~ Съла-(С участието на Джансу Дере и Мехмет А. Алакурт) Тема 2 ~

За мен лично главното послание на поредицата е в неистовото желание за промяна на нагласите. И ако това е било обозримо в момента на създаването на филма, то сега след 5 години изглежда доста по-различно в настоящата реалност на съседна Турция.
Сами по себе си символите, за които сега ще напиша са именно изразяване на промяната, която на мен ми изглежда като смяна на ролите и утвърждаване на авторитета на жената. И поради тази причина, това е една приказна, преувеличена история. Но затова пък толкова пленителна.
Добре че, започва със запознанство през погледа на про-западно възпитаната и ориентирана жена. Тя видя героя сякаш през погледа на … почитателката/фенката от западния свят… и се влюби от пръв поглед, …. пак по-скоро по разбиранията на жените от западния свят.
Сцената на посрещането на булката с подадената ръка – сключване на съюз между новото и старото. Женихът – си знае задълженията и ги изпълнява според традициите, булката – без да подозира какво се случва, се довери на интуицията си. Двете хванати ръце – съюзът е сключен.
Танцът на сватбата – рейханли – освен емоционалния заряд, всъщност има и значение да официализира според обичая сключеното съдружие между жената и мъжа. И в последствие по време на действието, многократно припомнян точно този момент – за какво точно е сключен съюзът.
Сцената с босилека на терасата – освен посланието за интимност и близост, отново е форма на подсещане за вече изиграния танц на сватбата.
В течение на действието авторите представят промяната в нагласите на героите. И отново в по-голяма степен, и в по-прогресивен аспект у жените. Например – агата колкото и образован и модерно ориентиран да е, винаги в официални случай облича традиционно облекло и се опасва с пояс. Докато жена му – прие някои традиционни привички, но в по-голямата си част не промени начина си на реакция, изказване на позиции, мнение (дори и пред меджлиса), и на смелото, дори безразсъдно и действено поведение. Всъщност тя е представена като инициатора на промените и действията в двойката.
Има една сцена, в която съпругът къпе съпругата си – обичайно, жената чака в дома мъжът и го къпе, особено след като се завърне от битки или от усилна работа… В случая  е ясно, че жената освен за живота на детето си и своя собствен, се бори и с могъщ противник (включително и в персонален план в лицето на свекърва си), който не само отстоява традициите, но и не приема каквато и да е новост, и го прави с лукавост, изобретателност и подлост (отново – традиционни похвати). Водеща роля в противопоставяне на младото поколение на възрастните отново има съпругата в двойката и с тази сцена освен безпределна преданост и загриженост, сякаш се демонстрира и приемане на равнопоставеност или дори водеща й роля.
В края на действието агата е приел повечето от вижданията на съпругата си и много от тях опитва да осъществи изцяло или частично. Ала фактически е видно още от сцената, когато се съгласи да отидат да поискат християнското момиче (сестрата на кръвния му приятел), че поради една или друга причина, на една или друга цена е готов да се … съобрази, дори подчини на разбиранията (нови, модерни, про-западни) на жена си. А в момента на искането на жената за същия този първи приятел – церемонията започва едва след одобрителното кимване на жената на агата. Пак по повод най-близкия приятел на агата – християнин – постепенно в течението на действието той е представен като все по-влиятелен съветник, като в края и дори по основни въпроси на прилагането на обичайните правила на аширета. Т.е. едноличното вземане на решения все повече се подчинява на приемане на съвети отвън, дори на въздействие върху решенията – от страна на съпругата, която фактически е част от света извън общността и на приятеля-друговерец. Та дори се стига до там, че съвета на старейшините се събира в дома … на булката от другия свят.
И все пак – никоя от споменатите промени не биха се случили, ако главният герой не беше ага, водач на аширет, разполагащ с икономическата мощ на фамилията си и с възможността да прилага правото на обичаите. Защото авторите предствят образа на жената като основен носител на разбиранията от про-западния цивилизационен модел – признаването и спазването на основни правила и закона в бизнеса и по отношение на човешките права, в по-голяма степен готова да приеме нов модел на поведение, но едновременно с това … и губеща в икономическо отношение.
Може още и още символи да се посочват, може още и още да се пише за тях и също и по темата за промяната. За сега, … това от мен.