С какво ви дразнят свекървите- 24

Знам си аз, че за големите /и малките/ конфликти между мъж/жена и родителите на другия, вина има съотоветно съпругът/съпругата. Моят мъж винаги ме изслушва, знае какво ме дразни и веднага парира майка си и баща си в опитите им да ме клъвнат. Аз също така ревностно защитавам него, ако баща ми е набрал инерция да го черни.
Мъжът ми, като усети, че майка му или баща му нещо започват да навлизат в нашата територия, веднага им подрязва крилцата. Винаги е до мен и винаги е на моя страна. Не че имаме много конфликти със свекърите, ама се намират шчекотливи теми, които или избягваме, или мъжът ми пресича още в зародиш.
Болна тема ми е деленето на децата заради мъжа ми. В тяхното семейтство сестра му е издигната на пиедестал и всичко отива към нея. Толкова е очебийно, че вече и децата ни го забелязват. За щастие нито зависим от подаяния на родителите му, нито живеем с тях. Виждаме се три пъти годишно, нищо че живеем на  15 мин. пеша. Това е - обяд на Коледа, Сирни заговезни и Великден/Гергьовден.

Не винаги е така.В моя случай, ММ се кара с нея точно толкова колкото и аз ...Даже и повече.

Парира, ако случката е в негово присъствие. А ако го е нямало, какво, оплакваш ли му се? Някакси не го виждам, като в детската градина става. Щото понякога пред мъжа свекито не смее да гъкне... 

Байбиби, очевидно вашите не са в добри отношения, затова така се получава. И аз с нашите не съм и парирам, но те не биха посмяли и гък да кажат срещу мъжа ми, знаят си ме, драмата е в кърпа вързана, та изобщо не си и правят устата. Но и ние сме като мъжа ти - от тия, които не са в добри отношения просто. Тогава с парирането е лесно, когато отношенията са отдавна развалени. Но нали целта тука е да не се стига до разваляне на отношенията, тогава всичко е лесно като две и две.

Мне, напротив - в прекрасни отношения сме. Както той с неговите родители, така и аз с моя родител, също няма проблеми между мен и неговите и между него и моя. Малко объркано стана, ама наистина, ако се чувствам засегната или имам някакви забележки, нямам проблем да говоря с мъжа си и той да скръцне недвусмислено, дори и пред него да са мазни и любезни с мен.

 baibibi Много е важно такива да са отношенията ви. Според мен това е най-добрият вариант. И при нас е така.
 П.С. Предполагам на подписът ти са децата ти.....страхотни са бъдете щастливи.

Много се радвам когато чета как хората се разбират помежду си. Но за съжаление аз попаднах на уникален изрод (с извинение) наречен свекърва.  При положение, че и двете и деца (вече големи мъже) избягаха от нея и не искат да стъпват повече, какво да говорим за снахите, те са от черни по-черни, без причина разбира се.

Моята свекърва днес я приеха в болницата с мозъчен кръвоизлив /и евентуално съмнение за аневризъм/ и съответно с риск за живота  . Искам само да се оправи и да си ме дразни колкото си иска 

Стискам и палци 

Стискам палци и аз! 

Писка Лиска като прочетох това за сляпата любов и за скритите под килима притеснения е все едно описваш моята история. Само че при мен са 10 години, а не 13. О колко успокояващо е да знам, че има и други като мен, не че го пожелавам на някой...Пуст късмет! Права си, че е важно да се казват нещата, но има една малка подробност - да кажеш нещата на човек и да те разбере, но като ги кажеш на болен мозък става по-зле. Така че аз не съм открила все още правилната тактика, може да ми отнеме още 10 години

miss july ,как  е свекърва ти ?Надвам се вече да е вън от опасност.
Моята днес ми звъни да ми каже ,че синът ми нямал никакъв шанс в градината до нас.Аз все едно съм малоумна и не знам кога излиза класирането ,колко много деца има и т.н. и т.н. Обажда се и с важен тон ми съпбщава,че ще трябва да запишем детето на градина на село ,при нея Да се смееш ли,да плачеш ли

Е то е много важно да констатира и да обяви информяцията Или по-скоро пророчеството   
 
Мис Джули, надявам се да се оправи жената. 
 
Моята свеки ще я каня на погача.Много ми е нервно, тя е виждала веднъж майка ми.Не се познават иначе, никой не е виждал майка му.Та ще каня сестра му и го измуфтих и майка му да дойде.Моят мъж май го е измислил като тест, дали е годна да общува с детето. Та ми е нервно.Но имам 2 седмици да си пея мантри 

Здравейте,
ох, какво да ви кажа - през такива ужасии преминахме с мъжа ми. Трябваше спешно да я закараме до София, където й направиха тежка мозъчна операция /оказа се, че има 2 аневризми в мозъка/. За момента уж е добре - не смея да кажа нищо, защото са минали само четири дни от операцията и ще стои в реанимация поне седмица. Изпих половин опаковка успокоителни, през цялото време умирах от притеснение, бягахме наляво-надясно като луди да уреждаме приема й. Наложи се да търчим час преди да затвори до Кръвната банка в София, където трябваше да "преговарям" с един гнусен циганин да даде кръв /по принцип в болницата имат, но искат да направиш един вид дарение на кръв, която евентуално да замести тази, която ще бъде налята на пациента по време на операцията/.
В момента изпитвам много смесени чувства - хем съчувствам на майка му, хем ме е яд на нея. Първо цяла година не си е плащала здравните осигуровки, които трябваше да търчим да плащаме в последния момент, за да я приемат в болница. После се оказва, че е имала високо кръвно, което не е лекувала и което може би е било причината за спуканата аневризма. Да не говорим, че тя по принцип е супер немърлива към себе си - по цял ден пуши, пийва си ракийка повече от допустимото, не се храни.
През цялото време майка му и баща му си живееха като бейове - кеф ти плазми, кеф ти почивки. Хиляда пъти сме им казвали да си заделят пари за черни дни като остареят, ама нали са гъзари......И накрая като им опре яйцето до гъза - какво стана. Синчето, за което не даваме пет пари бяга като луд да ни води по болници, плаща четири цифрени суми за лечение и ни сърба попарата. На всичкото отгоре моята рода се занимава и тя с цялата тази ситуация, а брат му на моя мъж, когато разбра, че отиваме в София му вика : "Ужас, ми то хладилника е празен - какво ще ям"    С една дума си направи устата мъжа ми да му дава пари. Един път не се обади да попита майка му дали е жива, как е минала операцията. Вуйчото на мъжа ми пък ни пожела "Лек път", като разбра, че ще я водим в София. Няма "Мога ли да помогна с нещо" или нещо от сорта. Ужас направо. Все си мислех, че са отвратително семейство, ама чак толкова....
На всичкото отгоре мъжа ми отказа да съобщи на баща си, който пътува по море, че майка му е зле, за да не го тревожи, с което аз не бях съгласна.
Извинете ме за дългия пост, ама исках да си кажа да ми олекне.
Благодаря на всички ви за загрижеността 

Мис Джулай, и баща ми, и свекърва ми са така. Никакви планове за бъдещето, всичко се харчи на момента. Баща ми никога не е бил здравно осигурен, никога не е имал личен лекар. Свекърва ми е много работлива, но и много заеми има и нищо не спестява. Ако се разболее, не ми се мисли.

Дано се оправи свекърва ти скоро.

miss july, едно огромно гуш от мен! 
Вчера аз загубих моята...  До последно се молех да се оправи, а после да ме дразни с каквото си поиска, но уви...