IQ тест за деца

Аз лично понеже съм адски любознателен и искам да знам все по нови и нови неща, съм замислил да уча с нея всичко и всяко свободно време да посветя на това. Ще учим индивидуално доколкото мога в началото, пък после дано вече да се насочи сама. Тя скоро ще може и да чете и се учи и да пише, и аз се замислям, че ще скучае, но ще се постарая да не и е скучно. Не съм мислил по въпроса, ще се оставя на течението. Ако се окаже наистина умна, а не да се заблуждавам ще мисля в последствие.

На теб ще ти доскучее по-бързо, отколкото на нея. 

Не се заблуждавайте, че дете, което може да чете и пише в първи клас ще е единствено по рода си и целия клас ще учи буквите, а то ще гледа в тавана и ще скучае. Дъщеря ми в момента е в предучилищна и почти целият клас могат да четат, някои много гладко. И не е само четенето. Няма две деца с еднакви знания и умения в първи клас и една добра учителка трябва да е наясно с това.

Колкото до доскучаването, не съм сигурна. Аз много се ентусиазирам, когато детето усвоява нещо с лекота и ако продължава да се интересува от темата, ми е огромно удоволствие да се занимавам с нея. Не мисля, че ще ми омръзне. Все пак съм учителка и това ме влече. Повече се притеснявам да не прекалявам.

За тази възраст препоръчвам "Диагностика", издателство на Сиела, автори Надежда Витанова, Катя Гетова и Лучия Ангелова.Интересно поднесени тестове за различните видове училищна готовност, в края на всяко упражнение има оценъчна скала.

Не мислете, че дете което знае да чете и пише ще скучае в училище в първи клас.
Ние у дома уж всички сме добре образовани, но за едно домашно по БЕЛ-І клас ми се наложи да чета учебник по граматика за студенти от СУ, не преувеличавам.Опитайте се за себе си да определите "сричкови граници" при натрупване на съгласни, напр. и ще се убедите, че място за скучаене няма.Както и да разграничите срички от "части за пренасяне".

Опитайте се да решите задачата с "плодчетата" от ЕК и ни най-малко няма да скучаете.И още много "забавления" ще ви предложи първи клас, в интерес на истината, забавно е, да!

Дали ще скучае в първи или пети клас, зависи от детето и неговите интереси. В първи клас на моето дете не му беше особено забавно, но не му беше и скучно. Към днешна дата часовете по математика са досадни и безинтересни. Усещам, че натам отиват и тези по български. И изобщо не ме радва създалата се ситуация.

Не бих се ангажирала с достоверността на  резултата от IQ тест за деца, съдейки какво представляват тези за възрастни, но диагностика се прави редовно още от детско-градинска възраст и дава добра представа къде се намира детето спрямо средата от базови знания и умения, характерни за определена възраст.
Ето, на тестове по езикова култура обикновено се сдобивам с отлични резултати. Доказват го и хилядите университетски проверки, през които е преминало нивото ми на езикова култура. В същото време на един тест за определяне на  IQ, в които пространственото и математическото мислене са водещи, аз засрамено се нареждам около средата и надолу. С последното желая да кажа, че всъщност един  IQ тест и доказва, и не доказва нищо. С един от най-високите резултати в света се гордее фризьорка. Не, не я подценявам, но се очаква поне да беше университетски кадър, нали?  

В досегашния ми, почти деветгодишен родителски стаж съдбата не ме срещна ни веднъж с "колега", който да каже, че детето му е посредствено, не особено умно и с по-нисък капацитет от нормалното. Особено силно подобно убеждение битува във възрастта до първи клас, след която в повечето случаи остава успокоението, че детето е да, да много надарено, но не показва особени резултати, щото: а/ учителката е виновна; б/ детето е мързеливо; в/ палаво е и не успява да се съсредоточи .........

да, а ако някое дете или две.-три деца от класа се изявяват повечко, то веднага се започва "да, ама на него майка му е в родителския комитет", "да, ама баща му е дал пари за покрива"... 
За мен тези тестове показват и доказват, че нищо не показват и доказват. Интелигентността, поне както се твърди, трябва да е вродена. Щом е вродена, значи тя трябва да си остава константа през целия живот. (Лично аз съм склонна да приема, че е точно така, защото получаваме определени генетични карти при зачатието си.) Обаче, най-вероятно проблемът е в измерването, защото човек може да подобри резултатите си с решаване на тестове. Е, тогава всъщност мерим ученето, а не интелигентността!
Според мен всеки родител вътре в себе си много добре знае и усеща колко умно е детето му, защото има възможност поне първите години да го наблюдава и да общува с него още от раждането му. Обаче някак не върви да си каже, че баш неговото не е кой знае колко умно.

Едни от най-високите ІQ се измерват в затворите.
Определен тип престъпления се извършват от не особено образовани, но наистина умни и находчиви хора, невероятно остра мисъл се среща по тези места.За съжаление, по ред житейски, а  вероятно и други причини една природна даденост не е била впрегната в създаване на нещо полезно.

Това извън темата,а по темата- вероятно авторката не търси точно ІQ, а някакъв вид диагностициране, "сверяване на часовника", в този смисъл мисля,че има полезни издания, едно от които и препоръчах и аз.Но IQ в нета- мисля,че е по-скоро несериозно.

Друго- обикновен,  независим учител също може да прецени нивото на детето спрямо останалите.

Интелигентността е доста относително понятие, позволявам си го да го кажа от личен опит. Синът ми е с "диагноза" забавяне в психическото развитие. Хубаво, но с адекватно поведение и занимания той в момента е "гений" сред връстниците си, но поведенческите проблеми все още ги има. Та синът ми интелигентен ли е или не? 
Не съм убедена, че един тест показва, до колко интелигентно е едно дете и колко е развито. Добри детски специалисти си позволяват да изкажат мнение по въпроса след като са наблюдавали детето поне един месец, а до колкото разбирам авторката иска сама да си отговори, като накара детето и да попълни няколко теста.

Темата е потръгнала много зле с нападки. Четох-четох и вече бях на път да се разочаровам тотално от някои родители и ... стигнах до мненията на Касита и Светкавицата, които срещам и в други теми. Теми, в които родителите определено искат да допринесат възможно най-много за децата си и тяхното умствено развитие.

Така, към авторката на темата: Това, което търсиш, не се казва IQ тест, мила, а Диагностика. Тук в България го правим в края на всяка година и започваме още от първа група на детската градина. Не знам как е при вас в чужбинско, може децата там да са по-специални от нашите. Не вярвам.

И към 2Pac: не чаякай да мине класовете, там става абсолютно уравняване на IQ-то. Ако е умно детето развивай го, не га хвали само. Между другото, повечето деца в д.гр. по тържества знаят всички стихчета. Не се залъгвай, че твоето е уникално.... в това отношение.

Интересно ми стана относно нападките и разочарованието ти от някои родители на какво се основават? Да разбирам ли, че който не вярва (!) в АйКю-тестове и пр. не искат да допринесат възможно най-много за развитието на децата си? Ти по какво позна кой иска и кой не иска да допринася за развитието на децата си? На боб ли гледаш, на Ай-Кю тест ли? Винаги ми е било много любопитно как така се диагностицира едно дете като...  , какво всъщност диагностицирате? И как така интелигентността после се уравнява?

Тъй като авторката се интересува дали детето й може да се възползва от възможностите, които дава едно определено добро училище, в този смисъл я разбирам напълно. Ако има примерни тестове, които важат за въпросното училище - добре е да си ги набави. Или поне да получи частична информация какво се иска. Защото интелигентността е широко понятие и въпреки че способностите за мислене и разсъждаване са генетично заложени, те се и развиват.
Аз за себе си, като майка на шестгодишно момче, не бих се доверявала на диагностики и тестове - просто  развивам онези способности, които детето така или иначе разкрива (засега логика и математика - конструиране, пъзели, задачи, музика), и  се опитвам да намеря адекватен начин да го заинтересувам от нещата, които са му безразлични, но които не може да заобиколи (четене, писане, рисуване, спорт).

Подкрепям майката в това начинание дотолкова че трябва да провери и да не пропилее шанса на детето.А съответно там където ще го запише ако не е за там хората просто ще й кажат.
Относно стихчетата в детската градина един колега ми разправя следната ситуация.Децата са на  3 години и 8 месеца.Не зная точно колко могат да говорят обаче Госпожите им дават стихчета за учене .На съответното тържество децата са отрязани тотално от програмата защото немогат да ги кажат.Каза че немогат да ги повторят а думите са неразбираеми.За мен това е много тъжно и обидно.Не знам родителите как са реагирали.Вярно е че повечето на тази възраст си казват стихчетата но има и деца които не могат но това не значи че няма да настигнат останалите до 1 ви клас.И аз също не изключвам че има деца които са надарени и по умни от останалите.Те се доказват във времето.Не е нужно да нападаме родителите.Това е и гордост и радост за тях.Но това не значи че не трябва да обичаме нашите деца такива каквито са и да им вадим душите да учат.

Зависи и от стихчетата. Най-популярните нашенски стихчета са станали такива, защото са мелодични, забавни и поради това лесни за запомняне.

На мен като цяло ми е много чужда идеята за търсене на надарености у деца в градинска възраст, че и дори в начална степен нищо не се знае. Ако детето е очевидно изявено от малка възраст, то няма нужда трето лице след един куп тестове да го потвърждава. Приемният изпит си е приемен изпит, и ако човек не се поддава на родителска суета, би трябвало да е наясно, че идеята е да се отсеят Х брой кандидати за Х места по някакви критерии, които могат дори да не са обективни. Те не определят детето дали е умно или глупаво, талантливо или посредствено, а само дали към определен момент, в конкуренция с други деца (специално обръщам внимание на това), чийто брой може да варира през периодите, може да събере едни точки, които да го сложат под или над чертата на приема. А един изпит се провежда в една точка от времето и показва моментно състояние на това, което детето може да покаже (а не колко знае и може).

Децата, които имат проблеми в развитието си- независимо дали говорно, поведенческо и т.н. първо, би следвало навреме да се усетят от родителите им, второ, да се насочат към специалист от самите преподаватели. Системата у нас е все още бъгната- всеки с проблеми се крие. Приема се учителски провал, ако детето не успява да изрецитира "О, Шипка" на 2 години.

Аз не зная и не мога да разбера колко се изисква от деца в градинска възраст,но много или малко конкуренцията е голяма изискванията също.Но и госпожите казват "Работим по програма.Децата трябва да се вместят към някакви изисквания наредби и т.н."Който не се вмества е аут.А на някой деца им трябва повече внимание.И в нашата група съм виждала как госпожата грубо поправя недобре казана дума.И как се толерират децата които могат повече.И точно на тях се обръща повече внимание защото те дърпат групата напред в изявите.Но...какво да направи човек.