Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век"( Muhteşem Yüzyıl) тема 71

Дамат Рустем паша -34-тият Велик везир на ОИ (28 ноември1544-6 октомври1553)
Предшественник: Хадим Сулейман-паша Таваши
Преемник: Кара Ахмед-паша
36-тия ВВ на ОИ: (29 септември 1556-10 юли 1561)
Предшественник: Кара Ахмед-паша
Преемник: Семиз Али-паша
Рустем паша е роден 1500г в град Скрадин, Хърватия в католическо семейство. Още в детството си попада в Истанбул заедно със своя брат,където двамата получават образованието си в училището към двореца,оттук започва и военната кариера за двамата братя! Още през 1526 Рустем става оръженосец  в битката при Мохач(?) Именно след това започва стремителното му издигане в Османския двор..Скоро става управител на султанските конюшни и „ричаб –ага”-човек,който изпълнява почетната длъжност дад държи стремето на султанския кон,когато султана се качва на седлото.
Малко по-късно Рустем получава повишение и става управител(  губернатор) на  град Диарбекир,разположен на река Тигър. През 1538 продължава да израства в кариерата и става управител на цяла  Анадола.С това обаче стремителната му кариера не свършва : през 1539 година става Трети везир  и участва в заседанията на Дивана.Както отбелязват съвременници,Султанът високо ценил новият си съветник заради разумността и предаността му.Степента на любов и доверие от страна на Сюлейман може да се оцени с това ,че на 26 ноември 1539 той го прави свой зет и го жени за любимата си дъщеря Михримах султан.
Често казват,че Хюрем е омъжила дъщеря си за Рустем, но трябва да се  спомнят и  правилата и ислямските традиции по това време,в съответствие,с които момичетата се омъжвали по съвет на майките, но само със съгласието на бащата,който уговарял всички условия по предстоящия брачен договор. А това докоазва,че Рустем се е ползал с огромно доверие от страна на султана.
След смъртта на Великия везир-Ибрахим паша Роксолана упорито налага  Рустем паша на позиици подходящи за подобна длъжност.Нужно е веднага де се отбележи,че Диванът имал  ясна структура и строга вътрешта.на йерархия: ВВ,Втори везир,трети везир,след това ръководителите на отделните отрасли в страната например: на финансите, на флота и т.н ((аналогични на съвременните отраслови министерства)По тази причина  направо да се получи висока длъжност в Дивана ,без да се участва в неговия състав,било практически невъзможно.
В тази връзка да си припомним хронологията,в съответствие  на която след смъртта на Ибрахим паша,Рустем не става веднага велик везир:
15март1536-13 юли1539 –Аяз мехмед паша,назначен от длъжност втори везир(умира от чума)
13 юли1539-до април 1541-Челеби Лютви паша(кариерата му започва през 1536 гкогато е назначен за трети везир,1538 е назначен за вотоир везир,след смъртта на Мустафа паша.През 1541 е свален от постта Велик Везир по заповед на султана в полза на хадим Сюлейман паша).
От април 1541  до 28 ноември1544 гВВ е Хадим Сулейман паша( на постта е бил 3г и половина и еснет от длъжност заради конфликт по време на заседание на двореца. На последното събитие следва да се спрем по-подробно-на 28 ноември в присъствието на Падишаха на заседание на Дивана избухва кавга междувеликия везир ибившия губернатор на Египет-Хюсрев паша. Конфликтът ескалира до такава степен,че само благодарение на присъствието на другите участници не завършва с трагедия.След този случай султан сюлейман сваля и двамата участници в конфликта от длъжност, а Хадим паша е  изпратен в изгнание в Малкара(не знам дали се пише така),където и умира през 1547година.След снемането от постта на Хадим паша съгласно установените правила мястото му се заема от Втория везир,коойто в този момент се явява Рустем паша.
Рустем паша става ВВ 8 години след смъртта на небеизвестия Паргалъ Ибрахим паша и 5 години след женитбата си с михримах султан.
Ако говорим за личността на рустем,то неговите съвременници,говорят за него като за човек издигнал се(създал себе си) от нищото.Бернардо Наваро ,венециански посланник през1553 година е написал:”Трябва да се отбележи,че Рустем паша се отличава с голяма проницателност все едно,че се е родил  за тази длъжнос,която заема. Той е достатъчно приветлив и дружелюбен и никога не издава своите емоции.И да беше исал османския владетел Сюлейман не би намерил друг такъв мъдър съветник като действащия Велик везир”.
Редица изследователи смятат Рустем паша за много нееднозначна личност и го наричат майстор на политическите интриги, но от друга страна отбелязват,че той е бил неимоверно предан на падишаха и по никакъв начин не е участвал в обичайните форми на корупция и заговори,по думите на наблядатели  от XVI век, той се явява образец на правилно поведение,трезвост(?) и благочестие.
Що  се касее до общественото мнение, то негативният образ на Рестем паша е създаден след написанота и разспространена от Ташладжалъ Яхя ,поема за смъртта на своя близък приятел, принц Мустафа.В тази поема той обвинява Рустем в заговор и съучастие в убийството на наследника и нарича Великия везир-дявол.
 За ролята на Рустем и участието му в случилото то се може да се каже следното:
През 1552г по време на военна кампания срещу Персия и династията на Сефевидите,Рустем е назначен за „сераскер”(главен военачалник) и се намирал в Карамадис на югоизток в ОИ.Оттам изпраща писмо на султана,относно вълнения сред еничарите,които все по-често започнали да питат:не  е ли време вече настоящият господар да бъде сменен с някой по-млад и по-способен? Сюлейман бил обезпокоен от съобщението получен от Рустем чрез кавалерийският командир на отряда на султана,още повече ,че в след писмото се получила новина,че Мустафа води активна кореспонденция с управляващата династия на сефевидите,които биха му помогнали в метеж против баща му и използва в писмата си печат с надпис „султан Мустафа”(печатът е съхранен до наши дни). Сюлейман бил възмутен и походът в Персия бил прекъснат.
На следващата 1553 година султанът сам оглавил поход на изток и заповядал  на Мустафа да се яви в най-кратък  срок. Принцът се явил на 6октомври 1553 г в Коня и та е изършено убййството на Мустафа по заповед на султана.
След  извършеното избухнал бунт на еничарите. В Амася,санджака,който управявал Мустафа, станал пожар.Независимо,че Ташладжалъ,по спомени на свои съвременици не бил много авторитетна личност и бил  много посредствен поет,този път неговите стифове и хорската мълва успели да  увеличат гнева на бунтовниците,който дори не бил толкова насочен към султана,колкото към Хюрем( която и преди това наричали вещица) и към Великия везир,който до тогава „бил ярко слънце, което може да увеличи славата на императорското семейство”. В цялата империя, особено поетите и писателите започнали да подклаждат бунтарски настроения,които имали за цел да настроят султана  против собствения му Велик везир! Султанът решил да успокои народните страсти и отстранил рустем от длъжносттта му и му взел печат на ВВ.
Независимо от това не наказал Рустем,даже той запазил всичките му привилегии,които имал като ВВ. Рустем бил върнат на същата длъжнос след 2 години-29 септември 1555г.
Насвой ред европейските дипломати  и пътешественици считали рустме за човек с изключително остър и проницателен ум. Това се потвърждава от следния исторически факт – големият успех на Рустем паша като велик везир в областт на политиката бил сключеното през 1547 г петгодишно примирие с крал Фердинд І,с подписването ,на което се съгласил даже и  император КарлV. Едно от условията в това примирие било да се плаща ежегоден данък на ОИ в размер на 30000 дуката.
Сюлейман високо оценявал способността на Рустем да увеличава финансовите ресерси в хазната.  Ежегодните военни походи, реализацията на нови архитектурни проекти(например на кщомплекса „Сюлеймание”),изграждането на водоснадбителна система на Истанбул,откриването на нови пазари и разширяването на градове,биха били невъзможни без съответните парични постъпления. Практически финансовите операции на ОИ се управляват и контролират именно от Русте. Самият той също участва със свои проекти  иактивно работи за  възстановяване и разширяване на селското стопанство в империята. Той развива и търговията с Европа и Индия,чрез подписването на редица търговски договори.
 В края на живота си,рустем,султанският е много богат за времето си човек. Той е имал 815 парцела земя в Румелия и Анадола, 476 мелници, 2900 коне, 1106 камили, 600 сребърни, украсени седла, 130 чифта златни шпори, 769 богато украсени мечове, 5000 книги, 800 от които са умело направени Корани (Рустем емного религиозен човек), 32 от които са украсени със скъпоценни камъни,и около два милиона акчета пари.
След смъртта му голяма част от богатството му наследила неговата вдовица –михримах султан,но част от състоянието на Рустем  били дадени във фонда на Фюрем султан,като средствата били предвидени  за построяването на обшествени и религиозни сдания.
Следва да се отбележи, че такова инвестиране на парични средства за благотворителност от негова страна е направено по време на живота му през 1544, 1557, 1560 и 1561 и посмъртно през 1570, съответно.
 До Рустем в историята на Османската империя, не е имало велик везир, който да участва в управлението на благотворителни фондове, като по този начин подкрепя развитието на религиозна и социална инфраструктура.
Тези средства са почти винаги се давани в два основни града - Истанбул и Одрин,  места, които са по основните търговски пътища. По този начин, те са най-важният фактор за стимулиране на производството, икономиката и търговията. По-конкретно, темата за коприната и търговия на коприна предизвика силен интерес на великия везир. В тази връзка, той подпомага работата на копринени фабрики в Бурса и Истанбул, и е основана през 1551 г пазар в Сараево като център на коприна търговия.

Що се отнася до архитектурата, сред най-известните, разбира се, могат да бъдат идентифицирани от Рустем паша джамия в Истанбул. Тя е построена по негова инициатива, проектирана от архитект Синан, посмъртно след смъртта на Рустем. В съответствие със с договор от януари1561г, да наблюдава процеса на изграждане, (което е продължило 1561-1563 години) е задължена съпругата му-Михримах.. Други големи строителни проекти включват комплекс Джума джамия в Родосто (Текирдаг) и Караван сарай Рустем паша в Ерзурум.
За да  осигури обезпечение за конкретни проекти (начални училища, медресета, болници, кервансараи, обществени чешми, асфалтирани пътища и мостове безплатно) Рустем паша завещава през 1561 в случай на неговата смърт като изпълнители на неговата воля жена, си  както и дъщеря Айша Хюмашах Ханум Султан (на другите деца и Рустем и  Михримах  ще бъде посветена друга легенда), които трябвало да следят  за изпълнението на основите проекти.
Рустем паша умира на 10 юли, 1561  от воднянка и е погребан в мавзолей в двора на джамията Шехзаде. И почива редом с принц Мехмет.