Нури, и аз много се старая да не подхождам с лошо. Подобно на теб съм чела такива психологически мнения. Но напоследък ми е много трудно да не говоря за "лошите деца". Моето дете си играе в двора при баба си, а в другия двор има едно невъзпитано дете, което влияе на моето. Само за 10 минути да се засекат и промяната у сина ни е видима. Та на тази възраст той копира всички, без да осъзнава кое е добро и кое не.

Днес Юлия ми е подпалила главата от сутринта с "Истам, истам, истам...истам, истам, истам"-искам! Най-интересното е,че май не всеки път знае какво иска и започва едно мрънкане, преминаващо в набиващи се в главта ми писъци. Аз, обаче, имам стратегия-не разговарям с нея, докато е афектирана. Като мине кризата, може да се гушнем, да си поговорим, да се опитам да налучкам какво иска, да и разкажа как се е чувствала. Усещам,че в противен случай, ще си отгледам малък тиранин

Тони, пази се! Точно заради всичката тази реалност, която ни е на главите, повечето лекари определят вторите бременности като по-рискови! То е ясно,че не можеш да не готвиш и да не си работиш преводите, но поне не вдигай тежко, не бързай и си почивай при всеки удобен случай!

П.П. Сега ми хрумна, че вместо "лошите деца-добрите деца" може да се каже: "лошо е да постъпваш така, натъжаваш ме, когато....И да хвалим, много да хвалим за доброто поведение "Браво на детето,че веднага тръгна с мама"!
Малка лудница. 
че нищо не ми се подхваща. 2 месеца го чакам прословутия му цикъл и ми дойде точно днес, когато вече бях решила да отида на гинеколог.
После се чудя защо съм като пубер. Както и да е, той прегледа не се губи, остава за другата седмица, че така не бива.
Викам да дам ли другата, веднага се намести, значи толкова е и имало. И там повися прилично количество време, през което му напомнях да изпие всичкото мляко и да каже чао, понеже вече е батко. Та нацелува ме, нагушка ме и накрая имаше "тао, тао".
Оттогава като се сети, напомням, че снощи/онзи ден е изпил всичкото мляко, питам го какво сме казали/направили снощи, а той - "тао, тао, тити" 
Скромна почерпка за рождения ми ден
, пожелавам бързо да догони връстниците и много да радва мама и тати, доката расте здрава и безгрижна
От няколко дни гледам, че едното предно зъбче на Пепчо е счупено откъм ръбчето. Виси му парченце, но не е от падане или ударено, а счупването е от вътрешния (задния) край на зъбчето. Вчера се връщахме от село и детето ми спеше в ръцете, та успях да видя, че и другото предно зъбче има счупено. Майка ми го води на семейната зъболекарка, но тя само успяла да я уплаши. Първо детето не искало да си отвори устата, че го разплакали. После казала "Край на сладките неща", макар че аз не прекалявам изобщо със сладкото, а и Пепчо предпочита солено. Не трябвало да му даваме чай с мед, трябвало след него да си изплакнел устата с вода. Кажете ми как да накарам дете на 2 г. да си плакне устата, още повече насън?!?