Още нещичко от мен:
Щом правилното според вас е "ia", вместо "ya"...
Би следвало и буквата Ю да бъде "iu", а не "yu"???
Щом правилното според вас е "ia", вместо "ya"...
Би следвало и буквата Ю да бъде "iu", а не "yu"???
- Публикувана: 1 апр. 2013, 16:17 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2018, 20:24 ч.
Лична карта: Относно изписването на името на латиница?
На латиница трябва да е изписано така, че да може да го прочете чужденец. Иначе за нас си си го пишем на кирилица. Да се следват тези правила и накрая да се получи нещо напълно нечетимо - кому е нужно?! Още повече в закона си го пише конкретно за имената, не мога да цитирам, но съм го чела. Т.е. допуска се вариант, за да е четимо. В цял свят се пише Maria и всички знаят, че това е Мария, а не Мариа или Маря.
Може би си права, но в България нещата не стават много лесно.
А относно Жулиета на латиница: "Julieta" и с това ще има все несъгласни, защото според някои "J" че чете и като "Ю" и като "Й"
Най-добре е (ако мислим, че трябва наистина да сме на световно ниво) в името на дечицата ни да няма такива букви, които да пораждат двусмислици. Но тогава пък, къде е смисъла на нашата богата азбука и реч?!
Сложна работа!
А относно Жулиета на латиница: "Julieta" и с това ще има все несъгласни, защото според някои "J" че чете и като "Ю" и като "Й"
Най-добре е (ако мислим, че трябва наистина да сме на световно ниво) в името на дечицата ни да няма такива букви, които да пораждат двусмислици. Но тогава пък, къде е смисъла на нашата богата азбука и реч?!
Сложна работа!
Безумно ми се струва изписването на Жулиета, например - Zhulieta?! Никой чужденец няма да схване за какво става дума, вместо просто - Julieta.
Представи си как прочитат Bozhidar. И без това не им е познато името, изобщо не могат да го прочетат.
Моето име е едно от най-популярните женски имена в света. В личните ми документи обаче е написано по начин, по който просто не се пише на латиница. Според закона за транслитерацията обаче не може да е друго яче. Същата работа е и с името на дъщеря ми. Сега тук покрай записването в училище навсякъде буквата "к" я изписват със "c" (си), защото така се пише обикновено, но в паспорта и е k.
Буквоядството край няма в нашата администрация.
*
Но тогава пък, къде е смисъла на нашата богата азбука и реч?!
Сложна работа!
Но тогава пък, къде е смисъла на нашата богата азбука и реч?!
Сложна работа!
Да де, ама не говорим за нашата азбука.
И работата е проста, но нашенския чиновник я усложнява.
Няма да напишем ние Maria, което ще разбере всеки и навсякъде по света.
Не, ще го напишем Mariya, в опит да пресъздадем всеки един звук и на края хората те питат как се чете името ти.
Ако не може да се избегне, както в началото на името Юлия, разбирам, но на края е толкова ненужно.
Отделно, на мен не ми е приятно името да ми е изписано по странен начин.
Така си изписват имената определни прослойки, с които не искам да бъда идентифицирана.
Златната толумба, а от раз ли го прочитат Юлия или и за 'ю'-то в началото се замислят?
Мъжът ми го признесе правилно от раз, но имай предвид, че е учил лингвистика.
Според него повечето хора ще го произнасят првилно, но ще има и такива, които ще я прекръстят на Джулия или ще питат, а защо не е с J.
Хм, изглежда и аз, и майка ми за наше щастие сме заобиколили Закона за транслитерацията. Аз изписвам звука "к" в името ми с "с", а тя "ж" с "j". Аз само страдам, че не мога да удвоя една съгласна в името ми, за да се изписва както си се изписва по принцип на повечето езици, но не се съгласиха да го транслитерират така. 
Ей затова като тръгна да мисля имена на децата ми, ако някога имам такива, ще се спра на имена, които звучат добре на всякакви езици. Името на мой близък, традиционно българско и много популярно име, означава кретен на португалски.
Предпочитам да избегна такива ситуации.
Ей затова като тръгна да мисля имена на децата ми, ако някога имам такива, ще се спра на имена, които звучат добре на всякакви езици. Името на мой близък, традиционно българско и много популярно име, означава кретен на португалски.
Предпочитам да избегна такива ситуации.
Хаха, каква интересна тема! Дъщеря ми се казва Джулиа, името й на латиница е Julia. След дълги спорове склониха да я напишат така, иначе беше Dzhulia, направо щях да лудна като го видях в паспорта й. След 30 минутен скандал и обяснения, че името не е българско и не би трябвало да се превежда и транскрибира по въпросния закон, склониха да го напишат както си трябва. До момента никой не й е казал Юлия, всички го произнасят с "дж".
Някъде назад някой спомена, че за една буква, особено в края не правят проблем. Е, явно зависи от леличката на смяна, защото на мен ми беше категорично отказано. Фамилията ми е чуждестранна и завършва на "Й", транслитерирали ме с "Y", а аз исках да сменя последната буква от "y" на "i". Лелката ми обясняваше 10мин. как не съм била права и не разбирам, и нямало начин да бъде променено без докумен 
За съжаление бързах и нямаше за кога да пиша молби и да се разправям, та ще си нося фамилията с "гордост" още няколко години.
Фамилията ми е чуждестранна и завършва на "Й", транслитерирали ме с "Y", а аз исках да сменя последната буква от "y" на "i". Лелката ми обясняваше 10мин. как не съм била права и не разбирам, и нямало начин да бъде променено без докумен За съжаление бързах и нямаше за кога да пиша молби и да се разправям, та ще си нося фамилията с "гордост" още няколко години. 
