Да, наистина с повод вече не би трябвало да се нарича ревност, но кой както му е удобно го определя.
- Публикувана: 17 апр. 2013, 13:40 ч.
- Последно мнение: 26 май 2013, 09:20 ч.
"Ревността е въпрос на самочувствие"
Какво мислите за това изказване, че ревнуващите са с ниско самочувствие? Пречи ли ревността или може и да помага (кога)?
Абсолютно правилно е според мен, без да съм чела нито едно мнение по-нататък.
Точно така го чувствам. Започна ли да ревнувам, значи самочувствието ми си отива.
Помага само с превантивна цел, когато половинката те възприема вече като даденост
и е редно да и се припомни, че и други кученца с кеф биха поблизали кокалчето!
Ревността е като лекарството:в зависимост от дозата може да е отрова или мехлем.
Съгласна съм. В мнооооого малки дози и понякога е полезна, но прекалиш ли с нея е (само)убийствено 
Аз лично съм на принципа, че ако обичаш някого трябва да му дадеш свобода, може би защото аз самата много държа на личното си пространство. А и другия важен принцип, който следвам е "да не се дебнем, че ще се хванем". Слава Богу понаучих от живота туй- онуй в тази посока и рядко ми се случва да ревнувам, щастливка съм и с мъж, с който имаме сходни разбирания в тази посока, защото иначе не бих го понесла...
С мой приятел психолог сме говорили по темата, та според него много често ревността е израз на подсъзнателен страх от изоставяне, който често се корени в деството.
Аз, вярвам, че е и въпрос на темперамент, а не само на ниско самочувствие - това последното не ми се струва общовалидно.
Аз, вярвам, че е и въпрос на темперамент, а не само на ниско самочувствие - това последното не ми се струва общовалидно.
- И на това е въпрос, само че самочуствието е в главата, не в кантара.
- Личната история също е фактор: ако преди са те лъгали или изоставяли, сигурно ставаш по-несигурен в себе си.
- Качеството на връзката не може да не е от значение- например, ако си с някой, който не комуникира добре, не показва обич и т.н., или от друга страна, ако ти самият имаш такъв стил на привързаност, без стабилност и ти трябва непрекъснато внимание и успокоение.
- Личната история също е фактор: ако преди са те лъгали или изоставяли, сигурно ставаш по-несигурен в себе си.
- Качеството на връзката не може да не е от значение- например, ако си с някой, който не комуникира добре, не показва обич и т.н., или от друга страна, ако ти самият имаш такъв стил на привързаност, без стабилност и ти трябва непрекъснато внимание и успокоение.
няма кой знае колко общо със самочувствието. Дори на най-неревнивия може да му прищрака, ако се съберат достатъчно малки поводи или един голям. Колкото и да се върти клишето, че партньорът не е собственост, то едва ли има човек, който да не изпитва някаква ревност във вида чувство за собственост над партньора. Особено ако смята, че е вложил твърде много, за да го изгуби. Доста от най-ревнивите хора са с доста добро самочувствие.
Зависи от това дали имаш повод или ревнуваш по принцип. 
То ако има повод, вече е късно да ревнуваш
)