Бих ти писала ЛС, но гледам,че се увеличават мамите в темичката ни, които ще имат деца с малка разлика, та....иска ми се да съм полезна на повече хора. Пък и не съм наясно точно със ситуацията ви вкъщи!
Дано да попаднете на добър психолог в Плевен
Очевидно доста дечица приемат нещата по този начин 
Много деликатна ситуация. Представям си как се чувстваш. И кой знае дали някой и могъл да се постави напълно на твое място. Моя скромен опит е със захласванията, които прави Даниел и при които се е стигало до посиняване, припадък, дори гърч, именно защото не диша. Все е имало нещо, което е помагало да го разсеем и предотвратим подобна ситуация - духане в лицето, пръскане с вода, възклицания от рода "я виж, самолета", "яяя къде е бръмъра" , обаче някой път нищо не ни помага... За съжаление продължава да ги прави и виждам как първоначално се набира точно на инат, а в един момент ми се струва, че и той не контролира ситуацията.
Спомням си как още Ноември като правихме изследвания и изследваха Даниел, които включваха и за муковисцидоза ми се сви всичко.. Факт обаче, че ми казаха, че това е заболяване съпровождано с мазни, зловонни изхождания(нашите май отговаряха на това описание) и "за да изключим подобна вероятност, трябва да направим този тест. По-скоро рутинно. Но да не се приберете сега в къщи и да влезете да четете по интернет и утре да дойдете смазани и разплакани, спокойно. " Радвам се, че поне Миа се повлиява в някаква степен от диетата. Потресе ме! Как така 40-50 деца?!
От два дни сме с вирус. Първо бях аз, ама две не виждах - разстройство, повръщане, виене на свят, Т, болки в мускулите, ставите, корема, главата, абе навсякъде, някакъв кошмар.
Последваха ме и Даниел, и ММ. Добре, че първия ден ми беше критичен, че после да мога да се грижа за малкия. Ама ей на 2ч е и ям препечени филийки. Добре поне, че детенце тази нощ вече не вдига Т. От пустата му Т пак му излезе уртикарията и педи заключи вчера като го видя нагледно, че се касае за топлинна уртикария. Каза също, че вируса изобщо не я притеснява на фона на обрива. И ако не можем да го овладеем, ни изпрати в болница. А той обрива както е супер страшен, като свалим Т и изчезва. Следа няма, все едно не е било.
То и аз съм за бой, хем знам, че така става по някога, хем я оставих да седи... 
Нашия бански е такъв.
Дано психолога да е добър и да помогне, на този етап не мисля, че единственото, което може да направи психолога за вас е да сподели опит ако има такъв с подобни случаи. Ти Алина пускаш ли я на занималня? Може би ако я пуснеш на ясла ще ти поолекне.

Май за второто ни море това лято, ще купя едни памперс-суимърс, които ще събувам и хвърлям при всяко по-сериозно намокряне, а дргото лято ще се кокончим с бански 

а що се отнася до ММ, той работи като луд напоследък, много е изнервен и вкъщи го играе лошото ченге. Така,че аз трябва да съм добра и мила с децата, просто за баланс....дори когато ми се иска да ги заключа в банята и да избягам
който каквото и да говори, разликата под две години на децата е изключително трудна... Защото са си все още бебета. Аз съм ходила на психолог, заради Мишо, първо ходят само родителите (аз ходих сама), после се ходи заедно с детето. Психоложката тогава ме посъветва, така да си структурирам деня, че възможно най-много да прилича на дните ни преди бебето. Задължително да имам поне час на ден, само за Миши, и не да му говоря колко много обичам и двете си деца, а да вижда, че и двамата получават еднакво от мама. Децата са способни на неподозирани неща, детронирането в повечето случаи се приема доста тежко. Дано бързо минете през този период.
А за отношението на лекарите, даже не искам да го коментирам....
За банските, и за двамата съм взела с УВ филтър, но имат и обикновени. Зависи колко време ще са изложени на слънце.




а 4анта, извадила от там документите, парите и се за
анила с бадеми, аз не исках да и давам ядки преди две годин
, ама тя сама си взе, дано не и стане нещо, и преди малко като ги дъв4еше, явно ги хареса и оникаля из стаята и вика> бонбони ам=ам 


Дано скоро имате голямо подобрение 
