ми, и свекърва ми, ми помогнаха много през първите седмици - научиха ни как изобщо се гледа бебе, като се започне от смяната на пелените, та до къпането и коликите. Вярно, че в един момент взе да става досадно, но аз го отдавам на увереността, която добих като майка.

Аз много се радвам, че не са ме учили бабите... това, на което щяха да ме научт тотлно се разминава с моите разбирания ..

аз нямах никакви предварителни разбирания, защото никога не се бях грижила за бебе, да не говорим за новородено. И курсове нямаше, но и да имаше, едва ли щяхме да си ги позволим.  От книги, каквото ще да пише, докато не ти се случи на практика, не знаеш как да го изкъпеш, да му подсушаваш пъпчето, по какво да познаеш, че са колики и т.н. Ако нямам доверие на майка си в първите дни, на кого! Единствено за повиването имахме спор, също и за памперси вс. пелени, но на третия ден се примири, след като цялата къща беше окичена с мокри пелени, а бебето ревеше неспирно.

това с повиването се яви проблем. От няколко места чух как едно време повивали бебетата, за да са им прави краката, като всичко беше с намек че и аз трябва да повивам. Да ама не бяха познали. Аз в родилния като ми го даваха повит и го разповивах.

Няма как да останат майките, и двете са учителки, бебето прескочи априлската ваканция  , така че сами ще си го гледаме, те ще си преподават. Милото намекна ако искам да остане майка ми, ама тя каза, че нямало какво да се въртим 3ма души около 1 бебе и само ако мине тежко раждането или нещо друго не ми е добре, може някакси да изклинчи една седмица. Ама ако съм ок, нямало такива глезотии 

Нямаше БГ мама , където всички знаят всичко.




Не знаех, че още има места, където повиват бебетата.  Но и не вярвам да се увреди трайно от 3 дена повиване.

Тоест ти смяташ, че те, с техните подходи – са те увредили? 

Не е до увреждане.
Говори се за различия в разбиранията за отглеждане.
И аз съм доволна, че нито баби, нито бгмами са ми нареждали как да си гледам детето-отгледах го без безценния опит. И без книги. След бебешкия период започнах да пиша тук и то в Искам бебе (за второто), където по-скоро си беше отчетна форма.

Аз самата се дразня от опити да ми се изземват функциите-това някой да ми къпе детето, да ми го храни, да казва как да се облече-ц. Просто не е по моите разбирания и няма общо с увреждане.

Интересно е как оценявате себе си с положителна оценка като човек и възпитание, в същото време отричате да сте възпитавани правилно от родителите или бабите си. И въобще не иде реч за натрапване или изземване на функции, което е съвсем различно.
Но кое например е грешно – като изключим попарата с вино, дето все за пример се дава 

Говорим за новородено. Какво възпитание?
Хранене, смяна на пелени, гушкане.
И не оценявам моето възпитание. За него има време, след години ще стане ясно дали е успешно или не.
Аз не говоря за правилно и неправилно, грешно или друго.
Пример-с бебе на 10 дена съм у дома. Станала съм, ще го храня. Къде тук място има бабата, лелята и стринката-ще му държи главата ли, докато яде, или ще му пее отгоре?
Или аз решавам да проспи ядене. Детето спи непробудно, но му било време за храна-да го будя. Имам си мои усещания и разбирания просто. И не будех за храна.
Или за къпането-аз си къпех децата под чешмата с една ръка. Не съм пълнила вани, затопляла помещения и правила половинчасови приготовления, както би било при майка ми, например.
Или-да се облечало детето, защо ходи голо и т.н.
А не коментирам правилно-неправилно.