С какво ви дразнят свекървите- 24

На мен историите не ми пречат.Обичам истории, даже сама ги карам.
Свеки ми разказва винаги три истории-за лошото тийнейджърство на моя мъж, за двамата си най-добри приятели, които са близнаци и другата е как е родила моя мъж. 
Вече ги знам на изуст, но си я слушам.Тя няма много познати, болна е и си седи вкъщи. Говори само с дъщеря си чат пат. И без това рядко ходя, та мисля, че ще преглътна 1 час стари истории.И албумите съм разглеждала много пъти.
И моят мъж, и аз си имаме истории, които си повтаряме и си разказваме. И всеки път си се усмихваме или пък започваме дискусия...която е същата като много пъти преди това.
Обижавам баща ми и майка ми да ми разказват, баба също. Не рядко си повтаряме истории за прабаба, едни и същи...
Не виждам нищо лошо и дразнещо.
Единствено ако ми се натяква някакъв случай и съм обвинявана за нещо бих се раздразнила.
Бабата на моя го прави и всеки следващ път ставам все по-рязка.

Луна, ако четеше  една  идея по-внимателно,  щеше  да ти стане ясно, че  аз не знаех  кой звъни.

Трещерица, понеже и ти  не  си  чела както трябва, специално  за тебе подчертавам- аз  написах, че съм изключила звука  на телефоните, а не телефоните. Ако не си наясно, да  ти обясня, че има  разлика  между едното  и  другото.

Болна или  не  внучката й, аз  за   това съм  й майка- за да се  грижа  за нея. Ако имам нужда от помощ и съвет, ще потърся  такива. От правилния човек. А правилният човек е  лекарят на  детето  ми.

И разни  такива  бабини  притеснения  и  демонстрации  на  загриженост  не  са ми  по сърце.

Който  претендира  да  има права, трябва  да поеме  и  задължения. Който  не поема  задължения,  не  следва  да има  и  права.

Детето  си  го  гледаме  открай време  двамата. Двамата  сме  хвърчали  по нощите  до  спешното, двамата  сме редували  болничните, двамата  сме  стояли  без сън. И  така   трябва  да е- детето  си  е  наше,  наше задължение  и привилегия  е   да  се грижим за нея.

А тя, като  е  толкова  загрижена, може  да  се  обади и  да пита  може ли да  дойде .И аз да й кажа , че не, моментът   не е подходящ. Така, както прави  майка  ми, която  един  път  не  се  е  разсърдила, че  съм била откровена.

Но не- по лесно   е  да  думкаме  по  чуждите  врати, да се държим  все  едно  сме   израснали  в гората  и  да дуднем  за  това и онова.

Когато е  имала  деца, да си ги е гледала, както  е искала. Дъщеря  ни  си   има   родители и не следва  да  е  обект  на  нереализирани  майчински  трепети. Точка.

По повод внимателното четене.

П.П. Сега си прочетох цели постинг. Вярно, коментирала съм и твоя. Не съм прочела внимателно.
 

Звъни свекървата на снахата:
- Как е моя синковец?
- Ми как е...Яко пие ракия, по жени скита, мен пък ме бие...
- Слава богу, че не боледува...

 

Не съм писала никога в тази тема, но чета понякога и се удивлявам в какви отношения са някои от потребителки с близките си. Ние тук четящите със сигурност няма как да знаем точно какво е положението.

Със сигурност и едните, и другите имат вина. Няма начин само едната страна да е права и винаги да постъпва правилно.

Свекърва ми със сигурност може да се вмести в тази тема с някои "бисери", които е казвала, особено през последните години, но винаги, със се опитвала да се поставя на нейно място и да видя нещата през нейните очи. Наистина, не са били кой знае какви прегрешения, просто глупави и необмислени изказвания. Имайки предвид възрастта й, и прощавам. Ако е искала някъде да я водя, за каквото и да, го правя. Дори и да не ми е приятно. Все пак тя разчита само на близките си - тоест нас.
Дори понякога забелязвам, че малко преиграва с болежките си, защото иска внимание.
Какво да се прави, човешко е да искаш внимание и обич от близките си.
Надявам се аз на тези години/77/ да бъда по-добре умствено и физически. Но със сигурност сърцето ми ще е разбито, ако синовете ми ме отхвърлят, защото съм стара и болнава  

Бронте, напълно съм съгласна с теб.

И аз мисля, че старите ни и болнави родители заслужават грижата ни, но е трудно да издържиш, когато освен че са на възраст, са свикнали и светът да се върти около тях, да манипулират и обиждат.

А някои не са и стари, нито болни...
Иначе ако е болен, е съвсем нормално да помогнеш.Не само защото ти е родител.
Но има здрави и прави, които симулират и се изживяват като многострадални Геновеви.
Има и такива снахи де...
Повечето снахи просто искат да си живеят спокойно, без да им се мрънка, нарежда от хора, които не са им кръвни роднини.Покрай това могат да са груби...това им е вината.
Докато свекървите(тези, от които хората се оплакват) изискват неща, намесват се в друго семейство, искат да са център на света на порасналия си син.

Моята свекърва имаше предпочитания снахата да е бедно сираче от дом, да няма образование, да няма братя и сестри и да живее у тях.Така снахата ще уважава и ще слуша свекърите , ще е благодарна за всичко.
Аз обаче имах родители/ по-късно баща ми почина/,че и брат .А най-много се разстрои като чу, че имам наследствен апартамент и ще живеем там.Тогава бях на 20 години и учех .Това също не и харесваше.
Нямали сме сериозни пререкания, но се виждаме само по празници.

veni35 ,това е задължително условие за перфектната снаха.Да няма родители ,за да уважава само свекърите Това от поне десет свекърви съм го чувала.По същия начин обаче съм чувала и мои близки млади момичета да се радват ,че избраникът им няма майка,например е починала Това е тъпо според мен

"Тъпо" е много меко казано. Да се радваш, че някой е останал без родител/и и така се предполага, че ще те гледа в очите... 

Бронте, изцяло съм съгласна с теб - много добре си го написала. 

Като пример за отвратителни отношения и простотия, явно от двете страни, да.

Не е проблем да закараш някого, когато има нужда някъде. Проблем е ежедневно да се разчита на някой да те закара на работа, да те вземе от работа, събота да те закара до пазара да си купиш чушки, в неделя да те закара на другия край на града в еди-кой-си-магазин, за да си купиш олио, защото било с 20ст по-евтино. Разбираш ли къде е разликата и защо се прави сметка за бензина и амортизацията?

По въпроса с боледуването и на мен ми е досадно да ми се звъни по 20 пъти да ме питат/който и да е освен мъжът ми/ пи ли си лекарствата, повръща ли още и т.н. Детето си има родители, а тези родители имат глави на раменете си и могат сами да вземат някои решения. Дразня се и от желанието да се идва с мен по лекари, по консултации, да се влиза с мен в кабинета, да се разпитват лекарите за неща, които и сама се сещам да питам. Сещам се как веднъж свеки седя да чака с нас докторът да ни посети вкъщи, че беше късно и личната е работеше. Честно казано в такива моменти излишното присъствие ме изнервя допълнително. Достатъчно разумни се с ММ и ще звъннем след посещението да уведомим за състоянието и лекарствата.