Свеки ми разказва винаги три истории-за лошото тийнейджърство на моя мъж, за двамата си най-добри приятели, които са близнаци и другата е как е родила моя мъж.
Вече ги знам на изуст, но си я слушам.Тя няма много познати, болна е и си седи вкъщи. Говори само с дъщеря си чат пат. И без това рядко ходя, та мисля, че ще преглътна 1 час стари истории.И албумите съм разглеждала много пъти.
И моят мъж, и аз си имаме истории, които си повтаряме и си разказваме. И всеки път си се усмихваме или пък започваме дискусия...която е същата като много пъти преди това.
Обижавам баща ми и майка ми да ми разказват, баба също. Не рядко си повтаряме истории за прабаба, едни и същи...
Не виждам нищо лошо и дразнещо.
Единствено ако ми се натяква някакъв случай и съм обвинявана за нещо бих се раздразнила.
Бабата на моя го прави и всеки следващ път ставам все по-рязка.


), бензина, времето - все едно баба ми едно време не е имала по-приятно занимание от това да ме гони с филията, да ме къпе, и всяка божа сутрин да ми прави пица, защото това съм си пожелала, а аз сега да й кажа - има автобуси бе! За родителите ни и дума няма да отварям, че там са толкова много неща, че единният транспорт да ми е проблемът.