Публикувана: 18 апр. 2013, 14:31 ч.
Последно мнение: 15 юли 2013, 07:52 ч.

В момента чета ... 18

37 323
739
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои книги бихте препоръчали, ако ви хареса „Закуска в Тифани“ на Труман Капоти?
Какви са впечатленията от книгата „Сиви души“?
Какви са впечатленията ви от книгите „Пътят на лотоса“ и „Събирането“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои книги бихте препоръчали, ако ви хареса „Закуска в Тифани“ на Труман Капоти?
  
  Ако харесвате "Закуска в Тифани" на Труман Капоти, може да се насладите на "Други стаи, други гласове" от същия автор. Освен това „Да остана ли?“ от Гейл Формън е отлична книга за четене. Освен това „Роман с кокаин“ от М. Агеев е увлекателно четиво, което може да ви хареса.
- Какви са впечатленията от книгата „Сиви души“?
  
  Книгата "Сиви души" е описана като мрачна и тежка, с тъмна атмосфера и сравнения между доброто и злото. Въпреки това, авторът използва великолепен език и сравнения, които могат да ви накарат да се замислите. Цитатите от книгата подчертават тази атмосфера и показват таланта на автора в изразяването на човешките емоции.
- Какви са впечатленията ви от книгите „Пътят на лотоса“ и „Събирането“?
  
  Книгата „Пътят на лотоса“ е описана като първоначално вулгарна, но с интересна тематика. Въпреки началните трудности, четенето на книгата се оказва ценно и увлекателно, което я прави препоръчителна за тези, които се интересуват от съдържателни и провокиращи мисли теми. Потребителят споделя, че „Събирането“ е тъжна и безрадостна книга, откровено песимистична и мрачна. Въпреки това той изразява интерес към ревюто на друг потребител и споделя, че е впечатлен от книгата "Жерминал" на Емил Зол.
- Какви са впечатленията от романа "Изплъзване от времето" на Кейт Мортън?
- Какво е мнението на потребителите на форума за книгата "За писането" на Стивън Кинг?

# 75 20 апр. 2013, 11:21 ч.

Мнения: 114

Цитат на: Mrs S в сб, 20 апр 2013, 10:19

Скрит текст:

В един от курсовете ми по полска литература в университета, преподавателката ни- полякиня, чието семейство е дало жертви точно по този отвратителен начин, ни попита дали според нас целият този ужас може да се повтори. След многото проучвания по темата, книги, записки, филми, всички бяхме наясно с издевателствата и жестокостите на войната, отговорихме, че няма как да се случи това отново. Никога няма да забравя думите ѝ, когато ни каза, че хората забравят, и това ще се забрави, и това отново ще се повтори, защото хората са устроени така.
Не забравят тези, които искат да помнят!

"Превек и други времена" на Олга Токарчук чела ли си?

"Смъртта е непотвърден слух" на Емир Кустурица чела ли си?

# 76 20 апр. 2013, 11:37 ч.

Мнения: 292

big pufana, не разбирам караш ли се или искаш да дадеш препоръки?
Благодаря ви момичета, помогнахте ми да съм по-наясно с емоциите ми, спрямо обсъжданата книга!

# 77 20 апр. 2013, 12:24 ч.

Мнения: 1 968

mijjjka ,благодаря за темата! bouquet

Аз зарязах засега "Хиляда дни във Венеция" на М. де Бласи.Не че е толкова лоша,то аз все гледам да си харесам по нещо,а ако видя,че не мога да намеря нищо направо зарязвам.Но още съм на 55 страница и ще и дам шанс,но по-нататък.Нещо ми се четеше нещо друго.Сега чета "Хари Потър и Орденът нафеникса".Вече почти съм я преполовила.С всяка книжка става по-сериозно и ми допада.Чак фен на поредицата запален може и да не стана,но пък ще видим,обаче все по увлекателно ми е.След това ме чака "Самотата на простите числа". Peace

# 78 20 апр. 2013, 12:27 ч.

Мнения: 382

Цитат на: Mrs S в сб, 20 апр 2013, 10:19

В един от курсовете ми по полска литература в университета, преподавателката ни- полякиня, чието семейство е дало жертви точно по този отвратителен начин, ни попита дали според нас целият този ужас може да се повтори. След многото проучвания по темата, книги, записки, филми, всички бяхме наясно с издевателствата и жестокостите на войната, отговорихме, че няма как да се случи това отново. Никога няма да забравя думите ѝ, когато ни каза, че хората забравят, и това ще се забрави, и това отново ще се повтори, защото хората са устроени така.

По-рано май бях разказала това: синът ми е в 6-ти клас и като учеха по история за Първата световна война се чудеше как може "толкова близко" до нашето време да е имало война (по принцип знае и за Втората световна война, но явно още не и подробностите за милионите...). Казах му, че изобщо не е скоро, точно в момента четях "Да дойдеш на света" на Маргарет Мацантини и накратко му разказах за "войната" в Босна преди само 20 години... Sad

Не ми се иска дори да си задавам подобни въпроси като на преподавателката, но... незабелязваните "граждански" войни из Африка и Азия в края на 20-ти и началото на 21-ви век много ли са различни (Дарфур, Мианмар, Кашмир, Афганистан...; Чили също не толкова отдавна) - може би само мащабът и че не се смятат за международни и не са с "обичайните" танкове, бомбардировки и лагери...
На мен "Доброжелателните" ми я препоръча мой познат (редактор), но засега ме отказва обемът и да не би от опитимист за бъдещето да стана песимист... Rolling Eyes

scaramouche, ти си на ход - като я свършиш! Simple Smile

Цитат на: Киф в сб, 20 апр 2013, 10:07

Свет, няма какво да се оправдаваш или да се извиняваш ако не ти е харесала книгата . Това си е твое мнение...Така си я възприела и почувствала и толкова.

Чувствах се като „свадливата сврака“ като оплюх „ За писането“ - рядко пиша отрицателни мнения и не ми беше особено приятно… Но наистина ме изненада това "произведение", ето днес пак я разгърнах и се на натъкнах на „нормата“ – да се пише определен брой думи на ден…? Става ли така? Явно наистина идея си нямам от писане! Wink

Но ето и още положително – справянето с алкохола и наркотиците - макар че изобщо не беше описан процесът на затъване и изплуване, откровено е изразил мнението си за алкохолизма Кинг. Обикновено след успешно справявяне със зависимостта всички са много откровени в автобиографиите си (иначе при пиячка/наркотици до край те се използват дори за собствено оправдание – Хемингуей, Джим Морисън…).

Не може да не е за пример и дългогодишният брак на Стивън Кинг (и то сключен не в късни години, а в ранна младост) – това е изключение в света на изкуствата.  Simple Smile

Във връзка с това се запитах Табита като пръв негов читател и критик харесала ли е "За писането" - особено последната част, спомената в ревюто на Мона Лиза... Но явно тази книга е различна и специална за Стивън Кинг - може би той се е нуждаел от нея, не читателите...?
Стига съм "дълбала", сега продължавам "Подвиг" - осезаемо набоковска... Laughing

# 79 20 апр. 2013, 13:09 ч.

Мнения: X

На мен сякаш ми дойде в повечко да чета за Индия и индуси през последния месец.
"Оризовата майка" започва вече доста да ми дотяга.
Никой от героите не мога да го почувствам особено близък, може би защото историята се разказва от всички. Героите ми се струват твърде ограничени умствено, малко като нашите цигани, което ме кара на моменти да чета с известна неприязън. Все пак се оказа, че половината са учители, а реално учението и знанията стоят някъде съвсем в периферията на мирогледа им. Сякаш не се усеща някакъв стремеж за постигане на цели, различни от тези да преживееш от днес за утре.

В един момент все пак се забелязаха някакви наченки на по-задълбочени познания в една от героините, но някак си като кръпка ми стояха тези познания на фона на основните разговори и вътрешни монолози, сякаш идеята е просто читателят да види, че тези хора все пак знаят какво е Ренесанс и Леонардо Да Винчи.

Всичко се върти около едни и същи теми и вече ми се струва, че започва да се изчерпва сюжетът с тези красоти-грозоти, бедност-по-бедност-най-бедност-богатство, снахи-свекърви, зестри, създаване на поколение.

Наистина тази книга най-вероятно ще я запомня със жестокостите в началото на книгата и нищо повече от това. Остават ми още около 100 страници, към които вече нямам особени очаквания да ме изненадат с кой знае какво, но ако все пак се случи, ще се върна да се коригирам. Peace

# 80 20 апр. 2013, 13:14 ч.

Мнения: 114

Цитат на: Mrs S в сб, 20 апр 2013, 11:37

big pufana, не разбирам караш ли се или искаш да дадеш препоръки?

Второто! Просто питам дали си ги чела? Те не са толкова тежки. Simple Smile

# 81 20 апр. 2013, 13:16 ч.

София
Мнения: 5 167

Цитат на: svet65 в сб, 20 апр 2013, 12:27

Цитат на: Киф в сб, 20 апр 2013, 10:07

Чувствах се като „свадливата сврака“ като оплюх „ За писането“ - рядко пиша отрицателни мнения и не ми беше особено приятно…

Аз пък да ти кажа, като заклет фен на Кинг, че ти прочетох мнението с огромно удоволствие, въпреки че дори не съм чела въпросната книга Hug

! И винаги ми е изключително интересно, когато някой споделя противоположно мнение от моето, защото така мога да погледна върху дадена книга през трети очи, освен тези на писателя и моите, а това винаги ме кара да се замислям върху въпроси, които иначе не биха ми хрумнали.
Така че аз ти благодаря за споделеното мнение bouquet

! Караш ме да предвидя "За писането" за по-скорошно прочитане.

# 82 20 апр. 2013, 13:40 ч.

София, България
Мнения: 5 893

Свет,

прочетох с огромно удоволствие мнението ти за "За писането" на Кинг. Мога да кажа, че беше очаквано.
Има един тънък момент, такава лична книга, би била разбрана и някак изчетена с топлина, все едно пиеш чаша чай, ако познаваш Стивън Кинг от години и сте имали общо минало през всичките изчетени негови романи. В противен случай, читателят може да се почувства все едно някой леко луд непознат го е заговорил в градския транспорт и му надува главата с глупости, а той кима учтиво, но се чуди, кога ли онзи има намерение да слезе.

# 83 20 апр. 2013, 14:08 ч.

Мнения: 24

Мисля да подпочна предпазливо "Предимствата да бъдеш аутсайдер":

...пък дано ми 'ареса. Simple Smile

# 84 20 апр. 2013, 14:43 ч.

Мнения: 382

Цитат на: Kally May в сб, 20 апр 2013, 13:16

Така че аз ти благодаря за споделеното мнение bouquet

! Караш ме да предвидя "За писането" за по-скорошно прочитане.

Искрено се надявам да "реабилитираш" книгата, Kally May! Hug

Цитат на: Мона Лиза в сб, 20 апр 2013, 13:40

Свет,

Мона Лиза, да, наистина чаках да ми се махне от главата! Laughing

(как се познаваме без да се познаваме - във форума! Grinning

)
Със сигурност поне един плюс се печели, ако читателят е почитател. Моите 4-5 звезди например едва ли всички биха ги дали за книги от/за любимите ми „идиотчета“ Стивън Тайлър, Джим Морисън, Джими Хендрикс, Аксел Роуз… Wink

И още плюсове са възможни като се гледа с други очи и се види това, което аз не успях… Simple Smile

Основното разминаване в тази книга при мен сигурно беше заради очакването за нещо по-съществено "за писането"... Hug

# 85 20 апр. 2013, 15:53 ч.

Мнения: 2 104

Прочетох Оризовата майка най-накрая, но не останах дълбоко впечатлена както очаквах.
Не можеха ли да я напишат по друг начин- не всеки да си спомня нещо, да не говорим, че имах чувството че до 9-то коляно ще чета за тази рода. А да питам, че не беше споменато в книгата:

Скрит текст:

Този Люк син ли е на Муи Цаи от изнасилванията на японците?
Историята за Димпл ми допадна най-много, и за Лакшмнан може би Peace

# 86 20 апр. 2013, 16:33 ч.

Мнения: X

Цитат на: leninka` в сб, 20 апр 2013, 15:53

А да питам, че не беше споменато в книгата:

Скрит текст:

И аз така реших в един момент, но не ми се изясни на 100%. Накрая честно казано ми костваше усилия като напишат "баба" или "татко" да си спомня точно за кого от всички ставаше въпрос. Не че е толкова трудно, но просто по средата на изречението спирах, мислех и накрая си казвах...абе..., все едно. В крайна сметка не ми стана ясно освен заради трагедията с тази Мохини и пленяването на бащата, с какво друго е толкова интересно и достойно това семейство, та да е толкова важно да се помни историята му във вековете. Освен, разбира се за потомците му. Основният извод, който аз си направих е, че войната ражда чудовища и няма как да се измъкнеш невредим от нея, дори и физически да си оцелял. Все пак съм сигурна, че има далеч по-интересни и вълнуващи истории на хора, преживели войната. Яд ме е, че баба и дядо починаха твърде млади, за да ги разпитам за повече подробности за това как са се чувствали през онези години, как са се влюбили на фронта и така нататък. Имам само една изрезка от вестник, където нещата са описани с излишно много патос.

А колкото до "Предимствата да бъдеш аутсайдер" съм гледала филма, който на мен ми допадна. Всъщност самите аутсайдери ги почувствах много близки и на мен си ми бяха готини даже. Предполагам, че книгата ще е още по-добра от филма Simple Smile

Последна редакция: сб, 20 апр 2013, 16:44 от Анонимен

# 87 20 апр. 2013, 16:36 ч.

Мнения: 387

Свърших с "Хиляди сияйни слънца" на Хосейни. Чувствам се .... емоционално преситена. Разкошни са и двете му книги. Но не мога повече. След "Ловецът на хвърчила", "Чуй ме" и "Хилядите слънца" (точно в тази последователност) имам нужда от един глуповат, лек за четене чиклит. Може би нещо в стил Кандис Бушнел или Мариан Кийс ....
Идеи някакви?