- Публикувана: 16 апр. 2013, 16:48 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2013, 21:12 ч.
Гордата Аси (Asi) - Магията, която ни завладя, остава в нашите сърца -Тема 182
Да си напиша домашното.
Дефне
Още не са отшумели неприятностите от сватбата и нови тревоги. Останаха без дом! Майка и при дядо и, а за баща си нищо не знае. Нериман нищо не можа да и каже, тя сърдита на Ихсан и го изстреля в лицето и, че и той като нея е избягал. Но Керим осведоми любимата си баща и е в дома на Демир! Може да е обидена от отношението към нея, но тревогата за баща и е по голяма от обидата.
Не може да остави баща си да се настани в хотел, след като тя има дом и ъой може да се настани при нея докато се оправят нещата. Не можа да удържи Ихсан на поканата на Дефне. Колкото да е голяма обидата , жеста на голямата му дъщеря разтопи сърцето на Ихсан и той бързо се съгласи да отседне при нея. Дефне цялата засия. Думите : "Имам нужда от теб, татко. " бяха достатъчни за Ихсан.
Щастлива и развълнувана Дефне иска Ихсан да се чувства удобно и добре в техния дом нищо не трябва да липсва. Тя като че ли искаше да покаже на Ихсан, че избора и е правилен. Колко са щастливи двамата с Керим!
Ох, ама лошите новини идват една след друга! Сега пък Аси е решила да вземе чифлика на дядо си в Адана! Нима ще я оставят сама в Антакия! Аси и Ихсан си размениха остри реплики. Появи се и Демир за да помогне в тази ситуация. Дехне и Керим се оттеглиха. Всичко това и дойде в повече и Дефне реши да се успокои с малко вино. Искаше момичето да се напие и да забрави всичко!
И ето резултата...
По късно ще напиша и за Сюхейля.
Дефне
Още не са отшумели неприятностите от сватбата и нови тревоги. Останаха без дом! Майка и при дядо и, а за баща си нищо не знае. Нериман нищо не можа да и каже, тя сърдита на Ихсан и го изстреля в лицето и, че и той като нея е избягал. Но Керим осведоми любимата си баща и е в дома на Демир! Може да е обидена от отношението към нея, но тревогата за баща и е по голяма от обидата.
Не може да остави баща си да се настани в хотел, след като тя има дом и ъой може да се настани при нея докато се оправят нещата. Не можа да удържи Ихсан на поканата на Дефне. Колкото да е голяма обидата , жеста на голямата му дъщеря разтопи сърцето на Ихсан и той бързо се съгласи да отседне при нея. Дефне цялата засия. Думите : "Имам нужда от теб, татко. " бяха достатъчни за Ихсан.
Щастлива и развълнувана Дефне иска Ихсан да се чувства удобно и добре в техния дом нищо не трябва да липсва. Тя като че ли искаше да покаже на Ихсан, че избора и е правилен. Колко са щастливи двамата с Керим!
Ох, ама лошите новини идват една след друга! Сега пък Аси е решила да вземе чифлика на дядо си в Адана! Нима ще я оставят сама в Антакия! Аси и Ихсан си размениха остри реплики. Появи се и Демир за да помогне в тази ситуация. Дехне и Керим се оттеглиха. Всичко това и дойде в повече и Дефне реши да се успокои с малко вино. Искаше момичето да се напие и да забрави всичко!
И ето резултата...
По късно ще напиша и за Сюхейля.
Здравейте и от мен 
Нова тема, нови новини
и то хубави
Радвам се, че съм липсвала на някои да знаете пък вие как ми липсвате 
Ще си направя тениска с Мурат и все ще сте до сърцето ми
Мурат е празнувал с фенове и ние имахме възможността да го видим дано следващата среща да му е с нас
Меги, близнака си е за мен, не го предлагай на други
Данче, чудесно е домашното за Дефне - тя е нежна и наивна, но няма да остане все такава, животът ще я промени
Нова тема, нови новини
и то хубави Радвам се, че съм липсвала на някои
да знаете пък вие как ми липсвате Ще си направя тениска с Мурат и все ще сте до сърцето ми
Мурат е празнувал с фенове и ние имахме възможността да го видим
дано следващата среща да му е с нас Меги, близнака си е за мен, не го предлагай на други
Скрит текст:
Днес съм с вас барабар с майсторите, които ми сменят дограмата 
Меги, постовете ти за правилата на форума и за твоето отношение много ми харесаха и изцяло те подкрепям Най-много обичам да чета за филма и героите му, както и за новите им проекти
Рина, пролетната тема е чудесна
Меги, постовете ти за правилата на форума и за твоето отношение много ми харесаха и изцяло те подкрепям
Най-много обичам да чета за филма и героите му, както и за новите им проекти Рина, пролетната тема е чудесна
Данче, чудесно е домашното за Дефне - тя е нежна и наивна, но няма да остане все такава, животът ще я промени
Здравейте!
Данче, поднесла си ни кафета с мераци за добро утро! И Мурат пие такова - я как се е усмихнал!
Гостенката на Джемал ага наистина остави всички без дъх! Не е лесно да превземеш сърцето на взискателния ага.
Ариж, дано следващият път не се умориш от търсене на новата тема!
Ени, светът ще ни се усмихва повече ако и ние му се усмихваме повече!
Сиси, приятно е рано сутрин Туба да ти се обади! Много е красива стълбицата ти!
Ани, ще поседна за едно кафе на съседната маса до Аси и Демир!
Кате, днес ще почиваш и си извикала майстори. Няма да ти е приятна почивката. Дано бързо да приключат, че Демир да не те чака много!
Меги, надявам се бързичко да си приключиш със задачките и да влезеш в кожата на Демир!
Данче,
поднесла си ни кафета с мераци за добро утро! И Мурат пие такова - я как се е усмихнал! Гостенката на Джемал ага наистина остави всички без дъх! Не е лесно да превземеш сърцето на взискателния ага.
Ариж,
дано следващият път не се умориш от търсене на новата тема!Ени,
светът ще ни се усмихва повече ако и ние му се усмихваме повече! Сиси,
приятно е рано сутрин Туба да ти се обади! Много е красива стълбицата ти! Ани,
ще поседна за едно кафе на съседната маса до Аси и Демир! Кате,
днес ще почиваш и си извикала майстори. Няма да ти е приятна почивката. Дано бързо да приключат, че Демир да не те чака много! Меги,
надявам се бързичко да си приключиш със задачките и да влезеш в кожата на Демир!
Здравейте момичета и от мен !Данче и аз мисля ,че Дефне е нежна ,дори много наивна но както казва Катето ще се отвори и това нежно, цвете ще се кали от бурите които сама ще предизвика това е живота и на нея а и на останалите ще поднесе още много препятствия по пътя,ще изтърпят още много изпитания но това е превратността на живота ,съдбата както и да се нарече много ми се вижда мъката която сем.Козджууглу ще изпитат на свой гръб но...това е
Няма как да не погледна тук и след това да продължавам със задачите си.
Още не мога да слагам картинки, но пък вие го правите успешно, за което благодаря.
Всъщност, основното, което искам да отбележа е,
РИНА, ЕНИ, ПОДКРЕПЯМ ПОСТОВЕТЕ ВИ ЗА ТОЛЕРАНТНОСТТА!!!
Вярно, понякога човек не намира мярката- това е голямо изкуство и въпрос на силна воля да не се поддадеш на моментното чувство и да реагираш неправилно. Мисля, че на всеки му се е случвало да изпита това и да греши понякога. Важното е сам да го разбере и, може би още по- важното е, да му бъде простено с разбиране.
Аз имам едно предложение.
1. Нека не отнемаме Демир на Меги. Това е нейната душа. Тя ще се справи със задачките си- знам, и ще ни представи неповторимия образ.
2. Нека и Нели напише своите мисли и чувства за Демир. Така ще видим две гледни точки, които не знам защо си мисля, че няма да са различни.
Пък и никой не е изказал забрана да пишем за всеки и всичко в сериала ни. Така картината става по- пълна и по- емоционална.
Данче, и ти си се представила с домашното. Въобще за твоята акуратност не съм се съмнявала- винаги си точна и навреме. Виж , за мене не може да се каже същото. Ето, че пак не съм готова , ама ще се справя до петък.
Меги, , до петък имаме време.
Ще ви оставям вече, ама ще мога да сложа порасналия ни с една година Мурат. Понякога една година е много време, но по- добре е да е като един миг, пълен с щастие, радост, успехи.
Успешен и приятен ден!
Още не мога да слагам картинки, но пък вие го правите успешно, за което благодаря.
Всъщност, основното, което искам да отбележа е,
РИНА, ЕНИ, ПОДКРЕПЯМ ПОСТОВЕТЕ ВИ ЗА ТОЛЕРАНТНОСТТА!!!
Вярно, понякога човек не намира мярката- това е голямо изкуство и въпрос на силна воля да не се поддадеш на моментното чувство и да реагираш неправилно. Мисля, че на всеки му се е случвало да изпита това и да греши понякога. Важното е сам да го разбере и, може би още по- важното е, да му бъде простено с разбиране.
Аз имам едно предложение.
1. Нека не отнемаме Демир на Меги. Това е нейната душа. Тя ще се справи със задачките си- знам, и ще ни представи неповторимия образ.
2. Нека и Нели напише своите мисли и чувства за Демир. Така ще видим две гледни точки, които не знам защо си мисля, че няма да са различни.
Пък и никой не е изказал забрана да пишем за всеки и всичко в сериала ни. Така картината става по- пълна и по- емоционална.
Данче, и ти си се представила с домашното. Въобще за твоята акуратност не съм се съмнявала- винаги си точна и навреме. Виж , за мене не може да се каже същото. Ето, че пак не съм готова , ама ще се справя до петък.
Меги,
, до петък имаме време.Ще ви оставям вече, ама ще мога да сложа порасналия ни с една година Мурат. Понякога една година е много време, но по- добре е да е като един миг, пълен с щастие, радост, успехи.
Успешен и приятен ден!
23 епизод
Керим
В този епизод Керим беше свидетел на много събития, всичките които бяха важни, дадоха отражение и промениха съдбите на нашите герои.
Всички сме потресени от последните събития. Дефне е разтревожена и с право-семейството и се разпиля, надежда от никъде не се вижда...
Ариф ми се обади, че г-н Ихсан е в къщата на Демир и ние веднага се запътихме натам. Г-н Ихсан щял да отиде на хотел(той никога няма да потърси подслон при Джемал ага) и Дефне му предложи да отседне у нас, 
но на г-н Ихсан не му е минало-още ни се сърди за сватбата. 
Дефне беше много настоятелна, за нея това е много важно – да знае, че семейството й е простило и тя пак е тяхното момиче. Наложи се и аз да се намеся, Дефне нямаше да се справи сама, стана ми тъжно за нея като я гледах как се измъчва.
--Г-н Ихсан, моля ви не ни огорчавайте , ако дойдете ще ни зарадвате много, Дефне не може без семейството си, елате заради нея.
Г-н Ихсан кимна леко с глава утвърдително и Дефне засия от радост-хвърли се да прегръща баща си, толкова щастлива не я бях виждал, Тя беше неузнаваема, беше като съживена, припкаше напред-назад и беше много развълнувана от посещението на баща си и пожеланието му за щастие, дори щеше да й подари креслото, останало от баба й .
Дефне сияеше, ледовете бяха разчупени-тя отново намери своето семейство и получи прошката от г-н Ихсан-огромен товар падна от плещите й и аз облекчено въздъхнах, моето момиче най-после ще намери спокойствието, което й липсваше , ние вече щяхме да си обърнем повече внимание един на друг и да премахнем пречките помежду ни, за да бъдем едно щастливо нормално семейство.
Поканихме и Аси на гости, но преди това аз трябваше де напазарувам някои неща, за да види г-н Ихсан, че си имаме всичко-това беше много важно за Дефне.
Навън обаче пак се намери някой, който да ми развали настроението-обади се леля Сухейля да ме попита как съм. Как да съм- каквото можа , тя направи, за да съсипе семейството на жена ми , като ги остави на улицата.
--Опитваме се да поправим твоите грешки. Едва убедихме г-н Ихсан да дойде у нас. С една дума- много сме си добре лельо Сухейля - затворих й ядосано телефона…
В офиса с Демир обсъдихме положението, в което се намира семейството на г-н Ихсан, намерението на Аси да започне работа и да събере семейството си, което си е почти мисия невъзможна. Демир сподели, че й е предложил помощ, но тя не иска да му се довери и не може да разбере , че той мисли за нея, но ако иска, може да й го каже тъй като тя ще идва тази вечер у нас. Влезе Лейля-не съм разбрал от нея още защо тя подкрепи леля Сухейля и застана срещу нас. Тя не можа да ми даде смислено обяснение , само вметна, че трябва да свикваме с новото положение, защото връщане назад няма. Подкрепяла леля Сухейля, защото я разбирала като жена. Отговорът й не ме задоволи, а Демир изобщо не ми помогна и не обели нито дума.
Г-н Ихсан остана неприятно изненадан, че за вечеря ще присъства и Демир, тъй като е мислел че вечерята ще е семейна, но срещите отсега нататък ще са неизбежни, казах аз.
Аси ни разказа за предложението на дядо й, да обработва запустялата земя в Адана. Г-н Ихсан погледна недоверчиво, а Дефне сериозно се разтревожи и я обзе паника-тя тъкмо намери семейството си и е на път отново да се раздели с него:--Аси, ти говориш за преселване! Използвах момента да се обадя на Демир и да го осведомя за това безумие. Г-н Ихсан категорично изрази своето несъгласие за тази авантюра, но Аси не се предава лесно, започна спор на висок глас и се усещаше напрежение между тях. Демир дойде, а това бе повод г-н Ихсан да се оттегли, като дори не го удостои с поглед. И тъкмо оставихме Аси и Демир да се разберат и г-н Ихсан влетя разтревожен;
--Вятърът ще докара дъжд, очакват се наводнения. Аслан няма да се справи с водата. Трябва да направим нещо…и с Аси и Демир хукнаха да спасяват нивите...
А ние с Дефне най-накрая останахме сами и аз вече по-спокоен се пошегувах:
--Добре, че се оженихме и имаме дом , иначе къде щяха да се карат?
А Дефне, изглежда и тя за да намали напрежението , започна да си сипва вино , да надига чаша след чаша и да ръси “мъдри” мисли: --Нищо, нали са тук, дори това е хубаво…Развалихме ти вечерта. Ожени се, но нямаш спокойствие . Гледах я с недоумение- та тя не пиеше, какво й стана? Явно емоциите й бяха дошли в повече и тя не можа да се справи с тях...Предупредих я, че ще се напие, но тя каза, че иска точно това ;--Ще забравя за всичко и ще останеш само ти. Може би Дефне пък се нуждаеше и от малко смелост, за да направи “важната” крачка? 
Докато умувах и телефона иззвъня. –Сега всичко е точно...Големият тъст Джемал ага .
С глас, нетърпящ възражение, ми нареди веднага да отида у тях, защото имало една важна работа…
Сякаш не се бях оженил за Дефне, а за семейството й. Никога ли нямаше да останем сами? Сега ли намери да се обади?
Обясних на Дефне ситуацията и й обещах бързо да се върна, като я помолих повече да не пие.Тя ме погледна с подканваща усмивка: --Не се бави , чуваш ли?
--Какъв е този мой късмет? Точно сега ли трябваше да ми се случи това?
И каква велика идея осени Джемал ага? Да вземем от чифлика чеиза на момичетата. Не можело чеиза, който той е купил да остане там и така, като съм го гледал може ли да си fпомисля, че ще го остави?
--Стига Джемал ага, шегуваш се. Ще крадем ли? Да си тръгваме.
Не можех да повярвам, че всичко това се случва, и аз съм участник в тази авантюра. Но човекът не краде-той само си взема своето. Отгоре на всичко ми даде някаква маска, като че ли ще обирам банка, но явно съм изглеждал доста комично, защото сам се отказа от тази идея и прихна да се смее при вида ми.
--Свали я, свали я. Мен ме остави, но ако пипнат теб с това, ще станем за резил…
Сега разбра ли за чия внучка си се оженил , а? На Джемал контрабандиста…
Ти се смееш Джемал ага, но на мен никак не ми е до смях…
Нарамих чеиза и за да е резила пълен , за зла участ срещнахме Ариф. Идеше ми да потъна в земята от срам , но запазих самообладание и казах, че ще имаме гости и на Дефне й трябват тенджерите. Ариф ме погледна със съчувствие... Щом трябва... Младоженка е, трябва да й угодите.
Ариф ми сподели за състоянието на г-н Ихсан, че нещо става с едното му око.Разбира се че ще се погрижа.
Стоварихме чеиза в конака на Джемал ага , но бдителната г-жа Нериман се събуди от нашето тропане и ни разкри и с присъщия си писклив глас започна да ни вика и да ни хока.
Повдигнах рамене, че не е моя идеята : тя познава баща си .Оставих ги да се обясняват с Джемал ага и забързах за в къщи, където заварих Дефне заспала на дивана и като дете я гушнах и я пренесох на леглото. Така завърши този динамичен, изпълнен с приключения ден. 
Очакваше ме още един не по-малко вълнуващ ден. Поговорихме с г-н Ихсан за състоянието му и настоях той да обърне внимание на здравето си. Той с носталгия си спомни за времето,когато с Аси всяка сутрин са ходели на нивите и би дал всичко, това време да се върне. Споделих за този разговор с Демир - сърцето ми се късаше, като гледах този горд човек как се предава и в момента е безпомощен нещо да промени. Демир реагира светкавично и нареди адвоката му да продаде акциите му веднага. Адвокатът вече беше подготвен за тази операция , но изрази опасения, че на търга за чифлика ще има много кандидати и цената му много ще се вдигне, но Демир категорично не желае помощ от никого. Тръгнах си със свито сърце пред неизвестността.
Очакваше ме неприятна среща с леля Сухейля , новините вече бяха стигнали до нея и тя даде да се разбере, че не й е приятно да научава такива важни неща от адвоката , а не от Демир. Дали тя се досещаше за истинските намерения на Демир или се подразни от факта, че той се отдалечава, вече не споделя намеренията си и не се допитва до нея? Реагира много остро, сякаш да излее яда си и нареди да се задейства процедурата:
--Аслан много държи на чифлика . Искам той да стане на сина ми.
Очакваше ни трудна битка за спасяване на чифлика, Сухейля щеше да хвърли всички сили и средства, за да постигне целите си.
Събрахме се в конака на Джемал ага да изчакаме Аси, която отиде в Адана и да обсъдим решенията , които ще вземе семейството. Аси пристигна и съобщи твърдо намерението си да се заеме с това предизвикателство. Идеята не се хареса на никого.
Никой не сподели ентусиазма на Аси, но най-разстроена беше Дефне:- Сама ли ще остана тук? Всички бяха унили, г-н Ихсан гледаше тъжно, сякаш чувствайки вина, че всичко това се случва заради него...Той заяви, че не може да напусне града, защото е поел отговорности, само г-жа Нериман подкрепи Аси, като каза,че отива с дъщерите си.
Дефне гледаше тъжно,Джейлян се разтревожи за училището и за приятелите си, а Гонджа направо се разплака и избяга от стаята..Настъпи гробно мълчание…
Прибрахме се с Дефне най-накрая у дома и реших да продължим оттам, докъдето бяхме стигнали, със шеги и закачки стигнахме до леглото, но в боричкането съборихме нещо и аз се сетих, че не бяхме сами и г-н Ихсан можеше да ни чуе, тогава Дефне ми каза нещо, от което не ми стана приятно-споделила с майка си за нашите проблеми. Не вярвах на това, което чувам...точно на нея ли? А тя я посъветвала докато нищо не е станало – да се разделим. – Да се разделим ? Няма да те оставя за нищо на света.
Прегърнах я, тя се сгуши в мен, и заспа спокойна, че няма да я оставя.
Най- сетне настъпи дългоочаквания ден – денят на истината, денят в който щяха да се решат много съдби и да се промени живота на всички нас, надявам се за добро: беше денят на търга. Отидохме там с адвоката и видяхме противниците, с които щяхме да проведем това съдбоносно състезание: там естествено беше Аслан с адвоката си, дойде и Джемал ага с Аси, която остана много изненадана от присъствието ми и ме попита с недоверие дали няма да представлявам леля Сухейля? –Не, разбира се!
Търга започна и завърши с цена 3 пъти по-висока от обявената но като чух:”продадено” въздъхнах с облекчение, погледнах с тържествуващ поглед смаяния Аслан, който беше като попарен , Много кратко трая царството на Аслан, всеки си получи заслуженото .
Като на сън чух заветните думи; Честито, чифликът е ваш! , поканих смаяната Аси да излезем навън и размахах победоносно договора към Демир, който очакваше с голямо нетърпениие края на търга, Аси излезе от вцепенението и само промълви: какво става Керим? –Незнам! - подадох ценния документ на Демир и той отиде да покаже на Аси това, от което тя искаше да се откаже, но за което сърцето я болеше и щеше да кърви...
Керим
В този епизод Керим беше свидетел на много събития, всичките които бяха важни, дадоха отражение и промениха съдбите на нашите герои.
Всички сме потресени от последните събития. Дефне е разтревожена и с право-семейството и се разпиля, надежда от никъде не се вижда...
Ариф ми се обади, че г-н Ихсан е в къщата на Демир и ние веднага се запътихме натам. Г-н Ихсан щял да отиде на хотел(той никога няма да потърси подслон при Джемал ага) и Дефне му предложи да отседне у нас, но на г-н Ихсан не му е минало-още ни се сърди за сватбата. Дефне беше много настоятелна, за нея това е много важно – да знае, че семейството й е простило и тя пак е тяхното момиче. Наложи се и аз да се намеся, Дефне нямаше да се справи сама, стана ми тъжно за нея като я гледах как се измъчва.--Г-н Ихсан, моля ви не ни огорчавайте , ако дойдете ще ни зарадвате много, Дефне не може без семейството си, елате заради нея.
Г-н Ихсан кимна леко с глава утвърдително и Дефне засия от радост-хвърли се да прегръща баща си, толкова щастлива не я бях виждал, Тя беше неузнаваема, беше като съживена, припкаше напред-назад и беше много развълнувана от посещението на баща си и пожеланието му за щастие, дори щеше да й подари креслото, останало от баба й .
Дефне сияеше, ледовете бяха разчупени-тя отново намери своето семейство и получи прошката от г-н Ихсан-огромен товар падна от плещите й и аз облекчено въздъхнах, моето момиче най-после ще намери спокойствието, което й липсваше , ние вече щяхме да си обърнем повече внимание един на друг и да премахнем пречките помежду ни, за да бъдем едно щастливо нормално семейство.
Поканихме и Аси на гости, но преди това аз трябваше де напазарувам някои неща, за да види г-н Ихсан, че си имаме всичко-това беше много важно за Дефне.
Навън обаче пак се намери някой, който да ми развали настроението-обади се леля Сухейля да ме попита как съм. Как да съм- каквото можа , тя направи, за да съсипе семейството на жена ми , като ги остави на улицата.
--Опитваме се да поправим твоите грешки. Едва убедихме г-н Ихсан да дойде у нас. С една дума- много сме си добре лельо Сухейля - затворих й ядосано телефона…
В офиса с Демир обсъдихме положението, в което се намира семейството на г-н Ихсан, намерението на Аси да започне работа и да събере семейството си, което си е почти мисия невъзможна. Демир сподели, че й е предложил помощ, но тя не иска да му се довери и не може да разбере , че той мисли за нея, но ако иска, може да й го каже тъй като тя ще идва тази вечер у нас. Влезе Лейля-не съм разбрал от нея още защо тя подкрепи леля Сухейля и застана срещу нас. Тя не можа да ми даде смислено обяснение , само вметна, че трябва да свикваме с новото положение, защото връщане назад няма. Подкрепяла леля Сухейля, защото я разбирала като жена. Отговорът й не ме задоволи, а Демир изобщо не ми помогна и не обели нито дума.
Г-н Ихсан остана неприятно изненадан, че за вечеря ще присъства и Демир, тъй като е мислел че вечерята ще е семейна, но срещите отсега нататък ще са неизбежни, казах аз.
Аси ни разказа за предложението на дядо й, да обработва запустялата земя в Адана. Г-н Ихсан погледна недоверчиво, а Дефне сериозно се разтревожи и я обзе паника-тя тъкмо намери семейството си и е на път отново да се раздели с него:--Аси, ти говориш за преселване! Използвах момента да се обадя на Демир и да го осведомя за това безумие. Г-н Ихсан категорично изрази своето несъгласие за тази авантюра, но Аси не се предава лесно, започна спор на висок глас и се усещаше напрежение между тях. Демир дойде, а това бе повод г-н Ихсан да се оттегли, като дори не го удостои с поглед. И тъкмо оставихме Аси и Демир да се разберат и г-н Ихсан влетя разтревожен;
--Вятърът ще докара дъжд, очакват се наводнения. Аслан няма да се справи с водата. Трябва да направим нещо…и с Аси и Демир хукнаха да спасяват нивите...
А ние с Дефне най-накрая останахме сами и аз вече по-спокоен се пошегувах:
--Добре, че се оженихме и имаме дом , иначе къде щяха да се карат?
А Дефне, изглежда и тя за да намали напрежението , започна да си сипва вино , да надига чаша след чаша и да ръси “мъдри” мисли:
--Нищо, нали са тук, дори това е хубаво…Развалихме ти вечерта. Ожени се, но нямаш спокойствие . Гледах я с недоумение- та тя не пиеше, какво й стана? Явно емоциите й бяха дошли в повече и тя не можа да се справи с тях...Предупредих я, че ще се напие, но тя каза, че иска точно това ;--Ще забравя за всичко и ще останеш само ти. Може би Дефне пък се нуждаеше и от малко смелост, за да направи “важната” крачка? Докато умувах и телефона иззвъня. –Сега всичко е точно...Големият тъст Джемал ага .С глас, нетърпящ възражение, ми нареди веднага да отида у тях, защото имало една важна работа…
Сякаш не се бях оженил за Дефне, а за семейството й. Никога ли нямаше да останем сами? Сега ли намери да се обади?
Обясних на Дефне ситуацията и й обещах бързо да се върна, като я помолих повече да не пие.Тя ме погледна с подканваща усмивка: --Не се бави , чуваш ли?
--Какъв е този мой късмет? Точно сега ли трябваше да ми се случи това?
И каква велика идея осени Джемал ага? Да вземем от чифлика чеиза на момичетата. Не можело чеиза, който той е купил да остане там и така, като съм го гледал може ли да си fпомисля, че ще го остави?
--Стига Джемал ага, шегуваш се. Ще крадем ли? Да си тръгваме.
Не можех да повярвам, че всичко това се случва, и аз съм участник в тази авантюра. Но човекът не краде-той само си взема своето. Отгоре на всичко ми даде някаква маска, като че ли ще обирам банка, но явно съм изглеждал доста комично, защото сам се отказа от тази идея и прихна да се смее при вида ми.
--Свали я, свали я. Мен ме остави, но ако пипнат теб с това, ще станем за резил…
Сега разбра ли за чия внучка си се оженил , а? На Джемал контрабандиста…
Ти се смееш Джемал ага, но на мен никак не ми е до смях…
Нарамих чеиза и за да е резила пълен , за зла участ срещнахме Ариф. Идеше ми да потъна в земята от срам , но запазих самообладание и казах, че ще имаме гости и на Дефне й трябват тенджерите. Ариф ме погледна със съчувствие... Щом трябва... Младоженка е, трябва да й угодите.
Ариф ми сподели за състоянието на г-н Ихсан, че нещо става с едното му око.Разбира се че ще се погрижа.
Стоварихме чеиза в конака на Джемал ага , но бдителната г-жа Нериман се събуди от нашето тропане и ни разкри и с присъщия си писклив глас започна да ни вика и да ни хока.
Повдигнах рамене, че не е моя идеята : тя познава баща си .Оставих ги да се обясняват с Джемал ага и забързах за в къщи, където заварих Дефне заспала на дивана и като дете я гушнах и я пренесох на леглото. Така завърши този динамичен, изпълнен с приключения ден. Очакваше ме още един не по-малко вълнуващ ден. Поговорихме с г-н Ихсан за състоянието му и настоях той да обърне внимание на здравето си. Той с носталгия си спомни за времето,когато с Аси всяка сутрин са ходели на нивите и би дал всичко, това време да се върне. Споделих за този разговор с Демир - сърцето ми се късаше, като гледах този горд човек как се предава и в момента е безпомощен нещо да промени. Демир реагира светкавично и нареди адвоката му да продаде акциите му веднага. Адвокатът вече беше подготвен за тази операция , но изрази опасения, че на търга за чифлика ще има много кандидати и цената му много ще се вдигне, но Демир категорично не желае помощ от никого. Тръгнах си със свито сърце пред неизвестността.
Очакваше ме неприятна среща с леля Сухейля , новините вече бяха стигнали до нея и тя даде да се разбере, че не й е приятно да научава такива важни неща от адвоката , а не от Демир. Дали тя се досещаше за истинските намерения на Демир или се подразни от факта, че той се отдалечава, вече не споделя намеренията си и не се допитва до нея? Реагира много остро, сякаш да излее яда си и нареди да се задейства процедурата:
--Аслан много държи на чифлика . Искам той да стане на сина ми.
Очакваше ни трудна битка за спасяване на чифлика, Сухейля щеше да хвърли всички сили и средства, за да постигне целите си.
Събрахме се в конака на Джемал ага да изчакаме Аси, която отиде в Адана и да обсъдим решенията , които ще вземе семейството. Аси пристигна и съобщи твърдо намерението си да се заеме с това предизвикателство. Идеята не се хареса на никого.
Никой не сподели ентусиазма на Аси, но най-разстроена беше Дефне:- Сама ли ще остана тук? Всички бяха унили, г-н Ихсан гледаше тъжно, сякаш чувствайки вина, че всичко това се случва заради него...Той заяви, че не може да напусне града, защото е поел отговорности, само г-жа Нериман подкрепи Аси, като каза,че отива с дъщерите си.
Дефне гледаше тъжно,Джейлян се разтревожи за училището и за приятелите си, а Гонджа направо се разплака и избяга от стаята..Настъпи гробно мълчание…
Прибрахме се с Дефне най-накрая у дома и реших да продължим оттам, докъдето бяхме стигнали, със шеги и закачки стигнахме до леглото, но в боричкането съборихме нещо и аз се сетих, че не бяхме сами и г-н Ихсан можеше да ни чуе, тогава Дефне ми каза нещо, от което не ми стана приятно-споделила с майка си за нашите проблеми. Не вярвах на това, което чувам...точно на нея ли? А тя я посъветвала докато нищо не е станало – да се разделим. – Да се разделим ? Няма да те оставя за нищо на света.
Прегърнах я, тя се сгуши в мен, и заспа спокойна, че няма да я оставя.
Най- сетне настъпи дългоочаквания ден – денят на истината, денят в който щяха да се решат много съдби и да се промени живота на всички нас, надявам се за добро: беше денят на търга. Отидохме там с адвоката и видяхме противниците, с които щяхме да проведем това съдбоносно състезание: там естествено беше Аслан с адвоката си, дойде и Джемал ага с Аси, която остана много изненадана от присъствието ми и ме попита с недоверие дали няма да представлявам леля Сухейля? –Не, разбира се!
Търга започна и завърши с цена 3 пъти по-висока от обявената но като чух:”продадено” въздъхнах с облекчение, погледнах с тържествуващ поглед смаяния Аслан, който беше като попарен , Много кратко трая царството на Аслан, всеки си получи заслуженото .
Като на сън чух заветните думи; Честито, чифликът е ваш!
, поканих смаяната Аси да излезем навън и размахах победоносно договора към Демир, който очакваше с голямо нетърпениие края на търга, Аси излезе от вцепенението и само промълви: какво става Керим? –Незнам! - подадох ценния документ на Демир и той отиде да покаже на Аси това, от което тя искаше да се откаже, но за което сърцето я болеше и щеше да кърви... 
Книгата на любовта
Докато ми зелено врабче е все още
Моят възлюбен,
Тогава Бог е на небето ...
Любимият ми ме пита:
Каква е разликата между небето и аз?
Разликата между двамата е, че:
Когато се усмихва, възлюбени мои,
Забравя небето ...
О, възлюбени,
Любовта е красива стихотворение, написано на Луната.
Любовта е изготвен на всички листа на дърветата.
Любовта е вписан в
Врабчетата "пера и дъждовни капки,
Но всяка жена в моята страна,
Ако тя се влюбва в човек,
Тя ще се убиха с камъни петдесет ...
Когато се влюбих,
I са се променили;
В царството на Бог се е променило ...
В нощта започва да спи в палтото ми,
И слънцето изгрява от запад ...
Все още ме питат за датата ми на рожден ден,
Така записвате това, което не са запознати с:
В деня, когато ме обичаше е рожденият ми ден ....
Ако Джини излезе от скривалището си
Ми казваше:
"Трябва еднаминута
За да изберете това, което желаете
От корали и скъпоценни камъни "
Бих избрал очите
Без никакво колебание.
==================================================
Писмо от под водата
Ако си ми приятел,
Помогни ми да те оставя ...
Или, ако сте били възлюбени мои,
Помогни ми да се излекува от теб ...
Ако знаех,
че морето е толкова дълбоко,
Не би трябвало гълъб в. ..
Ако знаех,
Че любовта е толкова опасно,
Аз няма да са паднали в любов.
Ако знаех, че моя край,
Не би започнала.
Копнеех за теб,
Така че ме научи да не пожелавам ...
Научи ме
как да спра корените на любовта
От дълбините.
Научи ме
как може да умре сълзи в очите,
А любовта може да премине,
И копнеж се самоубие.
Научи ме
Как да се разбунтува срещу вас,
И за да бъде спасен от меча на копнеж.
Аз останах, след като
Книга със скъсани документи ...!
Вие всички сте ми минало и настояще
И всичките дни на моя живот ...
Любовта ми към теб е поетичната любов
Така че, защо да те убия поезията в мен?
Любовта ми към теб е водниста
Така че, защо да бутнете ме на канарата?
О, ти, когото връчи слънчевата светлина,
Така че, защо ми даде тъмнината в замяна ...
Аз ви представи гори,
Така че, защо ме даде на пустинята?
Можете турне в земята
Докато нека бурята дъвчат плътта ми ...
Аз съм във водата
Докато гласът ви е към мен
От под водата,
И приликите на лицето ви
Излизайки за мен като гигантски,
Идвайки от дълбочината на водата ...
Линиите на ръката си ме гонят
Дори във вода ...
Ах, ако паметта ми ще се удави,
Ако лицето ви и историята ще се удави
Ако хиляди неща ще се удави ...
Ах колко износени чувствам ...!
Ако беше пророк,
Измивайте мен от тази магия,
Избави ме от този атеизъм ...
Твоята любов е атеизъм,
Така ме очисти от тази атеизъм.
Ти, който изобразен живот стани ми стихотворение,
И засадени вашите рани в гърдите ми,
И взе търпение далеч ...
Ако бях толкова скъп при вас,
след това да вземе ръката ми ...!
Защото, ето! Аз съм очарован от моя
главата до петите ...
Ако бяхте силни,
Спаси ме от това море ...
Защото аз не знам изкуството на плуване
Сините вълни в очите ви
Проследи ме в дълбините
нищо не остава, но на синия цвят
Blue ...
Blue ...
Аз нямам опит в любовта
Нито пък имам лодка ...
Аз съм диша под вода!
Аз съм удавяне ...
удавяне ...
удавяне ...
================================================== ===============
The Fortune Teller
Тя седна със страх в очите,
Размишлявайки ми обърната чаша.
Тя каза: Не скърби, сине мой,
Можете са предназначени да се влюби в;
Сине мой, този, който се жертва за своята любима
Е мъченик.
Чашата ти е ужасяващ свят,
И животът ви книги и войни.
Вие ще се влюби в толкова много пъти, толкова много пъти,
И ти ще умреш толкова много пъти, толкова много пъти.
Вие ще се влюби в всички жени в този свят,
И ти ще се върне обратно като победи царя.
За толкова дълго време съм внимателно предсказания,
Но никога не съм прочетете чаша подобна на твоята.
За толкова дълго време съм внимателно предсказания
Но никога не съм виждал скърби, подобни на вашите.
Можете са предопределени да отплава завинаги
Sail-малко, на брега на морето на любовта.
Вашият живот е завинаги предназначени
За да бъде една книга на сълзи,
И да бъде хвърлен в затвора
Между вода и огън.
Независимо от своите пожари
Независимо от своите минали данни
Независимо от мъка, че пребъдва в нас ден и нощ
Независимо от вятъра,
В дъждовно време,
И циклон,
Това е любов, сине мой,
Винаги ще бъде най-доброто от всички съдби
Има една жена в живота си, сине мой,
Нейните очи са толкова красиви,
Слава на Бога,
Устата е изготвен като листенце,
И си се смее
Roses и мелодии,
И луд циганина коса
Пътуване по целия свят.
Жената, която обичаш,
Може би тя е целият ти свят.
Но си небето вали дъжд,
И си разгром е блокиран, блокирани, сине мой.
Любимият ти, сине мой, е заспал
В охраняван палат.
Дворецът е голям и огромен,
Пазена от кучета и войници,
И принцесата на сърцето си е заспал.
Този, който пита за ръка
Или подходи стената си градината
Ще се загубиш ....
Този, който опита да се развие косите
Ще се загуби, сине мой, да се изгубите.
Вие ще я търсят навсякъде, сине мой,
Задаването на вълните на морето за нея,
Питам тюркоаз бреговете.
Ще бродят моретата и океаните,
И сълзите ще потекат като река,
И мъката ще расте, докато не става дървета.
В края на живота си,
Ще осъзнаете, че
Вие сте били преследва само една следа от дим.
Ще откриете, че тъй като вашия любим,
Няма сухопътна, няма дом, и не съдържа адрес.
Колко трудно е, сине мой,
Да обичаш една жена
Кой има нито земя, нито вкъщи.
================================================
Училището на любовта
Твоята любов ме научи как да скърбя,
Докато съм бил в нужда, в продължение на векове,
За една жена да ме накара да скърбят,
И да плаче при ръцете
Като врабче ...
За една жена да си събера парчета
Както клъстери от счупен кристал ..
Твоята любов ме научи, милейди, най-лошите ми навици.
Той ме научи как да се предвиди ми кафе-чаша
Хиляди пъти всяка нощ,
За да усетите медицина на билкари,
И почука на вратите на гадатели.
Той ме научи да излезе от къщата ми,
За да се пита по тротоарите,
И Чейс лицето си в дъждовните капки,
В светлините на автомобили,
В неизвестен облекла,
И дори да тече след края на спектъра
В плакатите на реклами,
И събират милиони звезди от очите си.
Твоята любов ме научи
За да се скитат наоколо, в продължение на часове,
Търсене циганин коса
Завидя от всички цигани,
Търсене на лицето, за глас,
Кои са всички лица и всички гласове ...
Твоята любов ме накара да влиза, милейди,
В градовете на скръбта
а аз никога не са влезли
Градовете на скръб и преди.
Никога не знам
Това са сълзи лице,
и на лице без мъка
Е само спомен на лице ...
Твоята любов ме научи
Как да се държат като тийнейджъри,
За да нарисувате лицето си с тебешир
При стените,
При платната на лодките на рибарите,
На камбаните на църквата, на разпятия.
Твоята любов ме научи как любовта може
Промяна на картата от време ...
Твоята любов ме научи, че когато се влюбя
Земята ще спре въртяща се ...
Твоята любов ме научи на неща
Това никога не са настъпили при мене ..
Така чета приказки на децата,
Вписана дворците на Jennies царе,
И мечтал да бъдат привързани с дъщерята на султана ...
Тези очи са по-ясни
От вода на лагуна
Тези устни по-сочни
От цвете на нарове.
И аз сънувах, че съм я отвлякъл като рицар
И сънувах, че съм даде
Нея гирлянди от перли и корали камъни.
Твоята любов ме научи, милейди,
Какво халюцинация може да доведе ....
Той ме научи как живота може да надмине
Без идването на дъщерята на султана ...
Твоята любов ме научи
Как да те обичам във всички неща,
В голи дървета, в жълтите сухи листа,
В един дъждовен ден, в буря,
В най-малката кафене, където да пием през нощта
Нашата черно кафе ..
Твоята любов ме научи ... да търсят убежище,
да търсят убежище в хотели без имена,
В църквите, без имена ...
В кафенета, без имена ...
Твоята любов ме научи как нощ
Може размножават мъката на Strangers ".
Той ме научи как да гледаш Бейрут
Една жена, тиранин на изкушението,
Една жена, облечена всяка вечер
най-красивите дрехи тя притежава,
и поръсване парфюм върху гърдите си,
За рибар, и първенците.
Твоята любов ме научи как да плачат, без сметка.
Той ме научи как скръбта дрямката
Като момче с крака отрязани
По улиците на Rouche и Hamra.
Твоята любов ме научи как да скърбя,
И аз съм в нужда, в продължение на векове,
За една жена да ме накара да скърбят,
За една жена, да плаче върху ръцете си
Като врабче
За една жена да си събера парчета
Както клъстери от счупен кристал ...
Препоръчани теми