много бавен тоя туйтър и няма чумпилчета и трябва се сменя езика за да се направят 
- Публикувана: 3 апр. 2013, 00:25 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2013, 10:48 ч.
Re: Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 66~
Направо се зариби здраво там
Привет ,милички!Днес помързелувах,ама ми се полагаше...Хубав ден ви желая!
Ставаш все по-добра. Страхотен колаж
Всички мен ме пропускате, но сигурно не ми излизат постовете, та затова 
Всички мен ме пропускате, но сигурно не ми излизат постовете, та затова
Привет
и на появилите се по-късно.Много неприятна и нелепа ситуация, и двете се почувстваха неудобно, и бяха наранени.
Всички мен ме пропускате, но сигурно не ми излизат постовете, та затова
Препи ми се ФЕмирско кафе, заповядайте.
Не ме питай, чедо, как се обича.
Не ме питай. Мълчи...
То, не беше любов, нито вричане.
Беше сливане. Очи с очи.
Беше жива вода. Беше клада.
Беше бяла и черна смокиня.
Беше прошка и грях,
и бях, и ме нямаше,
защото – в него живях.
С него се случвах.
С него падах и ставах.
С него и в него вървях.
И си губих посоките,
и забравях коя съм,
и нагоре летях.
Беше ми всичкото – и хляба, и виното.
Беше ми утрото. В него изгрявах.
Беше ми църквата и камбаната,
жажда ми беше и шепа завет.
Беше душата ми, чедо,
а без душа и сълзата боли.
И не питай, как се обича.
Не ме питай. Върви.
И гори, но не на талази.
Като факел изгаряй. Светѝ.
И нека... Бог да те пази!
Йорданка Андреева
Скрит текст:
Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...
Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно.
И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:
- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала...
- Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...
Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но...
Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече...
Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите..
http://www.hera.bg/s.php?n=2090
ЛЮБОВ И РЕВНОСТ!
В една малка и много далечна страна, където не живеят обичайните жители и където хорските сълзи и радости не са познати, живеели две странни същества - ЛЮБОВ и РЕВНОСТ! Те били толкова близки по между си, че никой не можел да ги разграничи и да си ги представи един без друг. Били задружни и неразделни, затова решили да заживеят заедно в една къща, наречена „ДУША”. Всичко било прекрасно, приятелите живели щастливо и весело, а в техния уютен дом не влизал друг човек.
Един ден навън валял силен дъжд, било непоносимо студено, а вятърът със своята огромна сила не давал възможност на един пътник да продължи пътя си. ЛЮБОВТА и РЕВНОСТТА с удоволствие пуснали непознатия човек в своя дом – запалили камината, приготвили вкусна храна и меко легло за гостенина. По време на вечерята ЛЮБОВТА, РЕВНОСТТА и техният гост надълго и нашироко разговаряли за живота. Общуването между тях било толкова интересно и вълнуващо, че никой не забелязал, как времето излетяло и нощта минала. Мъжът започнал да се приготвя за път, но след дългите молби на ЛЮБОВТА, решил да остане още една нощ. И така минал и другият ден, после още един, след това друг... мъжът не си тръгвал, а ЛЮБОВТА не преставала да благодари на БОГА, че гостенинът останал при тях. След идването на този човек, ЛЮБОВТА, малко или много пренебрегвала РЕВНОСТТА и те вече не общували, както преди. Вече не си разказвали интересни истории, не стояли по цял нощ заедно до камината, били много променени и различни. ЛЮБОВТА била много щастлива, а РЕВНОСТТА с всеки изминал ден ставала по-мрачна и по-мрачна. И така едно слънчево утро, на вратата на „ДУШАТА” почукало ЩАСТИЕТО. Никой не отварял, вътре било съвсем тихо. ЩАСТИЕТО приближило прозореца, надникнало вътре и отскочило ужасено назад. ЩАСТИЕТО осъзнало, че вече е твърде късно...
Тримата обитатели на някога прекрасния и уютен дом вече не били между живите. Били мъртви. Първите двама обитатели били намерени отровени в спалнята, а третият обесен на няколко метра от тях. Не искало да повярва в случилото се, ЩАСТИЕТО трескаво се опитало да спаси всеки един от тях. Било късно. Не след дълго ЩАСТИЕТО намерило на стола бележка: „ Аз винаги съм желаел най-доброто за нея и я обичах повече от живота си. Не можах да понеса чувството, което ЛЮБОВТА изпитваше към този мъж. Мислите, за това, че тя е с него, а не с мен, отровиха моето сърце. Сега, когато сме в рая, тя трябва да знае, че аз винаги ще я обичам силно. По-силно от всички. Никой не може да я обича така. И където и да е сега, аз винаги ще бъда близо до нея . С обич – РЕВНОСТТА!
http://www.setbol.com/component/content/article/168-%D0%BF%D1%80 … %D0%A2%D0%90.html
Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно.
И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:
- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала...
- Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...
Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но...
Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече...
Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите..
http://www.hera.bg/s.php?n=2090
ЛЮБОВ И РЕВНОСТ!
В една малка и много далечна страна, където не живеят обичайните жители и където хорските сълзи и радости не са познати, живеели две странни същества - ЛЮБОВ и РЕВНОСТ! Те били толкова близки по между си, че никой не можел да ги разграничи и да си ги представи един без друг. Били задружни и неразделни, затова решили да заживеят заедно в една къща, наречена „ДУША”. Всичко било прекрасно, приятелите живели щастливо и весело, а в техния уютен дом не влизал друг човек.
Един ден навън валял силен дъжд, било непоносимо студено, а вятърът със своята огромна сила не давал възможност на един пътник да продължи пътя си. ЛЮБОВТА и РЕВНОСТТА с удоволствие пуснали непознатия човек в своя дом – запалили камината, приготвили вкусна храна и меко легло за гостенина. По време на вечерята ЛЮБОВТА, РЕВНОСТТА и техният гост надълго и нашироко разговаряли за живота. Общуването между тях било толкова интересно и вълнуващо, че никой не забелязал, как времето излетяло и нощта минала. Мъжът започнал да се приготвя за път, но след дългите молби на ЛЮБОВТА, решил да остане още една нощ. И така минал и другият ден, после още един, след това друг... мъжът не си тръгвал, а ЛЮБОВТА не преставала да благодари на БОГА, че гостенинът останал при тях. След идването на този човек, ЛЮБОВТА, малко или много пренебрегвала РЕВНОСТТА и те вече не общували, както преди. Вече не си разказвали интересни истории, не стояли по цял нощ заедно до камината, били много променени и различни. ЛЮБОВТА била много щастлива, а РЕВНОСТТА с всеки изминал ден ставала по-мрачна и по-мрачна. И така едно слънчево утро, на вратата на „ДУШАТА” почукало ЩАСТИЕТО. Никой не отварял, вътре било съвсем тихо. ЩАСТИЕТО приближило прозореца, надникнало вътре и отскочило ужасено назад. ЩАСТИЕТО осъзнало, че вече е твърде късно...
Тримата обитатели на някога прекрасния и уютен дом вече не били между живите. Били мъртви. Първите двама обитатели били намерени отровени в спалнята, а третият обесен на няколко метра от тях. Не искало да повярва в случилото се, ЩАСТИЕТО трескаво се опитало да спаси всеки един от тях. Било късно. Не след дълго ЩАСТИЕТО намерило на стола бележка: „ Аз винаги съм желаел най-доброто за нея и я обичах повече от живота си. Не можах да понеса чувството, което ЛЮБОВТА изпитваше към този мъж. Мислите, за това, че тя е с него, а не с мен, отровиха моето сърце. Сега, когато сме в рая, тя трябва да знае, че аз винаги ще я обичам силно. По-силно от всички. Никой не може да я обича така. И където и да е сега, аз винаги ще бъда близо до нея . С обич – РЕВНОСТТА!
http://www.setbol.com/component/content/article/168-%D0%BF%D1%80 … %D0%A2%D0%90.html
Не ме питай, чедо, как се обича.
Не ме питай. Мълчи...
То, не беше любов, нито вричане.
Беше сливане. Очи с очи.
Беше жива вода. Беше клада.
Беше бяла и черна смокиня.
Беше прошка и грях,
и бях, и ме нямаше,
защото – в него живях.
С него се случвах.
С него падах и ставах.
С него и в него вървях.
И си губих посоките,
и забравях коя съм,
и нагоре летях.
Беше ми всичкото – и хляба, и виното.
Беше ми утрото. В него изгрявах.
Беше ми църквата и камбаната,
жажда ми беше и шепа завет.
Беше душата ми, чедо,
а без душа и сълзата боли.
И не питай, как се обича.
Не ме питай. Върви.
И гори, но не на талази.
Като факел изгаряй. Светѝ.
И нека... Бог да те пази!
Йорданка Андреева
Здравейте и от мен най-после съм при вас.
Така от това което прочетох разбрах следното че Чаги има един вкус ама да го убиеш направо не че на Хазал и е по-хубав вкуса към мъжете ама айде.Знаете ли и двамата избиват някакви комплекси може би заради това че и двамата са хлътна ли един по друг,но не ми се вярва заради това че му е малък пакета не е това. Аз предлагам да вземат и двамата заедно не поотделно да дадът интурвю и ще видим кой кого избягва.
Така от това което прочетох разбрах следното че Чаги има един вкус ама да го убиеш направо не че на Хазал и е по-хубав вкуса към мъжете ама айде.Знаете ли и двамата избиват някакви комплекси може би заради това че и двамата са хлътна ли един по друг,но не ми се вярва заради това че му е малък пакета не е това. Аз предлагам да вземат и двамата заедно не поотделно да дадът интурвю и ще видим кой кого избягва.
Здравейте и от мен. 
Снощи като си легнах пак купон е имало, танци, манци, Харлем шейкове..
Браво на вас, развихрили сте се.
И продължавате с тоз туитър.. нямате спирка.
А дано Джан ви сподели нещо за Чаги.
Благодаря на всички за кафенцата, закуските и т.н.
Информация за днешния епизод от фейсбук:
Информация за 47. Епизод! Тази Вечер от 20:00ч. до 21:00ч. Не пропускайте този невероятен Епизод!!! (Към края на Епизода ще се появи и Селин Боронкай, като мениджърка на истинските Модели)
Снощи като си легнах пак купон е имало, танци, манци, Харлем шейкове..
Браво на вас, развихрили сте се. И продължавате с тоз туитър.. нямате спирка.
А дано Джан ви сподели нещо за Чаги. Благодаря на всички за кафенцата, закуските и т.н.
Информация за днешния епизод от фейсбук:
Информация за 47. Епизод! Тази Вечер от 20:00ч. до 21:00ч. Не пропускайте този невероятен Епизод!!! (Към края на Епизода ще се появи и Селин Боронкай, като мениджърка на истинските Модели)
Скрит текст:
Юнал се опитва да помогне на бившата си съпруга Айсун да пребори рака. Юнал се обажда на Емир който е с Фериха и ги кани на обяд.
Лара и Тюлин са на гости при Ханде. Лара предлага на Ханде да работят заедно, за представянето на Мъжката Колекция в Подкрепа на бездомните деца. Ханде първоначално отказва, но когато чува за идеята на Лара с Playboy-Моделите се съгласява!
Емир и Фериха чакат Юнал на една маса и си говорят за Катастрофата, но в този момент ги прекъсва едно ДРУГО МОМИЧЕ!! Тя казва, че е я било страх за Емир, защото е мислела че вече никога няма да могат да се забавляват отново заедно, както онази вечер на която Емир е казал: Ще продължим друг път. Това много ядосва Фериха и казва че другият път може да е днес и става от масата! Емир я догонва и разказва, че е било голяма Тъпотия от негова страна, но е бил отчаян защото Фериха му повтаряла че всичко свърши. Той казва че е опитал с друга, но не е успял да забрави Фериха. Фериха все пак е сърдита, но Емир й казва че трябва да му повярва, защото той НИКОГА не я е лъгал. Това наранява вътрешно Фериха, но и я утешава... Емир я преграща и се сдобряват! Юнал вече е в Ресторанта, но Фериха иска да се прибера и Емир я закарва.
Ръза и Вейсел ще направят реклама нa Фирмата в Офиса им и ще поканят Съседи и близки. Там ще бъде цялото семейство Йълмаз. За съжаление там ще присъстват Халил и родителите му. Шерифе гледа Фериха със злобни погледи. Зехра и Гюлфидан се смеят за нещо друго но Шерифе си мисли че се смеят на нея и се скарва на Зехра. Двете жени се скарват, а на Ръза му прилошава.
Емир, Корай, Нехир и Илкер седят в Кафенето на Университета. Ханде пише на Корай че пристига след малко. Когато Емир разбира за това, става и си тръгва. Ханде и Лара искат да предложат на Емир и Корай да станат Модели. Корай се съгласява, но трябва да убеди и приятеля си Емир. Емир приема заради Печалбата на Бездомните Деца! На следващия ден когато Емир споделя новината на Фериха и иска тя да е него, тя отказва! Това разстройва Емир, но той все пак ще моделира. Какво ще стане на Дефилето?? НЕ ПРОПУСКАЙТЕ!!!
Лара и Тюлин са на гости при Ханде. Лара предлага на Ханде да работят заедно, за представянето на Мъжката Колекция в Подкрепа на бездомните деца. Ханде първоначално отказва, но когато чува за идеята на Лара с Playboy-Моделите се съгласява!
Емир и Фериха чакат Юнал на една маса и си говорят за Катастрофата, но в този момент ги прекъсва едно ДРУГО МОМИЧЕ!! Тя казва, че е я било страх за Емир, защото е мислела че вече никога няма да могат да се забавляват отново заедно, както онази вечер на която Емир е казал: Ще продължим друг път. Това много ядосва Фериха и казва че другият път може да е днес и става от масата! Емир я догонва и разказва, че е било голяма Тъпотия от негова страна, но е бил отчаян защото Фериха му повтаряла че всичко свърши. Той казва че е опитал с друга, но не е успял да забрави Фериха. Фериха все пак е сърдита, но Емир й казва че трябва да му повярва, защото той НИКОГА не я е лъгал. Това наранява вътрешно Фериха, но и я утешава... Емир я преграща и се сдобряват! Юнал вече е в Ресторанта, но Фериха иска да се прибера и Емир я закарва.
Ръза и Вейсел ще направят реклама нa Фирмата в Офиса им и ще поканят Съседи и близки. Там ще бъде цялото семейство Йълмаз. За съжаление там ще присъстват Халил и родителите му. Шерифе гледа Фериха със злобни погледи. Зехра и Гюлфидан се смеят за нещо друго но Шерифе си мисли че се смеят на нея и се скарва на Зехра. Двете жени се скарват, а на Ръза му прилошава.
Емир, Корай, Нехир и Илкер седят в Кафенето на Университета. Ханде пише на Корай че пристига след малко. Когато Емир разбира за това, става и си тръгва. Ханде и Лара искат да предложат на Емир и Корай да станат Модели. Корай се съгласява, но трябва да убеди и приятеля си Емир. Емир приема заради Печалбата на Бездомните Деца! На следващия ден когато Емир споделя новината на Фериха и иска тя да е него, тя отказва! Това разстройва Емир, но той все пак ще моделира. Какво ще стане на Дефилето?? НЕ ПРОПУСКАЙТЕ!!!
Не само в туитър, а и тук. Не съм задавала въпрос, за да очаквам отговор, но обикновено всички се поздравявате, а аз дори и да пиша, не го правите, не че е нещо кой знае какво, не го казвам, за да се оплаквам, просто ми направи впечатление
А за туитър трудно е да, особено ако имаш 20 туита, трудно може да им хванеш нишката.
Не ми пречи, момичета, аз пак си ви чета и следя и тук и в туитър
А за туитър трудно е да, особено ако имаш 20 туита, трудно може да им хванеш нишката.
Не ми пречи, момичета, аз пак си ви чета и следя и тук и в туитър
Това го писах в предната тема, но се оказа, че е на 51 стр. Затова го публикувам отново
Цитат на: nevi1968nikol в Ср., 03 Апр. 2013, 00:38
Рая, абсолютно съгласна. Как Емко не настоя, всъщност той искаше да се запознае с родителите й, но не я притискаше, защото нали бяха много строги /по думите на Фери/, та да не я притеснява. Достатъчна му беше само тя. Затова и после, като научи истината, реакциите му ми дойдоха пресилени, та тя не го е лъгала, че го обича, а другото .... не би трябвало да има чак такова значение...
Проблемът, според мен, е по-скоро е в това, че не му каза навреме и така го направи на глупак пред абсолютно непознати хора. Та той се би с Капитана заради мнимата й майка. Запозна майка си с нея. Tова вече пресоли манджата. А те, както каза самия той са знаели цялата истина. За него се е разигравал един театър и в такава ситуация не е трудно човек да си помисли, че всичко e било направено с цел.
Не, че сам той не реши, че Санем е майка на Фериха. Той сам предполагаше и си вярваше, и до известна степен спомогна за това първата изречена лъжа за социалния статус на родителите й, да стане накрая толкова голяма.
После излезе наяве и брата-идиот, който му разби колата и му дължеше пари. И въпреки това постоянно му се перчеше и го нападаше.
След това и истината за годежа - той с "годеника" й се би заради нея ....
Ако му беше казала по-рано, преди горните неща да се случат, например на пейката пред болницата, може би реакцията му щеше да е друга, ако ставаше въпрос само за социалния й статус.
Отделно с картината, която му обрисува Джансу и то в момент, в който той имаше нужда да чуе "истината" от някой друг, защото вече не вярваше на Фериха, наля допълнително масло в огъня.
По същия начин, точно преместването му да живее в нейния блок, му отвори очите за истината и причините довели преди това до лъжата. Ако не беше направил това, може би нямаше да може и да и прости ...
ПП: Как е правилно да се каже: Фериха, Фериа, Ферия или както го казват по БТВ Фейриа
Цитат на: nevi1968nikol в Ср., 03 Апр. 2013, 00:38
Цитат
Цитат
И според мен Емир трябва да бъде по-настоятелен, да поиска от Фериха да му разкаже повече за себе си
Проблемът, според мен, е по-скоро е в това, че не му каза навреме и така го направи на глупак пред абсолютно непознати хора. Та той се би с Капитана заради мнимата й майка. Запозна майка си с нея. Tова вече пресоли манджата. А те, както каза самия той са знаели цялата истина. За него се е разигравал един театър и в такава ситуация не е трудно човек да си помисли, че всичко e било направено с цел.
Не, че сам той не реши, че Санем е майка на Фериха. Той сам предполагаше и си вярваше, и до известна степен спомогна за това първата изречена лъжа за социалния статус на родителите й, да стане накрая толкова голяма.
После излезе наяве и брата-идиот, който му разби колата и му дължеше пари. И въпреки това постоянно му се перчеше и го нападаше.
След това и истината за годежа - той с "годеника" й се би заради нея ....
Ако му беше казала по-рано, преди горните неща да се случат, например на пейката пред болницата, може би реакцията му щеше да е друга, ако ставаше въпрос само за социалния й статус.
Отделно с картината, която му обрисува Джансу и то в момент, в който той имаше нужда да чуе "истината" от някой друг, защото вече не вярваше на Фериха, наля допълнително масло в огъня.
По същия начин, точно преместването му да живее в нейния блок, му отвори очите за истината и причините довели преди това до лъжата. Ако не беше направил това, може би нямаше да може и да и прости ...
ПП: Как е правилно да се каже: Фериха, Фериа, Ферия или както го казват по БТВ Фейриа