Момичета, някоя от вас прибягвала ли е до помощ от психолог?
Минаха вече два месеца, не се чувствам и грам по-добре. Има периоди от два три дни, когато съм по-добре, последвани от кошмарни дни, в които плача почти постоянно. Смятам, че не е нормално или най-малкото не е здравословно и си мислех, дали няма да се почувствам по-добре ако се видя с психолог.
Минаха вече два месеца, не се чувствам и грам по-добре. Има периоди от два три дни, когато съм по-добре, последвани от кошмарни дни, в които плача почти постоянно. Смятам, че не е нормално или най-малкото не е здравословно и си мислех, дали няма да се почувствам по-добре ако се видя с психолог.
Може би ще се почувстваш по-добре. Лошото е, че в България няма (засега, дано скоро да има) специално обучени психолози за работа с тази тема. Аз ходех на терапия, още преди да забременея с Мери, както и след като тя се роди, но прекратих срещите, защото имах усещането, че психоложката ми беше неадекватна спрямо това, което преживявах. Може би в онзи момент никой не можеше да ми "угоди", а и всички психолози са различни, така че може друг човек просто да е по-подходящ. Не пречи да потърсиш.
Елена Кръстева, която води групата във Фондацията, вече е "навътре" в темата, но за теб е далече, доколкото разбирам. Все пак мога да те свържа с нея, ако имаш желание. Пиши ми на лични. Можеш и да кажеш от кой град си, познавам много психолози и мога да попитам за препоръчан човек по-близо до теб.
Иначе аз също смятам, че скръбта е процес, който си иска своето и се променя с времето... Ако го потиснеш и потулиш, ще намери начин да те залее, когато най-малко го очакваш. Опитвам се съзнателно да отделям достатъчно пространство на тези чувства в живота си. Да ги оставям да идват и да си отиват, и да им обръщам внимание.
За мен беше добре да не се връщам на работа 3 месеца след раждането на Мери, но от дръга страна аз работя с малки бебета, и може би е малко по-различна ситуация. Трябваше да съм психически и физически готова да поема отново отговорностите си. По принцип връщането на работа е труден момент, защото хората често са доста неадекватни...
