Политически идеологии ! Къде е разковничето !?

То, да кажа нещо, ама какво, я....Линията отдавна се изгуби...Венецуела, Скандинавия, авторитарен режим, после демократичен...после каквото дойде...Комунистите такива, Капиталистите онакива, либерали, демократи, радикали...Има ли някой да каже какво точно иска...или си чешете клавиатурите и ще гласувате ей така за спорта....гражданска позиция, де...не, друго... ... Шегаджии, авторката разправя вицове, а вие и пригласяте....ааа, опонирате, де...

Преди няколко страници някой писа как трябвало да ни управляват най-умните и т.н. Аз не мисля така. Смятам, че управляващите трябва да имат морал, дисциплина и що-годе интелект. Трябва да са добри администратори, които да позволяват на най-умните и т.н. да правят това, което най-добре умеят, създавайки блага - за себе си, за държавата, за околните.

Дразни ме все повече идеята как управляващите трябва да са супер-мега-тита и да ни поведат нанякъде. Смятам, че това мислене ни пречеше в последните 20 години в голяма степен.

За кого да гласувам съвсем вече нямам идея... Не мисля, че някой от кандидатите ме представлява - което е много тъжно, защото хора с моите схващания има много.

  Аз смятам, че трябва да ни управляват хора с разумни интереси, да има и за тях, но да има и за Държавата, Народа, както искайте го разбирайте...Да, ясна е кацата с меда...ще се бръкне, ама да е с пръстче, а не със "шланг", който източва и Нищото...Искам да ме управляват хора, които мислят, хитри са и имат умения, но ги прилагат в интерес на Държавата...Ако Държавата процъфтява ще има за всички, мамка му...Добре управляван народ носи приходи....залиняла икономика носи приход, но на други и загубата за Държавата е тотална в полза на единици....Държавата умира, изнемогва, а имаме потенциал...Не ми дреме, червени, сини, зелени, пембени, искам Някой да работи в полза на Народа и Държавата...ще има за всички, бе!!! Баси кокала дето искат да го глозгат отдавна се оглозга.... Кацата е празна...ооффффффф.........

Аз ти поствам новина , трябва ли да има нещо общо с теб ? Тук говорим за политика , а тя не се изчерпва с България , където има всичко друго , но не и политика. И просто се опитвам да намекна , че се оказва , че държавите с пари и интереси купуват политици , лидери и по-скоро цели партии. В България са си партии на масони и американци... и тук таме някой руски електрон.

Тъй де, да е 10%, поносимо е и го има навсякъде. Ама не, нашите нови ненаядени трябва да откраднат 30-40-50%. Чува се и за повече.

Нови, стари, все искат да глозгат..ама какво, бе..друже, какво да глозгаш, то кокала изяден, смлян и изплют....ееййй....лакомията голяма сила....големи очи има тази лакомия...ама няма акъл....

Управлението на Иван Костов – с него започна и приключи деиндустриализацията на България. Човекът, който разпродаде държавата на безценица, сега отново се е вторачил към властта и призовава българите да му гласуват доверие.

Но причините да остане „с пръст в уста" на изборите, са много и повече от основателни. А всяка една от тях е подплатена с неопровержими факти.

Като този, че големият подем на РМД-приватизацията започна тъкмо по време на правителството на Костов.

През 1998 година например една от гордостите на социалистическата индустрия – толбухинският завод „Добрич" бе продаден на работническо-мениджърското дружество „Добрич 98". То плати 266.6 хиляди долара – задължителните 10% от цената, пише вестник Банкеръ.

После всички останали плащания бяха преустановени, предприятието спря да работи, активите му се оказаха недостатъчни, за да покрият натрупаните задължения и се стигна до фалит. Сега се чака на територията му да „цъфне" нов търговски център.

Може би най-христоматийните примери за скандални раздържевявания по схемата на РМД-тата, за които се изписа и изговори много през годините са тези на Винпром „Дамяница" и завода „Каолин".

Първото дружество е включено в списъка за приватизация през лятото на 1997-а и договорът за продажба на РМД „Изба Дамяница" е подписан още в края на същата година. Без общо събрание и без правоимащите от РМД-то изобщо да разберат, акционер във винпрома става един от издателите на вестник „Капитал" - Филип Харманджиев, който е назначен и за изпълнителен директор. Изискването за две години служба е заобиколено с издаден документ, в който се казва, че Харманджиев е бил експерт в „Дамяница". А защо тогавашното министерство на промишлеността намалява чрез анекс цената на сделката наполовина – от 3 млн. на 1.5 млн. щатски долара, сигурно завинаги ще остане загадка за широката публика. Няма да се спираме и на факта, че в избите на „Дамяница" за новия собственик остават 2 400 000 бутилки вино, всяка на цена от 1-2 долара. По-важното е, че според закона новият собственик е трябвало да плати още в деня на сделката 10% от цената, или 150 хиляди долара, но са дадени само 60 хиляди, а остатъкът е изплатен по-късно с дългосрочни държавни облигации.

От регистъра за следприватизационен контрол пък се разбира, че цялата сума от 1.5 млн. долара е платена окончателно на 22 декември 2000 година, но не се посочва по какъв начин е станало това, пише Банкеръ.

Явно заварените бутилки са осигурили добри приходи. Същият този регистър разкрива и една друга любопитна подробност – приватизаторът не е изпълнил нито един от ангажиментите си за инвестиции в периода 1998-2002 година. Само че всички съдебни дела по въпроса стигат до задънена улица и държавата не получава никаква компенсация.

Междувременно всички мажоритарни притежатели на акции в „Дамяница" са изхвърлени от голямата игра с неколкократно увеличение на капитала за сметка на големите шефове.

Впечатляващ удар е и сделката за „Каолин". Схемата, която се прилага, е почти същата. Още през 1997-ма единственото по рода си на Балканите предприятие за полезни изкопаеми е изискано от известната белгийска фирма „Сибелко", която дава добра цена – 20 милиона долара, за учестието си в съвместно дружество заедно с държавата. Но вместо да привлече стратегическия инвеститор и да вкара в хазната сериозната сума, кабинетът на СДС решава да даде „Каолин" на братята Иво и Александър Прокопиеви и на няколко техни съдружници. Договорът с РМД „Каолин 98" е сключен на 10 януари 2000-та. Тогава 75% от завода са продадени за смешните 7.2 млн. лева като в брой са платени едва 10 на сто, а останалото е издължено с компенсаторки.

Следват няколко увеличения на капитала и само за година компанията на Иво Прокопиев „Алфа финанс холдинг" става собственик на 83.33% от „Каолин", а РМД-то отива в седма глуха с едва 12.5 на сто.

Такива сделки по време на синьото правителство има много. Но всички опити някой да се зарови в тях и да потърси отговорност за безогледното ограбване на държавата все пропадаха. През 2002-ра година прокуратурата откри нарушения в РМД раздържевяването на едни от най-големите български предприятия - „Арсенал" - Казанлък, „Хлебна мая" - Русе, ОЦК – Кърджали, „Хемус ер" - София, „Елните" - Несебър, хотелите „Санкт Петербург" в Пловдив и „Средец" в Слънчев бряг.

Малко по-късно държавните обвинители се заеха и с приватизацията на обувния завод „Добрич" и „Каолин". Но реален резултат така и не последва. Делата или завършваха с оправдателна присъда , или бяха забутвани някъде по архивите.

Същите съмнения за игра с нагласени карти има и при останалите сделки, но и при тях нищо не е доказано. На челно място в „списъка" безспорно е друга гордост на социалистическата металургия - „Кремиковци". Комбинатът бе „продаден" по време на кабинета „Костов" /14 юни 1999 година/, на „Дару Металс" АД /по-късно преименувано на „Финметалс Холдинг/ за символичната цена от 1 долар срещу обещания да покрие дълговете му, оценени тогава на 645 млн. лева и да инвестира още 300 милиона долара през следващите 6 години. Почти нищо от тези големи заявки не бе изпълнено, пише Банкеръ. А след серия промени в собствеността съмнения за източване и бързо забогатяване на хора от ръковоството му през 2011-та „Кремиковци" бе даден за скрап на „Елтрейд къмпани" срещу 316 млн. лева.

Много по-откровен бе обирът на „Авиокомпания Балкан". Националният авиопревозвач беше продаден на израелската „Зееви груп", собственост на Гад Зееви, на 30 юни 1999 година. Договорената цена бе повече от скромна – 150 хиляди лева, а обещаните инвестиции – 100 млн. долара.

Но се оказа, че израелецът със звучното име е специалист по ликвидация на подобни дружества, а не по оздравяването им. Скоро след „операцията" полетите на „Балкан" бяха спрени. При продажбата авиокомпанията имаше 18 самолета Ту-154, а година и половина по-късно – само един.

Малките пътнически и товарни самолети също бяха разпродадени, както и слотовете по международните летища. По експертни оценки Гад Зееви е спечелил над 300 млн. долара от цялата работа. Но така и не бе потърсена отговорност от продавачите, позволили да се стигне до катастрофата с превозвача. Поне се отървахме „сухи" от 12-те иска, които нахалният евреин заведе срещу страната, претендирайки за неустойка от 250 млн. долара.

Кабинетът „Костов" ще се запомни и с продажбата на „Нефтохим" ЕАД на руската „Лукойл" срещу 101 млн. долара. Наистина тя е повече от успешна, ако я сравним с разграбването на плевенската рафинерия „Плама" - единственият нефтохимически комбинат в света, доведен до фалит.

В момента „Нефтохим" работи добре, снабдява страната и региона с гориво, отчита печалби и внася немалки данъци в хазната. Но е почти пълен монополист на пазара на течни горива у нас, което в определени ситуации, както неведнъж вече видяхме, се оказва сериозен негатив.

Като говорим за Костовата приватизация, не може да подминем и тазседмичното словоизлияние на бившия му партиен съратник Едвин Сугарев, който публично запита: „Кой продаде „Електроимпекс" на Борислав Дионисиев, „Машиноекспорт" на Петър Манджуков, „Булгарлизинг" на Димитър Тадаръков и „Химимпорт" на ТИМ?"

Резюме, моля! Много дълго, бе!!!

Резюмето
Цитат:
През 80-те години търговията на България със СССР и СИВ е между 70% и 80%.  Това на практика е най-висок дял и съответно най-висока зависимост в сравнение с останалите нови страни членки на ЕС.  За сравнение, делът на СИВ в общата търговия на бившата Чехословакия възлиза на 51-52%, на Румъния - по-малко от 30%, на Унгария и Полша - между 40% и 50%.  В края на 80-те години износът за страните от Европейската общност възлиза на 4-5%, а вносът е 9-10% от общата търговия.  Митът, че България в началото на 90-те години е загубила руските пазари, както и предположението, че те биха могли да бъдат запазени, са чиста глупост.  Не е пресилено да се каже, че разходите по преориентирането на износа към ЕС и други части на света, т.е. фалитите на предприятия и безработицата на 90-те години са следствие на политиката на Живков и БКП
..................
"Само шепа хора знаят, че за целия период от 1944 г. до 1997 г. почти не е имало устойчив икономически растеж.  Според една икономико-статистическа конвенция устойчив е всеки ръст на БВП за период от три и повече години.  Такива периоди има три от по около три години – в края на 1940 и началото на 1950-те, в края на 1960-те години, макар и от тях дългосрочният ефект да е фалшивата икономика, която описвам. (5)
...................
Пенсионната система е в криза от края 1950-те, по демографски причини, породени от насилствената индустриализация. Оттогава са и проблемите на държавната топлофикация, преорганизирана по съветски образец през 50-те години.  През 60-те години е „реформирано” и управлението на водните ресурси.  Това (заедно с разрушаването на частната собственост) е основната причина за проблемите с наводненията през 2004 г. и 2005 г.  Пак тогава е одържавена поземлената рента на ТКЗС.  Това създава проблеми през 1992 г. и след това, до поне 1998 г.  Това са проблеми с реституцията на земята, напояването, използването на машини в земеделието – накъсо: с капитала и ефективността на земеделието и проблеми с цената на земята за нейните собственици.
"На жизненото равнище на днешните граждани влияят и влияят безумните стопански проекти.  Класическият пример е „Кремиковци”, построен въпреки отрицателната оценка на перспективността на предприятието.  Комбинатът почти никога не е работил при нормално изчислена печалба, през 1994 г. изпи водата на софиянци, през 1996-1999 г. струваше на българските около 900 милиона днешни лева неизплатени стокови кредити (електричество, газ, горива и вода), през периода 1999-2003 г. бе проблем за около 12 хиляди работници – съкратени или принудени да напуснат, през 2008-2009 г. за още 3-4 хиляди.  Фалитът на „Кремиковци” струваше 18% от продажбите на НЕК, почти 25% от търговските превози на БДЖ и почти 90% от оборота на две дунавски пристанища.
.......................
След 2002 г. се оказа, че най-големият проблем със строителното наследство на комунизма и късния Живков ще бъде АЕЦ Белене.  По груба оценка преките разходи (т.е. без да се смятат пропуснатите ползи, плащания под масата и закъснения) биха били за новата АЕЦ Белене биха били около 12 милиарда евро, 1/3 от БВП за 2010 г.  Въпреки това господата Симеон Втори, Станишев, Първанов и доскоро Борисов го пробутват в незнайно чия угода. (6)
........................
Изобщо енергетиката на България, част от която от началото на 1980-ге години е и проектът „Белене” е следствие на съветизацията на икономиката на страната.  Тя е изградена да работи със съветски доставки, да захранва с енергия промишлена система, която преработва съветски ресурси и ги препродаван по международни цени.
........................
Зад всички грешни политики от времето на прехода стои светогледът от времето на комунизма.  ЕС и членството на България в съюза не помагат много на декомунизацията.

Източник  http://desebg.com/2011-01-06-11-52-00/872-2012-09-06-23-05-37

О, благодаря!!! Сега всичко ми се изясни!!!

ПП Надеждата остава за автора, че някой ще прочете, а за мен остава вярата, че един ден, видите ли, ще се престраша да прочета и изгубеното време няма да е на загуба...На този етап, хвърлих само едно око...ама то е късогледо...ама ме мързеше да си вадя очилата от чантата..к'во да праЙш, бабешки неволи...

Ужасявам се от идеята за авторитарни лидери, които ни водят към светло бъдеще и от авторитарно управление. Според мен, политиците по-скоро не трябва да пречат на хората в техния път. И мечтата ми е животът на хората в България да не зависи толкова много от политически решения, спуснати отгоре.

Не тук-таме руски, а направо е БЪКАНО  от руски слуги даже и в интернет! Мерси за новината за Саркози, но ВЪОБЩЕ не ме вълнува. Тук в Бг си имаме мноооого по-значителни проблеми.

Виж за това, че тук няма политика сме на едно мнение. Зад понятието "политика" прозират единствено меркантилните страсти.

Всеки вижда квот иска... Важно е всички да говорим за политика, за бизнес, за данъци, за кредити,за заплати, администрация, да бъдем избиратели и консуматори, а не свободни хора...

Колко свободни може да сме, Пънки? И да се изнесем в някоя наследствена къщичка и да си заформим собствено стопанство пак трябват пари. За всичко трябват. И до там със свободата. А и не може да не те касае политиката и администрацията, защото щеш не щеш един ден опираш до тях. Най-малко данък сгради трябва да плащаш и все ще опреш до здравеопазване и полиция.

И най-важното-да не критикуваме статуквото! За МАФИЯТА това е най-опасното! Затова ТЯ полага неимоверни усилия в борбата с недоволството на хората.