"Ревността е въпрос на самочувствие"

  • 13 097
  • 174
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 62 595
Добре, Saule, ето, аз ревност към партньор не съм изпитвала от поне 15 години. Каква е диагнозата?


Kasita, аз за това казах, че не е универсално това, което казвам, то е някакъв наблюдаван и описан общ случай  Peace  Пък ти може просто да си имала хубаво детство  Simple Smile. А като от жена на жена се изкушавам да ти пожелая да изпиташ  Laughing, но то не знам пожелание ли е това или проклятие, та ще замълча.

тук и съм, и не съм съгласна със Соле - семейството и детството са си семейство и детство, те могаат да повлияят, но и реакцията е според обстоятелствата и поведението на партньора. И ако веднъж стомната се счупи, тя повлича след себе си или раздяла, или ревност и имане едно наум, дори при следващи връзки. Станаха много if-ове, ама така е, има твърде много променливи в ревността!

Касита, защото все още имаш усещането, че е твой. Само да заподозреш, че някой друг иска да ти отмъкне плячката и на него това усещане му харесва, и изведнъж ще те пререже! Особено ако смяташ, че ти е ценен и има опасност да го изгубиш.

Последна редакция: чт, 18 апр 2013, 12:29 от Andariel

# 61
  • София
  • Мнения: 4 262
Добре де, аз мога да изневеря без никакъв проблем. Шансовете да ме хванат се равняват практически на нула.
Обаче тази свобода изобщо не ме провокира сама по себе си да се засиля с двеста да изневерявам.
За мъжът ми важи реципрочно. Пълна свобода. Заминава, а там, където отива, без значение по света или у нас е без никакъв контрол, даже не му се обаждам.
Обаче, ако ми изневери, аз ще съм твърдо убедена, че причината няма да е в свободата, с която разполага.
Както и аз. Ако стигна до там, изобщо няма да го направя, защото имам практическата възможност за това.

Това е някакъв компенсаторен механизъм, за което говориш. Ако си бил държан като затворник, в момента, в който скъсаш веригата и правиш какво ли не, само и само да се наслаждаваш на свободата.
Но ако я имаш по дефолт, това не може да бъде причина за изневяра. Категорична съм.

# 62
  • София
  • Мнения: 62 595
Не мисля, че има нещо общо с някакво затворничество. а и темата е за ревността, не за изневярата. Който не е поискал - той не е изневерил, а оправдания ще си намери достатъчно, за да придаде смисъл на постъпката си и да спази усещането за причинно-следствена връзка между събитията и последователност на поведението.
За ревността - ако човек петнайсет години примерно, не е ревнувал на шестнайстата може да се случи нещо, което да провокира ревност. По повод на това, което ти каза за обаждането (нищо лично, просто твоите думи ме подсетиха), доста често човек действа интуитивно по принципа "по-добре да не се дебнем, че да не вземем да се хванем", дори да няма конкретни причини и подозрения, просто гледа да не насочва внимание там, където не е готов дори хипотетично да му разклатят вярванията.

# 63
  • Мнения: 10 547
Сигурна, че мога да изневеря, не го правя, първо, заради самата сигурност, т.е. няма какво и на кого да доказвам, второ, ужасно ме мързи, а усложненията, които евентуално съпътстват едното чукане, ме правят фригидна.
Ако се водя по логиката на Saule, не трябва да си затварям краката.  Sunglasses Sunglasses

# 64
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 932
Добре, Saule, ето, аз ревност към партньор не съм изпитвала от поне 15 години. Каква е диагнозата?


Kasita, аз за това казах, че не е универсално това, което казвам, то е някакъв наблюдаван и описан общ случай  Peace  Пък ти може просто да си имала хубаво детство  Simple Smile. А като от жена на жена се изкушавам да ти пожелая да изпиташ  Laughing, но то не знам пожелание ли е това или проклятие, та ще замълча.

тук и съм, и не съм съгласна със Соле - семейството и детството са си семейство и детство, те могаат да повлияят, но и реакцията е според обстоятелствата и поведението на партньора. И ако веднъж стомната се счупи, тя повлича след себе си или раздяла, или ревност и имане едно наум, дори при следващи връзки. Станаха много if-ове, ама така е, има твърде много променливи в ревността!

Касита, защото все още имаш усещането, че е твой. Само да заподозреш, че някой друг иска да ти отмъкне плячката и на него това усещане му харесва, и изведнъж ще те пререже! Особено ако смяташ, че ти е ценен и има опасност да го изгубиш.

О, абсолютно! Аз изобщо не отричам ролята на опита в зрелия живот. Като ти се натрупа негативен опит, после си парен и духаш и таратора даже. Някой по-напред беше споменал, че хората ревнуват различно в различните връзки, много е вярно, според мен. Със сигурност не е само един или два фактора, комплексно е.

Kasita, интересна интерпретация на психологическата теория  Laughing Ти го каза, не аз  Wink

# 65
  • София
  • Мнения: 62 595
Не ти да изневериш, а да реввнуваш мъжа си. Говоря за второто - не го ревнуваш, защото смяташ, че ти е сигурен - или защото няма кой да го провокира, или защото си убедена, че той винаги ще удържи фронта.

# 66
  • Мнения: 4 785
Вие сте лоши  Crossing Arms И ми развалихте душевния комфорт, ПЪК!!!!

# 67
  • Мнения: 75
А като от жена на жена се изкушавам да ти пожелая да изпиташ  Laughing, но то не знам пожелание ли е това или проклятие, та ще замълча.


Дойдохме си на думата. Хубаво ли е или не; да ревнуваш и да бъдеш ревнуван? Доказателство за какво е ревността???

Не бих казала, че имам проблем и затова съм пуснала темата.Въпросът е в друго; с годините ревността ми изчезна,но нито съм по-красива от на двайсет и пет да кажем, нито пък конкурентките ми са станали по-грозни.А и съм била винаги доста "намахана", но съм ревнувала преди, също съм била много ревнувана (от мъж, който ми изневеряваше няколко пъти).
Единственото е, че спрях да очаквам нещо.Ако утре аферата ми (не афера,защото имам друг, а защото не сме на сериозния етап от нещата) изневери,съвсем сериозно ви заявявам,че няма да страдам.Ще съм разочарована и ще ми липсва секса ако не се виждаме,но ми се струва,че няма да боли.Не знам дали някой разбира емоционалния етап,за който става дума:хубаво ние заедно,сърцето ми трепти по някакъв начин, като знам, че ще се видим и ми е готино;но съвсем не кроя планове и сигурно това е обяснението. И точно това го обижда и се опитва да ме кара да ревнувам;съвсем нарочно, драги мои. И никак, ама никак не младо гадже; съвсем не му прилича това юнушество!И си викам, защо не се отпусне и се наслаждава на нещата, каквито са? Може ли това да е човек, който обича да демонстрира влиянието си над партньорката чрез това? И друго ще допълня за сексуалния аспект на нещата, но засега да спрем на това първо; на чувствата, властта над другия или наистина страх от загуба, страх от липса на чувства във връзката.

# 68
  • София
  • Мнения: 62 595
За нищо не е доказателство. Освен, в моментите, когато човек се опитва по някакъв начин да нареди пъзела за себе си и вкарва всякакви понятия, за да започне да изглежда животът му последователен.

# 69
  • София
  • Мнения: 4 262
Страдам от излишно самочувствие, Андариел.
Ако някой желае да ми вземе мъжа- моля, нека да опита.

# 70
  • There I was on a July morning
  • Мнения: 5 271
И точно това го обижда и се опитва да ме кара да ревнувам;съвсем нарочно, драги мои. И никак, ама никак не младо гадже; съвсем не му прилича това юнушество!И си викам, защо не се отпусне и се наслаждава на нещата, каквито са? Може ли това да е човек, който обича да демонстрира влиянието си над партньорката чрез това? И друго ще допълня за сексуалния аспект на нещата, но засега да спрем на това първо; на чувствата, властта над другия или наистина страх от загуба, страх от липса на чувства във връзката.

Или не е сигурен в емоционалната ти ангажираност във връзката или демонстрира "че още върви", както ми обясняваше един познат, който умишлено флиртува пред половинката си  Thinking

# 71
  • Мнения: X
Доказателство за какво е ревността?
....................с годините ревността ми изчезна,но нито съм по-красива от на двайсет и пет да кажем, нито пък конкурентките ми са станали по-грозни.А и съм била винаги доста "намахана", но съм ревнувала преди, също съм била много ревнувана (от мъж, който ми изневеряваше няколко пъти).
Единственото е, че спрях да очаквам нещо.Ако утре аферата ми (не афера,защото имам друг, а защото не сме на сериозния етап от нещата) изневери,съвсем сериозно ви заявявам,че няма да страдам.Ще съм разочарована и ще ми липсва секса ако не се виждаме,но ми се струва,че няма да боли.............
В твоя случай липсата на ревност е доказателство, че от твоя страна любов няма.
Ти си готова във всеки един момент, при някакъв външен подтик, да му кажеш "сбогом".

А иначе, ревността може да бъде доказателство за много неща.
В зависимост от отношенията в двойката.

# 72
  • Мнения: 10 547
Касита, защото все още имаш усещането, че е твой. Само да заподозреш, че някой друг иска да ти отмъкне плячката и на него това усещане му харесва, и изведнъж ще те пререже! Особено ако смяташ, че ти е ценен и има опасност да го изгубиш.

Мислиш, че не са пробвали ли? А и усещането за липса на ревност не не ми е безпроблемно. Просто не ми се получава.

# 73
  • София
  • Мнения: 23 860
Не ревнувам, но чат-пат се правя, че ревнувам, за да погаля самочувствието на мъжа си.  Mr. Green
Та в коя графа спадам?!

Той, от своя страна, не е показвал ревност. Но дори и да ме е ревнувал, никога не би си признал.

# 74
  • Мнения: 86
Добре де, аз мога да изневеря без никакъв проблем. Шансовете да ме хванат се равняват практически на нула.
Обаче тази свобода изобщо не ме провокира сама по себе си да се засиля с двеста да изневерявам.
За мъжът ми важи реципрочно. Пълна свобода.

Ако няма свобода на партньорите, това изобщо не е връзка, а някаква патология.  Peace Не за това говоря аз. Говоря за дълбоката убеденост на някои хора, че партньорът ще си затвори очите, ще прагът му на търпимост е висок. Например, какво означава да ти взема мъжа? Да спя с него означава ли, че съм ти го взела?

Общи условия

Активация на акаунт