Публикувана: 13 апр. 2013, 01:46 ч.
Последно мнение: 13 юни 2013, 20:29 ч.

лоша майка ли съм?

8 942
29
1

# 15 20 апр. 2013, 13:44 ч.

Мнения: 159

Цитат на: Like_Smoke в пн, 15 апр 2013, 15:22

Не, не си лоша майка. Щом прекарваш голяма част от времето си с детето, то е свикнало с присъствието ти и според мен не те възприема като авторитет. Затова и пробва да прави неща без да се съобразява. Това често се наблюдава, когато мама е вкъщи, а бащата работи. Понеже детето прекарва повече време с единия родител, спира да го разпознава като стоящ по-високо в йерархията. За сметка на това има респект от този, който отсъства по-често Peace

да права си,една седмица таткото беше в къщи ми нямаше такива сцени,направо си починах,а и по-чести разходки имаше...Боже а се замисляхме за второ Shocked

тотално ще изпуша...гледам да съм по спокойна оставям го да се нареве и му приказвам и така,абе не е лесно да си родител,инато си ми е детето и ще гледам да го пречупя възможно по най-добрия начин.

# 16 21 апр. 2013, 19:09 ч.

Мнения: 5 513

Моето скоро ще е на 4 години.И аз го гледам сама.И ми се е случвало да го плясна.В такъв момент излизам от стаята отдалечавам се защото и аз изпитвах голяма вина.Някой майки го вземат за нормално може и така да е но аз се чувствам зле.Тактиките който прилагам са първо обяснение ще свикне да те слуша.Второто е да го прегърна.Забрави белята и удрянето и му кажи "ела да те гушна ще ти мине"Казвам му че съм му много обидена в момента и много ме е наранил с постъпката си и излизам или спирам да му говоря.Намери верния път .При мен вината не отшумява нито свикнах с нея.

# 17 23 апр. 2013, 12:40 ч.

Мнения: 1 112

Това с излизането от стаята в момент, в който детето я ядосва с нещо, го практикува моя позната, каза, че действало, така се овладявала, и не позволявала на себе си да излее моментния си негативизъм върху детето, после, като се поуспокои, пак отивала при него и така конфронтацията се избягвала по между им. Щом успява, добре, само не зная, ако през тома време детето беснее, не е ли опасно примерно да не се нарани, като е само?

Не си лоша майка, авторке. Peace

# 18 23 апр. 2013, 14:46 ч.

Мнения: 5 513

На мен ми се е случвало като се върна в стята да намеря тапетите издраскани с пастел/един път/ и няколко пъти всичките завивки и възглавници на земята.Но в повечето случаи агресията и конфликта е между мен и детето.И той е ядосан на мен защото съм направила забележка,или го карам да прави нещо а той не иска или не му разрешавам нещо.
Това беше като по малък.Сега когато е разстроен или ядосан ми казва "Мамо ела ме гушни".Но и сега продалжаваме да има моменти на конфликти но с израстването стават на друго ниво.

# 19 25 апр. 2013, 23:47 ч.

на Русе
Мнения: 360

meryyy_84, когато е ядосан, удря и блъска, спри го, прегърни го /ако позволи/ и му кажи нещо от рода на: "Ти си ядосан на мама/или какъвто е случая. Искаш да драскаш по дивана /например/, но мама не позволява." Говори му нещо от този сорт, като задължително използваш съобщителни изречения. Ще видиш, че скоро ще има ефект. При моя син това работи. Сега ако е ядосан за нещо, ми казва без да потрошава къщата. Е, понякога ми казва, че съм "лоша майка", но не посяга да ме удря или да хвърля играчки. Иначе с ината и аз трудно се справям. Надявам се да съумея да го насоча в положителна посока поне, защото не вярвам, че ще го пречупя Tired

Скрит текст:

В момента чета две книги - "Изкуството да си родител" и "Как да приучим децата към дисциплина" Лично на мен са ми много полезни.

Успех!

# 20 26 апр. 2013, 14:02 ч.

Мнения: 3 818

Тази симпатична възраст между 2 и 3 г. крие какви ли не изненадки Laughing

Искам да ти кажа само, че в този период децата посягат да удрят, не всички, не задължително, но много от тях го правят. Трябва търпение и здрави нерви, но успокоителното е, че преминава. И двете ми деца са безкрайно неагресивни, но в този период и двете се опитваха да удрят - голямата баба си и дядо си, малкото - кака си. С голямата успях да се справя, като й обяснявах надълго и нашироко, че хората не бива да бъдат удряни и когато тя ме питаше кой може да бъде удрян, й отговарях - комарите. Не знам защо, но това й действаше много успокоително и спираше. На малкия пък му казвах да удря дивана, защото го виждах, че енергията му е в повече. Биеше щастливо дивана или тревичките навън и не закачаше кака си Laughing

Сега няма и помен от тия мераци и у двамата, но докато отмине периода и се научим кое как е, ми изпилиха нервиците Tired

# 21 26 апр. 2013, 14:03 ч.

Мнения: 250

Не мисля че си лоша мама,просто когато човек се чувства безпомощен понякога се ядосва,детето беснее,ти не можеш да разбереш защо, нормално е,майката се побърква ако не може да помогне на детето или не го разбира,не знам защо е така при вас,аз например съм се научила не да споря с детето а да премахвам дразнителя,за посягането от страна на детето-моето веднъж като по малко ми посегна с ръчичка,аз изохках високо нарочно,направих се че плача и отидох и си легнах в леглото без да и обръщам внимание,едвам издържах защото дойде с насълзени очи и хлипайки каза че обича мама и няма да бие вече,просто трябваше да разбере че това е сериозно,ако че сърцето ми се късаше да я гледам така,никога повече не ми посегна,понякога виждам че ако аз съм изнервена тя го усеща и се предава и на нея,развихри ли се я хващам и излизаме да се поразходим и така,иначе и на мен ми е идвало да се обеся дето има една дума,и тогава повишавам тон и държа реч и после се срамувам и извинявам

# 22 26 апр. 2013, 15:34 ч.

Мнения: 2 933

Не си лоша майка, разбира се.
Просто имаш нужда от почивка, най-вероятно си изнервена.
Нито веднъж не съм удряла детето си, но не защото не ми е идвало на ум, а само защото съм търпелива.

# 23 27 апр. 2013, 07:43 ч.

в огледалото на живота
Мнения: 8 201

Към авторката:не се категоризирай с такъв епитет Peace

Случило се е -не е болка за умиране Hug

Колкото и да ни се иска да сме търпеливи,понякога стреса ни изиграва лоша шега..

Имала съм подобни моменти,но винаги предпочитам да обясня или изчакам да се успокоят страстите/особенно ако сме си у дома/за да не реагирам неправилно.

Колкото за самата възраст-винаги има такава.
Лошите 2г;инатливите 3г;отстояващите 4г. и т.н до пуберитета..... Simple Smile

Това не бива да те плаши никак.
Ами нали все пак е твоето дете и ти си неговата майка Hug

# 24 28 апр. 2013, 14:00 ч.

Мнения: 159

Благодаря ви момичета,сърди се на тати пляска мама ooooh!

майките отнасят всичко май Laughing

гледаме поспокойно да я караме,а и времето хубаво излизаме и се разсейваме

# 25 28 апр. 2013, 15:24 ч.

Мнения: 6 031

Естествено, че не си лоша майка. Щом осъзнаваш, че пляскането не е начина, значи ще се променят нещата.
Хубаво би било да имаш и време само за себе си.