ШЕСТИ КЛАС привършвам аз - тема № 35

Има деца, които се справят сами, никой не отрича това. Особено пък, ако са случили на добър преподавател в училище. Но за мен те не са много, по-скоро са изключения. Защото то не опира само до мерак  за самостоятелна работа, някой все пак трябва и да проверява, оценява и да натиска при преодоляването на трудност  и запълването  на конкретен пропуск. А има и такива деца , чиито родители, по неразбираеми за мен причини, премълчават факта, че детето се готви допълнително. Имаше такова дете в класа на дъщеря ми. Парадираше се наляво и надясно , че се справя  само, без грам допълнителна подготовка и без какъвто и да е натиск от страна на родителите. Но истината лъсна на един пробен. Майката, без да знае как изглеждат пробните и имайки предвид, че до него се допускат и външни деца ( тоест няма опасност да бъде разкрита) , ме помоли да взема работата на детето й  заедно с тази на моето. Е , отгоре стоеше името на преподавателя, чиято  група  нейното дете посещаваше. Та да ти кажа, кой какво казва и не казва за подготовката на детето си, мен не ме касае хич.  На моите няма да им се размине допълнителната работа и това е.

Стана супер драматично.

Koe...драматизмът се вихри в 7 клас, още е рано.

Наистина . А вярвах, че не е възможно повече.
Хора, това е само някаква гимназия.

И е така, и не съвсем;-) Защото напънът да попаднеш в добро училище  не е непременно обвързан само с едното учене. Съвестен ли си, ще учиш вероятно и извън добрата гимназия. Казвам вероятно, защото рискът обкръжението да те дърпа надолу също  не е малък. Но  в цялата тази работа не е за подеценяване средата, възможността ежедневно да прекарваш времето си с деца,  с които имаш общи теми за разговор, които няма да те определят като лузър, защото четеш книги или ходиш на театър, които имат желание и хъс да научат нещо, а не просто да се носят по течението. И нищо драматично не виждам в това да насочим децата си към такъв  вариант. Гаранция няма,  факт е, че и в най-доброто училище не си застрахован , но все пак..

При сегашното ни ниво на образование (за София само следя и говоря) единственият вариант за нормално образование са "елитните" гимназии или частно училище. Нещата изобщо не са като по наше време. Нивото е спаднало драстично.
За това не е само "някаква гимназия".

Знаем със сигурност, че по математика продължаваме в СМГ, а българския още ни е чуденка. Настроенията варират от никаква допълнителна подготовка (в училище учителката ни е невероятна), през школа, та до частни занимания при нужда или интензивно  Аз лично клоня към комбинирания курс в СМГ. Друг вариант ще разкъса хлапето (, а математика признава само при Симеонов). Има още малко време, ще решим.

Tropical Paradise е абсолютно права. Досега децата бяха малки и лошотиите които биха могли да приемат от обкръжението също бяха малки, но нещата стават сериозни вече.
Честно да ви кажа нагледахме се и на училище и на учители и на съученици, по скоро стремежа на дъщеря ми е да се махне час по скоро от тази среда, е защо пък да не отиде ако може някъде на по-добро място (или поне си мисля че ще е по-добро). Все се надявам да попадне на деца с по-интелигентни интереси и някак да я въвлече вихъра към по-добро, да осмисли ежедневието си. Дори самият стремеж към успех е градивен

Всеки си има своите възприятия. За мен лично към днешна дата (забележете , не говорим за наше време, когато нещата изглеждаха различно) въобще не е едно и също  дали си в някоя от добрите столични гимназии или в някое никому неизвестно СОУ. Въпроса със средата споделих как го виждам и няма да се повтарям. Остава тогава и въпросът с ученето. Ако считате, че наистина човек учи толкова резултатно, независимо в кое училище е , стига мерака да го  има,  тогава защо от години на матури и на олимпиади, без значение от предмета, в предните   позиции са възпитаници на едни и същи училища? Всъщност на олимпиадите няма какво и да говорим за позиции  на деца от  нека по-меко ги наречем по-посредствени  като ниво училища, тъй като те просто не се явяват. Нито имат вероятно интерес да го правят, нито знанията да се преборят с връстниците си. И в тази връзка ще споделя две неща от собствен опит. Курсовете на дъщеря ми в 7 клас се провеждаха в един столичен техникум, извинявам се , по днешна дефиниция - професионална гимназия. Веднъж бях  там и занятията не бяха приключили, та се разговорих с охраната. Човекът каза следното, нека учат децата ви, бутайте ги към по-добрите училища, та да си нямате главоболия с тях в гимназиален курс. Тук, във въпросния техникум, полицията е редовен посетител, разтърваващ побеснели пубертети. Сподели ми, че предходния ден униформените пак били в училището, тъй като двама хубавци си извадили ножове  по време  на  сблъсъка, като единият бил и наранен, преди да съумеят да ги разтърват. Благодаря...но не желая детето ми да прекара гимназиалните си години сред такива деца. Или думите на  родителска среща  на една учителка , идваща от едно  СОУ  в столичен  квартал ( при това имащо претенциите да е добро) в езикова. Споделяйки първото си мнение за децата , думите й бяха - "Удоволствие  е за учител да работи с деца, имащи желанието да научат нещо.Чувства се полезен." На някого може това да му се струва драматично, за мен не е...И за много други също. Форумът го показва.

Предлагам да изпием един чай от лайка.

Аз също поставям средата, в която попада детето, на първо място. И това е заради горчивия ми опит от първи клас, когато дъщеря ми учеше в квартално училище (уж в хубав квартал). И още се чувствам виновна, че й го причиних. Още в началото на учебната година разбрах, че сме сбъркали с избора, но беше малко късно. На първата родителска среща имаше родители по потници, с анцузи и с джапанки. Това беше най-малкият проблем, разбира се    След като я преместихме, в началото си продължи постарому, докато се осъзнае къде е попаднала. Викнаха ни още втората седмица да ни обяснят, че такова поведение е недопустимо в това училище, и детето само за един срок си влезе в релси и се промени неузнаваемо. Дори и да е кофти учителят (както за съжаление се случва със сина ми), наред със семейството, връстниците с които общува ежедневно, са еднакво важни за изграждането на едно дете като личност. Затова всички драпаме към по-добрите училища  

Инди, приключвам с чайчето вече , но и след него позицията ми остава непроменена. А нервите ми са си наред и без чайчето. Но може ли все пак  да ти задам един въпрос?Едва ли ще го счетеш за твърде личен, при положение, че не става дума за конкретика.. Не си от голямото село, нали? Отговорът "Да" би обяснил много неща. В по-малките населени места децата  като цяло сякаш  са по-изпълнителни и съвестни, по-амбициозни. В по-малките населени места  в по-добрите училища се влиза обаче  с бал, много, ама много по-нисък от софийския и комбинацията от тези две неща обяснява отсъствието на кой знае какво напрежение  и у родители,  и  у деца. Когато бал от 30 изпрати едно момиче тук в девета глуха под формата на западнало квартално СОУ, защото е изпреварено от примерно  3000 други девойки , а същевременно другаде с бал от 30 детето влиза  безпроблемно  и в местната езикова,  и в местната МГ, които безспорно са хубави училища,  в които се учи, съвсем естествено ми се стува  да отчетем с разбиране  причините за "драматизма  у наше село".

Мога да говоря само за моя малък областен град, в който следя събитията от няколко години. Миналата година, след трето класиране, разликата между първия и последния в една от най-желаните паралелки ( да не кажа най-желаната) беше около 10 единици, а накрая даже останаха и две свободни места.
Това поражда други проблеми по-късно, но те не засягат кандидатстването след седми клас.

Точно за това говоря. В най- желаните гимназии в София  разликата между максимум и минимум за прием   е няколко десети, в които се вместват над  90 деца.

Напрежението идва от две неща - предположението, че има много деца, които знаят повече или колкото твоето, т.е. голяма конкуренция, и почти твърдата убеденост, че желанието на всички по-знаещи сто процента съвпада с вашето. Дори когато видях бала на дъщеря ми, дори когато излезе статистиката за София, тези опасения не ме напуснаха. Успокоих се едва когато излезе първото класиране и тя беше приета по първото си желание. След първоначалната еуфория, двете се спогледахме си казахме: "А, и това ли беше всичко? Много бързо ..."   Ние се бяхме настроили за участие във всички класирания (въобразих си, че дори от по-близките села и градове децата с, във въображението ми, космически балове ще се включат в класирането за софийските училища - раздух въображаемата конкуренция до възможния й (и абсурден) предел). А те нещата си следват естествения ход - подготвяш се, кандидатстваш, влизаш и дори си някъде по средата на списъка на приетите, както установихме при записването, а не хващаш последня влак, както е било според най-оптимистичните ми представи
Не е толкова силна конкуренцията, колкото изглежда на пръв поглед. Относно курсовете, дъщеря ми ходеше само по математика в СМГ, само в събота сутринта, от 8 до 10 ч. В останалото време решаваше задачи, пишеше домашни, които преподавателят проверяваше. Като се затруднеше на задача, с която и аз не мога да се справя, или пък самият отговор е сгрешен, пак се допитваше до него и така. Тези два часа седмично стигат наистина за полиране на знанията и сверяване на часовника, за леко побутване в случай на трудност по конкретна задача, но в никакъв случай за дообучаване. Всяка седмица бяха на нов материал, за да могат да смогнат с всичко. В същото това време влизаха и пробните изпити, а като се прибавят и 4-5 пъти отсъстване на детето къде по болест зимата, къде заради олимпиади, ролята на курса като само коректор става още по-ясна. На нас ни беше много полезен, но точно защото осъзнахме тази му роля. Деца, които отиваха там, за да бъдат научени и да заместят с него часовете по математика в училище, едва ли са доволни (като случая със съученичка на дъщеря ми, която след три посещения се отписа). По БЕЛ наистина караше на самоподготовка - учеше си уроците в училище и ако останеше време, решаваше тестове - един сборник, при това не целия. Ходеше веднъж седмично на пиано (някой беше попитал по-горе за това, дали на децата им остава време за друго). Аз съм филилог, но помагах по математика, защото в седми клас наистина там е драмата. Многото посещения на курсове и школи, заиграването с преразкази ще ви отнемат ценно време за упражнения на огромния материал по математика. Моята препоръка е да сведете курсовете и пробните изпити до минимум, защото наистина гълтат много време.