И аз не видях моята.Но не съм имала никакви мераци за нея.
- Публикувана: 27 ян. 2006, 22:46 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2006, 23:57 ч.
Плацентата... къде остава?
Оооо,като за гнусливите - и рецепти има даже как да си я сготвиш 
Казват,че на вкус била като телешко 
И рисунки си правят хората (един вид отпечатък върху хартия) - нали прилича на дърво (пъпната връв е стеблото,а самата плацента - короната),и разни други причудливи идеи има
Аз не съм имала собственически чувства към плацентата,видяла съм я и на двете раждания.Дразни ме основно това,че в България не се чака пъпната връв да спре да пулсира,преди да бъде прерязана - по този начин се лишава бебето от кръвта,която би могло да получи от нея.Предвид че не е малко количество - 150-тина мл,би му била от полза - още повече,че от разпада на излишните кръвни клетки (който се появява след раждането и се забелязва с физиологичната жълтеница) бебето си дозарежда депата с желязо,които е натрупало по време на бременността.Така че тази практика лишава бебето от ценни вещества и наистина не е полезна.
Иначе няма против да извличат ценни вещества от нея,ако има - но би било редно да ни дадат да подпишем формуляр,че сме съгласни.Не знам на кого би принадлежала плацентата според закона - на майката или на бебето - но при всички положения би трябвало да се третира като орган и да се иска позволение за манипулации с нея.
Казват,че на вкус била като телешко И рисунки си правят хората (един вид отпечатък върху хартия) - нали прилича на дърво (пъпната връв е стеблото,а самата плацента - короната),и разни други причудливи идеи има Аз не съм имала собственически чувства към плацентата,видяла съм я и на двете раждания.Дразни ме основно това,че в България не се чака пъпната връв да спре да пулсира,преди да бъде прерязана - по този начин се лишава бебето от кръвта,която би могло да получи от нея.Предвид че не е малко количество - 150-тина мл,би му била от полза - още повече,че от разпада на излишните кръвни клетки (който се появява след раждането и се забелязва с физиологичната жълтеница) бебето си дозарежда депата с желязо,които е натрупало по време на бременността.Така че тази практика лишава бебето от ценни вещества и наистина не е полезна.
Иначе няма против да извличат ценни вещества от нея,ако има - но би било редно да ни дадат да подпишем формуляр,че сме съгласни.Не знам на кого би принадлежала плацентата според закона - на майката или на бебето - но при всички положения би трябвало да се третира като орган и да се иска позволение за манипулации с нея.
. видях си я и ми стана още по-гадно като се сетих за думите и.... Никога не съм се сещала за това,да си я взема.Даже ако трябва и да съм честна незная какво представлява 
Дразни ме основно това,че в България не се чака пъпната връв да спре да пулсира,преди да бъде прерязана - по този начин се лишава бебето от кръвта,която би могло да получи от нея.Предвид че не е малко количество - 150-тина мл,би му била от полза - още повече,че от разпада на излишните кръвни клетки (който се появява след раждането и се забелязва с физиологичната жълтеница) бебето си дозарежда депата с желязо,които е натрупало по време на бременността.Така че тази практика лишава бебето от ценни вещества и наистина не е полезна.
Иначе няма против да извличат ценни вещества от нея,ако има - но би било редно да ни дадат да подпишем формуляр,че сме съгласни.Не знам на кого би принадлежала плацентата според закона - на майката или на бебето - но при всички положения би трябвало да се третира като орган и да се иска позволение за манипулации с нея.
Иначе няма против да извличат ценни вещества от нея,ако има - но би било редно да ни дадат да подпишем формуляр,че сме съгласни.Не знам на кого би принадлежала плацентата според закона - на майката или на бебето - но при всички положения би трябвало да се третира като орган и да се иска позволение за манипулации с нея.
Напълно те подкрепям.В България този въпрос все още не е уреден,наистина трябва да подписваме формуляр,че няма да прережат пъпната връв веднага и да лишат бебето от известно количество ценна за него кръв.
В интерес на истината моята плацента хич не я видях
Добре, кръвта от пъпната връв може да се замрази
и ако някога се наложело, можела да спаси човешки
живот, тук има сума ти фирми, които предлагат услугите си,
това е нещо като втора застраховка "Живот".
Aма на плацентата каква й е съдбата, си решава жената сама.
Ако й е до това след раждането.
и ако някога се наложело, можела да спаси човешки
живот, тук има сума ти фирми, които предлагат услугите си,
това е нещо като втора застраховка "Живот".
Aма на плацентата каква й е съдбата, си решава жената сама.
Ако й е до това след раждането.
Моята ми я дадоха да я разгледам, а акушерката ми обясняваше нещо, което не бях в състояние да слушам.Мисля, все пак, че ако я поискаш, няма пречка да не ти я дадат.
На мен даже не ми е хрумвало тогава, че мога да взема. 
някои я заривали и отгоре засаждали дърво...
Моята даже не я и видях 
и аз моята не я видях. Само ми казаха да напъна още веднъж, за да излезне и това беше.
А какво са направили с нея, хич и не знам, а и никой не ме е питал дали я искам
Оооо,като за гнусливите - и рецепти има даже как да си я сготвиш Казват,че на вкус била като телешко И рисунки си правят хората (един вид отпечатък върху хартия) - нали прилича на дърво (пъпната връв е стеблото,а самата плацента - короната),и разни други причудливи идеи има
Аз не съм имала собственически чувства към плацентата,видяла съм я и на двете раждания.Дразни ме основно това,че в България не се чака пъпната връв да спре да пулсира,преди да бъде прерязана - по този начин се лишава бебето от кръвта,която би могло да получи от нея.Предвид че не е малко количество - 150-тина мл,би му била от полза - още повече,че от разпада на излишните кръвни клетки (който се появява след раждането и се забелязва с физиологичната жълтеница) бебето си дозарежда депата с желязо,които е натрупало по време на бременността.Така че тази практика лишава бебето от ценни вещества и наистина не е полезна.
Иначе няма против да извличат ценни вещества от нея,ако има - но би било редно да ни дадат да подпишем формуляр,че сме съгласни.Не знам на кого би принадлежала плацентата според закона - на майката или на бебето - но при всички положения би трябвало да се третира като орган и да се иска позволение за манипулации с нея.
Казват,че на вкус била като телешко И рисунки си правят хората (един вид отпечатък върху хартия) - нали прилича на дърво (пъпната връв е стеблото,а самата плацента - короната),и разни други причудливи идеи има Аз не съм имала собственически чувства към плацентата,видяла съм я и на двете раждания.Дразни ме основно това,че в България не се чака пъпната връв да спре да пулсира,преди да бъде прерязана - по този начин се лишава бебето от кръвта,която би могло да получи от нея.Предвид че не е малко количество - 150-тина мл,би му била от полза - още повече,че от разпада на излишните кръвни клетки (който се появява след раждането и се забелязва с физиологичната жълтеница) бебето си дозарежда депата с желязо,които е натрупало по време на бременността.Така че тази практика лишава бебето от ценни вещества и наистина не е полезна.
Иначе няма против да извличат ценни вещества от нея,ако има - но би било редно да ни дадат да подпишем формуляр,че сме съгласни.Не знам на кого би принадлежала плацентата според закона - на майката или на бебето - но при всички положения би трябвало да се третира като орган и да се иска позволение за манипулации с нея.
По темата: аз си видях всичко: зелени води,плаценти... Постоянно настоявах да гледам какво става,
в следствие на което ми дадоха да си помилвам малко бебенцето , както е още на пъпната връв. 
Е,щях да се зарадвам да ми го бяха дали веднага за 1-во кърмене,ама... няма как - в БГ сме далеч от тези практики.
Не знам за вас,но моята плацента ми се стори огромна!
