Пости 2013 - 2 тема

  • 68 815
  • 740
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 784
Задължително ли е предишния ден преди изповед и причастие да се пости строго,когато календара не го изисква?

Типика на БПЦ няма такива изисквания.
Благодаря.Това ме интересуваше,а не кой къде какво дочул  bouquet

В Типика пише „Човек, който се готви за изповед и причастие е необходимо предварително да уточни с изповедника начина на постене.” Това  съвсем не изключва строгия пост като начин на подготовка за Светото причастие.  Масово и навсякъде където съм видяла свещениците благославят поне един ден строг пост преди Св.Причастие. То в типика не пише, нито че трябва да се изповядваме, нито че трябва да постим преди причащение..... Но е всеизвестно, че Светото причастие не може да се приема без подготовка – има молитви преди приемането му, има изповед, има и пост. Какъв да бъде поста за едно от най-важните неща в духовния ни живот, ако не строг?!  

Не всички правила са записани в Типика, има и на други места – в Правилата на Светите апостоли, в Решенията на Вселенските събори, някои са установени и благословени от различни светци и т.н. Например поста в сряда и петък го няма изрично записан в Типика. Защо ли? Защото е установен в правилата на Светите апостоли. Тук в тази тема нямаме такива капацитети, изчели цялата канонична литература, които да могат да кажат със сигурност – това никъде не го пише. Аз например съм забелязала, че като се чудя за такива неща и след време се оказва, че то си имало причината, въобще всяко нещо в църквата ни си има своето много логично канонично основание.

# 301
  • Мнения: 355
Здравейте  Heart Eyes,
С нетърпение чакам Цветница. Моята майка е именник, а освен това в този празник има толкова светлина, че няма човек, който да остане равнодушен.
Мортиша, съжалявам да прочета за изследванията ти. Най-вероятно е временно неразположение, което ще се оправи с времето. Препоръчаха ли ти железни препарати?
По принцип съм с нисък хемоглобин. След като приключих един Великденски пост, си пуснах изследвания, защото не се чувствах много добре. Всичко беше в норма, включително и ленивия ми хемоглобин.
Недей да приключваш духовната страна на поста заради това изпитание. Храната си остава храна, но Постът е нещо повече. Съхрани в себе си същината му. Всяка хубава мисъл и всяка чиста молитва имат значение.  Hug
Надето, благодаря, че сподели с нас писмата за изповедта. Едно от големите ми притеснения е това, че изговарям пред човек, човешки неща и с това мога да го изкуша. Трудно е...
Хмм, мисля си за един хубав сладолед след поста, но когато му дойде времето ще ми е все тая, защото може. Laughing
Остана малко до края и чувството, че си се справил е приятно.
Светъл празник за всички утре!   bouquet

# 302
  • Мнения: 1 885
Kati4ka , незнам дали има някой в тази тема и изобщо, който да не се е притеснявал на първата си изповед / и после, но на първата ... Хайде и другите да споделят-но мисля, че  е нормално..

Някъде съм чела, че трябва да се срамуваме не на изповедта, а когато грешим. Embarassed
Успех! Hug

# 303
  • София
  • Мнения: 8 497
Задължително ли е предишния ден преди изповед и причастие да се пости строго,когато календара не го изисква?

Типика на БПЦ няма такива изисквания.
Благодаря.Това ме интересуваше,а не кой къде какво дочул  bouquet

В Типика пише „Човек, който се готви за изповед и причастие е необходимо предварително да уточни с изповедника начина на постене.” Това  съвсем не изключва строгия пост като начин на подготовка за Светото причастие.  Масово и навсякъде където съм видяла свещениците благославят поне един ден строг пост преди Св.Причастие...

Значи щом не е записано в Типика, може и да не е задължително иначе щеше да е записано изрично - това е първото. Разбирам донякъде маниакалността ви да ми бъдете вечна опозиция и последна инстанция на всяко мое мнение, ама пък и това което съм ви подчертал в червено също не е вярно. Защото пък аз съм срещал свещеници, които не изискват нито един ден строг пост преди св. Причастие, когато това не е предвидено в църковните канони. Трябваше да мина 50 години за да разбера, че църковния типик не е устав, ами художествена литература.

И понеже ми писна тука да съм ви повод за критика за всяко мое становище спирам да пиша в тази тема.

На останалите желая лек и спасителен пост и мирни и благополучни възкресенски празници.

# 304
  • Мнения: 1 885
Ааа не! Какво ще е темата без Дядо Хаджия? На мен той ми е най-симпатичния в тази тема.

# 305
  • София
  • Мнения: 565
Дядо хаджия, недей така. Нека не се поддаваме на страстите в края на поста. Нека и занапред да се радваме на твоето присъствие. И да преодоляваме всички заедно изпитанията  Simple Smile



Мишанка, Nil desperandum! ,трудно е наистина. Няма как да е лесно. И е хубаво, че е трудно. Ето един цитат:
"Колкото по-ярко Христовата светлина озарява сърцето, толкова по-ясно се осъзнават всички недостатъци, язви и рани. И обратно — хората, потънали в греховния мрак, нищо не виждат в сърцето си, а дори и да видят, не се ужасяват, защото те няма с какво да сравнят своето състояние. За тях Христос е скрит от пелената на греховете им.

Ето и още:
"Подготовката за изповедта не се състои в това, да си припомним напълно и дори да запишем своите грехове, а да достигнем такова състояние на съсредоточеност, сериозност и молитва, при което ясно като на светлина ще се виждат нашите грехове. Изповядващият се трябва да представи на своя духовник не списък грехове, а покайно чувство, не подробен разказ за своя живот, а съкрушено сърце."

Тези цитати са от тук. Съвети към готвещия се за изповед- заслужава си да се прочете.

# 306
  • Мнения: 2 551
Ааа не! Какво ще е темата без Дядо Хаджия? На мен той ми е най-симпатичния в тази тема.

 Peace

Прощавай, дядо хаджия, ако с нещо сме те засегнали!

И на мен не ми е приятно да чета мнения на хора, считащи себе си за  последна инстанция, изказани с  остър тон и голяма доза самочувствие, но ако сме искрени,  всички малко или много сме допускали тази слабост - аз също Embarassed. Важното е да се поучим от грешките си и да се стараем да не огорчаваме другите. Защото каква е ползата от правотата ни, ако някой наш ближен е огорчен?

А и истината е, че в нашата БПЦ няма единно мнение по въпроса с причастието на миряните в постния и извънпостния период. Има различни разбирания и практики, а в повечето случаи миряните са объркани и не знаят кого да слушат. И докато чакаме Св. Синод да се произнесе с единно становище по въпроса, можем само да чуваме противоречиви изказвания и да водим излишни спорове. Лично аз съм чувала мнения и в двете крайности, солидно продкрепени с аргументи, но ми се струва, че истината е някъде по средата.

Пожелавам светъл утрешен празник на всички!  bouquet  Hug




# 307
  • Мнения: 24
Няма изискване за строг пост преди приемане на причастие. Възможно е някои свещеници да изискват такъв пост, но далеч не е такава масова практика, а нещо изолирано. Най незначителната част от постта е въздържанието от определени храни. Много добре е обяснил какъв да е поста св. Йоан Златоуст :

"Така и ти, човече, с каквото си прогневил Бога, със същото можеш да го умилостивиш. Ти си Го прогневил с кражба на пари - умилостиви Го с връщане на краденото и с благотворение от теб, подобно на Закхея. Ти си Го разгневил със злословие на езика си и с обиди към мнозина - с езика пак Го умилостиви, като отправиш чисти молитви, като благославяш злословещите, като прощаваш злоречивите, като благодариш на обиждащите.

За всичко това не е нужно много време - не от количеството на дните, а от качеството на покаянието се ражда спасението."

# 308
  • Мнения: 24
И още:
"Не ми казвай: „аз съм постил толкова много дни, не съм ял едно или друго, не съм пил вино, претърпял съм нечистотата“, но покажи ми станал ли си кротък, ако си бил гневлив, и човеколюбив, ако преди си бил жесток, защото, ако си упоен от гняв, защо изнуряваш плътта си? Ако в теб има завист и користолюбие, то каква е ползата от пиенето на вода? Сега търся не каква е трапезата, а станало ли е изменение на злия начин на мислене? Ако господарката, тоест душата, прелюбодейства, то защо бичуваш слугинята, тоест стомаха? Ако душата се притъпява, то защо изтощаваш тялото? "

"Затова не се хвали с празен пост – сам по себе си постът не възвежда до небето, ако няма за своя сестра милостинята, защото тя е съединена с него, и между тях има не само братски и тесни отношения, но милостинята дори служи за опора на поста. "

# 309
  • Мнения: 24
Дори само от тези кратки цитати ясно се вижда какво е отношението на Църквата към поста. Не трябва да се вглеждаме прекалено в това какво се яде или не се яде, това е дори вредно понякога.
Многото мнения кога да се пости строго идват от влиянието на другите православни църкви, най-вече от Гръцката и Руската, където традициите са различни. Няма нужда да има един единствен начин на постене и всички да се придържат към него, постът е нещо лично.

# 310
  • Мнения: 1 885
Абе както и да е.
Да, идва страстната седмица. Ще спра до тук.
Искам дядо Хаджия да се върне тук, ама май много искам. Rolling Eyes

Последна редакция: сб, 27 апр 2013, 22:11 от Nil desperandum!

# 311
  • София
  • Мнения: 565
Nil desperandum!, мисля, че иронията е неуместна. Не съм забелязала някой тук да е толкова краен, особено за болните. Тиги е споделила много хубави цитати, а в последната си публикация завършва с нещо, което споделям напълно- постът е нещо лично. В тази тема всеки споделя своя опит и така си помагаме. Не си помагаме с караници и размахани пръсти. Дори можем да отблъснем някой от Вярата, а това си е грях. Идва края на поста, предстои Страстната седмица. Моля ви, нека се смирим, да подтиснем гордостта и всеки да помисли защо е постил през изминалите дни.

# 312
  • Мнения: 2 551
Много хубави цитати си подбрала, тиги Peace.

И аз съм на мнение, че не трябва да копираме сляпо чужди традиции - гръцка, руска и т.н.
Добре би било да се възприеме единно становище относно правилата за св. Причастие - по време на пост и извън поста, и без това тече от доста време дискусия по този въпрос в православните сайтове, във форумите, че и във фейсбук дори. Всъщност това е напълно естествено - въпросът за причащението е един от най-важните въпроси за всеки християнин. Лично аз не се изненадвам, че се чуват и крайни мнения по въпроса за честотата и подготовката за св. Причастие. Все пак е важно от дискусията между епископите, свещениците и богословите да произтече някакво съгласие по този въпрос.

Не ми се иска да разбунвам духовете тук, но е факт, че съществуват някои странни схващания между самите духовници за причастяването на миряните, които в повечето случаи предизвикват сериозен смут сред вярващите (напр. връщат се християни от причастие, защото не било време на пост или им се казва, че са направили грешка като са  оставили причастието за нощта на Великден или за празника - примерно Успение Богородично или Петровден, защото от този ден се прекратява поста и т.н.). Все ми се струва, че е необходимо единно становище по този въпрос и то от най-високо място.

Това разбира се е мое лично мнение.
Както Типикът е съставен с цел да се  уеднакви богослужението навсякъде,  за да не се смущават вярващите, когато се черкуват в различни храмове, така би трябвало да има и единно становище и по въпроса с причастяването и изповедта. Така християнинът няма да е притеснен от различните практики, когато се наложи да пребивава известно време в друга енория.  

# 313
  • Мнения: 784
Дядо Хаджия, можете спокойно да си останете в темата – напускам я аз, усещам, че вече преча не само на Вас.

Съжалявам, ако на някого съм прозвучала грубо, но в интернет общуването трудно могат да бъдат преценени истинските емоции на човека насреща. Истината е, че всички в тази тема са ми симпатични, включително и Дядо Хаджия, дори да не си е проличало от постовете ми. Истина е също, че ако съм влизала в спорове по някакви въпроси, то изобщо не е продиктувано от някакво лично отношение към някого, нито от желание да бъда нечия опозиция, а от притеснението ми, че прекалено много хора черпят информация за важни духовни въпроси точно от тази тема /което пък въобще не е правилно/.  Въпросите, които се обсъждат тук обаче са такива, че всеки от нас ги приема лично и когато човек изложи мнението или опита си по дадени въпроси, винаги се намира някой, който да реши, че написаното е адресирано точно към него, че някой точно него осъжда, че го наставлява, че му размахва пръст и т.н. Никога не съм влагала лично отношение, даже не си и спомням на кого по какви въпроси съм опонирала, винаги постовете ми са били насочени към десетките други хора, които като прочетат информацията биха се подвели по един или друг начин.

Пиша тук може би от първата тема за постите, която се появи в този форум и чувствам отговорност и християнска ревност към публикуваната тук информация, държа тя да е точна, защото знам за колко хора темата е изиграла някаква духовна роля.  Както и да е ... Извинявам се на всички и ви благодаря за годините в които споделяхме радостта от постите заедно!

# 314
  • София
  • Мнения: 565
Царицата-майка, няма нужда никой да напуска темата. Да, вярно е, че и аз съм възприемала някои от твоите постове като малко остри, но на мен в повечето случаи това ми е било полезно. Нали хората сме различни, а тук ни събира нещо общо и много съкровено. И съм съгласна, че отговорността е много голяма. Аз съм една от тези, на които тази тема тук, във форума, е повлияла. Но е била само едно стъпало нагоре по моя път, или по- скоро светло и уютно място, където мога да си поговоря за неща, за които с други не мога. Само съм спечелила от общуването с хора като вас. Затова сега ми е мъчно, че се стига до такива спорове и крайни решения. Извинявам се, ако съм те обидила с нещо. Коментарът ми за размаханите пръсти беше за  Nil desperandum, но тя после се редактира, за което й благодаря. Всички сте ценни тук- и ти, и дядо хаджия, и бразилка, която все по- рядко пише. Хайде да продължим напред и да се съсредоточим в нашата Вяра  Heart Eyes
Пък може и по някоя рецепта да пускаме от време на време  Laughing

Последна редакция: нд, 28 апр 2013, 02:02 от Надето :)

Общи условия

Активация на акаунт