Шарени цветчета и тревички се разлистват, тестовалеж невиждан те отприщват-132

Приеха ме на 11-ти за проследяване , заради преносването , направиха ми кръвни и се оказа, че доста ми е паднал хемоглобина - за 2 дена от 103 на 96 , та щяха да ми правят вливания желязо заради евентуалното секцио ( аз още си се надявах да тръгне само раждането де) .В петък вечерта моя доктор беше нощна смяна , прегледа ме и каза, че няма никакви изгледи към момента и , че не иска да рискува и да чака до неделя, каза да спирам храна, вода и сутринта - операция. На мен ми дойде малко изневиделица , ама реших че не ми се рискува и няма да мрънкам да чакаме. Междувременно в отделението бяха успели да ми възпалят вената с абоката и вдигнах температура . Легнах си аз гладна жадна , по някое време все събуждам и усещам , че имам контракции , този път истински . Живот и здраве , който не ги е усещал ще разбере разликата от раз - стягаше ме не само корема , а направо целият таз. Не бяха силни контракции и реших да си лежа , пък каквото ще да става. Към два часа усетих изпускане на течност , ама малко - станах като се чудя дали съм се поизпуснала , за първи път ,или са водите .Както си се чудех чурна повече и бях вече сигурна , че е второто. Звъннах на сестрата , тя дойде , заведе ме за преглед и отиде да буди доктора. А аз междувременно цялата се разтреперих- крака , ръце, тяло , все едно умирам от студ . Прегледаха ме ,нямах разкритие все още, но вее беше време за родилното . Свалиха ме долу, сложиха ме да легна и пак рукнаха едни води , само че началните бяха бледожълти , а тези вече бяха едни тъмно зелени  . Това хич не се хареса на доктора и сестрите , но пък тоновете на бебето си бяха добри, затова решиха да си ме оставят да раждам . Изгасиха ми лампата и ме зарязаха, бяха включили бебето на постоянно следене на тонове, това беше много успокояващо  . Контракциите взеха да се позасилват , така до 6 часа бяха вече доста силни и болезнени.Прегледаха ме и разкритието нямаше още 2 см , тогава ме включиха и на система . Към 7 часа вече бях вече в джаза- супер силни болки едвам ме отпусне и пак почнат. Дойде и другият лекар , който е началник отделение, прегледа ме , видя какви са водите и каза, че няма да стане естествено - разкритието беше 2,5  см, бебето още беше високо, а водите хич не бяха хубави . Казаха, че в 8 ме вкарват в операционната- аз вече нямах нищо против да ви кажа  . В осем влязохме , в 8:10 мънинката ми е проплакала  . Аз се събудих в 9 , бяха ми я отнесли , но казаха , че е добре . Болката след операцията бледнееше от тази преди това , важното че бяхме добре .После се оказа , че и тя е на антибиотик превантивно , беше и в кувиоз на кислородна палатка първите два дена, защото изплакала вяло . Малко ми беше притеснено , тъй като информация от никъде.Таткото ми я прати снимка да си я гледам. Чак на третия ден като се качих в отделението с родилките си я видях , на вечерта ми я донесоха и ми я оставиха при мен - представяте си колко ми беше хубаво да си я гушна и да си я гледам. Имаше абокатче на ръчичката за антибиотика и го смучеше като биберон.Цялата се беше изподраскала по лицето. Много бързо разбра , че съм аз , почти цяла нощ съм я гушкала. Забравих болка от операция и всичко .За две дена се закърмихме, откакто се прибрах не давам  адаптирано мляко  .засега ми е много кротичка, а най- хубавото е че си избра сама датата