През ЮНИ моето тумбаче, ще е вече малко пеленаче!

Започвам с това, че сама съм си виновна - понеже все още работя, а офисът ми е извън града и всеки ден пътувам по 100 км. до работа и обратно - до скоро нямаше проблем - джътках си с колата - а и е само магистрала, нооо от около 2 седмици осезаемо започна да ми тежи и ставането сутрин и пътуването и прибирането - докато се прибера, напазарувам и приготвя вечеря е станало 100 часа - мъжът ми се прибира след работа след мен все пак гледам да съм се ошетала, въпреки че той ми помага МНОГО за повечето неща вкъщи. Изведнъж коремът ми започна да ми понатежава - да не се чувствам толкова енергична и си дадох сметка че няма как да съм онова момиче, което е вършило това със същия темп както преди. Решихме с мъжът ми, че до края на март ще работя и след това излизам в отпуска и майчинство, защото през април ни предстои малко ремонт, а и да имаме време да си напазаруваме нещата за бебчето. Обаче точно тогава излезе едно фирмено мероприятие, с чиято подготовка се ентусиазирах  - разбира се задачите между колегите ми беше разпределена между нас. Съответно това се свърза с по голяма заетост и тичане напред назад по организацията - знаете как е - и от малък фирмен банкет се превърна в организация на "сватба" от 70 души. Съоветно ставах по изморена, по раздразнителна, вечерите предпочитах да се приспивам с форума или някй он лайн детски магазин вместо да разговарям с мъжа ми - който бе много заинтересуван зашо работата ми не намалява, а се увеличава - пак казвам никой не ме е нагърбил с допълнително работа, работя за себе си просто не си дадох сметка, че не съм сама, а вече отговарям и за бебче. И това е по важното в случая. Станах раздразнителна, че се уморявам по - лесно и се дразнех на забележките на околните - че не било хубаво толкова да пътувам и т.н. И така се стигна до днешния ден, в който всичко и всички ме дразнят вместо да си карам спокойно последните месеци от бременността. Досега я карах толкова спокойно - позитивно - цъфтях си направо - е как няма да те изкарат от нерви реплики като : " ОО какво правиш, как си, освен, че дебелееш?" Егати и нетактичните хора - (това е една позната на майка ми която днес буквално ми дойде да изхакам с някаква тухла, ако имах под ръка) или леля ми: "Заповядайте - сядайте ! Крис, ти събираш ли се там на дивана?" (Не лельо ! - не се събирам дясната ми половина на дупето ми стои на дивана, а останалата част от него, корема и циците съм ги опънала на земята- ама спокойно удобно си ми е така) и после да съм приемала подобни реплики, като комплименти, че са ми се радвали. Егати радването - верно е че съм качила 10 кг, ама съм бременна в 7мия месец, не съм яла 7 месеца в Мак Доналдс, че да съм ги качила от нищото тези кила.   И така - последните ми дни на работа са пределно изнервени, вместо весели,  скарах се с ММ днес след работа, защото непрестанно му мрънкам за нещо. За семейството ми аз  съм се нагърбила с много неща и това ме прави изнервена, а аз се изнервям най вече от факта, че никой не знае какво бушува в мен и как изживявам тези промени в тялото и живота ми и ми дава акъл кое как да правя. Може да са ми дошли в повече хормоните ...  незнам.   Иначе нямам търпение вече да си видя бебчето - изнервена съм от факта и че последния ни преглед бе на 21 февруари  - и че на много време ни насрочва докторката прегледите. Повече такава пауза никога   Отгоре на всичко ми се появиха някакви болки ама точно "отдолу" - незнам какво са - контракции ли - но наподобяват месечния ми цикъл - ввнезапни са и отшумяват за кратко. Незнам трява ли да се притеснявам... На 8 април сме на преглед живот  и здраве да видим слънчицето. Вече си мисля за това как изглежда, дали вс е наред с нея. Много я обичам, дано ми прости, че се изнервям за глупости. Сигурно поста ми е изпълнен с поне 10 " изнервям се" - дано не съм ви изнервила вас - благодаря за вниманието на тези които изполюбопитсваха и ме изчетоха - такава съм си -  Царица на драмата !