В момента чета ... 18

Започвам да чета "Преспанските камбани" на Димитър Талев. До сега съм чела Железният светилник - първо в училище и миналата година. Чувала съм, че всяка следваща от тетралогията е все по-политически настроена и не знам дали ще ми хареса. Тежки ли са?

Моля те сподели впечатленията си. Отдавна й се каня на тази книга, но все нещо друго захващам...

Намерих прекрасни четива за празниците и искрено им се насладих!
Да споделя:

"Мираж" на Сохер Кашоги - хард чиклит в арабско-американска версия. За разтуха бива, но тежи обема- над 400 стр. и то доста дребен шрифт.

Следата “Кукабура”, Томас Абъркорн- мммм, великолепен трилър, издържан по всички правила и най-важното с отворен финал, не просто поредният happy end! Отрязани глави на жени, пришити към мъжки тела, доходен, но забулен в тайна лекарски бизнес за подмладяване на главите на олигарси с красивите тела на някой здрав бедняк....

"Краят на господин Y" на Скарлет Томас- страхотна! Езотерика, мисловни експерименти, научни теории, криминална нишка в опит за търсене на Граала този път под формата на субстанция, даваща на човек възможност да бъде над хората, да бъде Бог!

До половината някъде съм и мога да кажа, че ми харесва до сега и ми е полезна даже. Опитвам се да прилагам нещата реално върху детето си.

Приключих снощи 22/11/63. Чудесна книга  !
Давам й 8/10, а в ГР си заслужи петицата. Това е много подходяща книга за хора, които никога не са чели Стивън Кинг и искат да се запознаят с уникалния му стил и въображение, но без да се страхуват. В книгата няма ужаси, вампири, демони, описания на кръв, черва, и пр. Историята е за миналото, бъдещето и любовта, и се отнася към въпроса "Какво ли щеше да стане, ако...", както кафето към млякото или ягодите към шампанското  . За пореден път се убедих, че Кинг е гений, който няма аналог в световната литература, независимо с колко автори го сравняват и колко още го копират.

Сега мисля да поразтоваря малко с една книга за Джак Ричър ("Сметки за разчистване"), а после ще подхващам "Проходът" на Кронин (сигурно ще я чета до Коледа, като й гледам размерите ).

Kally May не съм чела много от Кинг, но определено и аз мисля, че тази книга е различна. Още съм на половината някъде, че не остава много време за четене, но все някога ще я прочета

Прочетох най-накрая „Души в окови”. Много, много хубава книга. За ограниченията, които човек сам си поставя, за любовта и омразата, за парите, за семейството и смисъла на живота. Героят се влюбва в едно доста глупаво и ограничено момиче /това е най-меко казано/ и въпреки, че го осъзнава, се отдава на такава унизителна и мазохистична любов, че направо понякога ме беше яд. Иначе книгата съвсем не е любовна, философски са разгледани влиянието на религията, науката, безумното отдаване на изкуството от хора без талант и въобще имам чувството, че Моъм е обхванал всички аспекти на живота.
През почивните дни пък, ровейки из едни мои стари книги, попаднах на „Съдбата на човека” на Шолохов. Снощи я препрочетох, без въобще да сетя, че е много тематична за днешния ден. Помислих си, че това само един руснак може да го измисли, но се оказа, че даже е и по действителен случай. Много затрогващ разказ.

Аз отдавна не съм писала, че започнах да чета много бавно...
Но да се отчета:

Прочетох трилогията на Катрин Панкол и мнението ми е, че има запомнящи се моменти, но като цяло скоро ще бъде изтрита от съзнанието ми.

"Чуй ме" ме заинтригува като сюжет, но не схванах защо е озаглавена така книгата, а и не съм съгласна , че едно дете трябва да "чуе" тази история от баща си и то точно в този момент и форма...

Препрочетох "Господин Ибрахим..." на Шмит и... отново съм очарована.


В момента чета "Татко".

Не мога да разбера възторзите по "Чуй ме". Гледах филма, не съм чела книгата, но все ми се струва ненормално да описваш "любов", започнала с изнасилване. Авторката или си няма понятие какво е това или се опитва да създаде фентъзи роман.

Ако погледнеш метафорично: много от любовите и децата са заченати с насилие. Ако погледнеш реалистично и извън калъпите на нормалните любови, то няма нищо чудно- любовта по-често се ражда в неподходящото време, към неподходящите хора, с неподходящите мотиви.

Звездичка, радвам се да те „видя“ и тук. Като си писахме преди с теб, мислех, че говориш за „Татко“, не съм разбрала, че за „Чуй ме" казваш, че е неподходящо да се разказва това…  Не съм се замислила над този аспект. Но Мацантини е безкомпромисна - няма спестяване на нищо... разбрах и от втората й книга.

А любовта в "Чуй ме" (Non ti muovere / Не мърдай!/) никога не ми е била странна. Да не се изхвърлям много и дано не звуча арогантно, но мисля, че случаят беше някак по-особен от „стандартно“ изнасилване – беше част от образа на Италия, можеше да се случи точно на нея заради специфичността на нейния живот според мен. Т.е. начина, по който го възприе, не че е нормално да се случи...
А отделно имах едно наум, че често в любовта няма външна логика – нито в началото, нито в протичането, нито в края…

Прочетох отвратителната за мен „Провалът на човека“, писах си нещо малко, но дори не ми се поглежда точно какво съм писала.

Сега по препоръка на моите дружки NeDa и big pufana  :



До страница 100 нямаше нещо, което да ми е особено интересно, но с постепенното навлизане на Емир в света на киното се събудиха стари страсти, направо наелектризирана бях от споменаването на имена като Фелини, Бергман, Форман… Получи се нещо като спомен за стара любов, която е била прекрасна, някак е прекъснала, но тръпката все още съществува. И имам предвид точно онова кино от 70-те и 80-те, което не мога да заменя с нищо, дори и сега да се върна към съвременното кино (не казвам, че е лошо… но не е старото…). Забелязах, че дори не обръщам внимание толкова на самия Кустурица като личност/преживявания, а напълно се отнасям в онзи магичен и велик свят на кинематографията…

Оказва се, че и Босна ми е тръпка – събудена от Маргарет Мацантини, естествено продължена от Иво Андрич – и ето сега нова среща с друг самороден босненски талант.

Интересни са сходните (с нашите) особености на соц-времената – манталитет, начин на живот, удоволствието да „мразиш“ и псуваш властта, СССР и т.н.; придаването на специфични форми на явления, характерни за Запада, но украсени (изкривени?) чрез особеностите на Изтока..


Вълнението ми от тези редове…
беше толкова голямо – сякаш аз ги преживявах, сякаш аз правех филм, сякаш аз съм Емир…
В този момент се чудех ще се впусна ли пак след прочита на книгата в голямото старо кино? Все едно преживях младостта си (и сега съм млада де ) – защото ако музиката не много осъзнато винаги е била в живота ми, мисля, че досегът с киното беше първата ми голяма осъзната среща с изкуството.

Като започнаха да се споменават и имената на конкретните филми на Кустурица – направо си отидох в 80-те. Чудя се дори какво съм разбирала от филмите му тогава, какво съм знаела за тематиките и символите в тях?! Не съм знаела много – но съм гледала със зяпнала уста филмите му…  

Заподскачах от възторг и в този момент:


За тогава е ясно, че не е било прието да има сватби като „късометражен филм“, но почти през 21-век и моята сватба без церемонии, роднини, костюми и маси (а в художествена галерия) беше почти скандална за двата рода. Може би на Балканите дълго ще е така и родителите ще искат „човешка“ сватба…  

А текстът в bold - без думи… моята "теза" за това явление. Но пък толкова години да обвинявам Слави Трифонов (извинете за намесата на това име) за насаждането на чалгата в България, а то май наистина мога да се върна по-назад в годините и по на запад в Европа – към СФРЮ!? Мога само да се пообидя на Емир, че за това нещо използва същата дума – музика – която се използва за другото, голямото нещо! Ама явно няма как…

Помислих си и за Прага, където Кустурица е учил режисура – комунизъм, комунизъм, ама друго си е било там сигурно и заради предишната им история… Милан Кундера  оплаква малките народи (като неговия), но ми се струва, че дори и по това време и въпреки 1968 г. в Прага пак културният и интелектуалният живот си е бил нещо естествено…

Да се върна на филмите на Кустурица.
„Спомняш ли си Доли Бел“ не си го спомням много , но тепърва в книгата ще се пише сигурно за "Баща в командировка", „Циганско време“, „Аризонска мечта“, "Underground" (бях направила две рисунки за този филм едно време) и преглъщам гладно като си помисля за тях… Как ли бих ги възприела сега?
„Животът е чудо“ (2004 г.) не съм гледала, защото тогава вече бях спряла да следя Кустурица… По време на войната в Босна е. Дали да го гледам… Сигурно, след като Босна ми е влязла под кожата…

Честно, нищо метафорично и изтънчено не мога да открия в едно изнасилване.

Аз в разбирането на "случая" обаче нямам предвид това... Но се притеснявам да оформя мислите си "на глас" специално за Италия - тъжно е... Иначе ако изобщо някога в мен е имало отсянка на отрицателно отношение към понятието "секс", тя е била свързана единствено с това, че поради сексуалното желание може да се случват и такива неща като изнасилвания. Иска ми се на човека (мъжа) да не е дадена тази "способност"...
Айде сега и "Чуй ме" ми се дочете. Филма не, защото го помня добре, но някои детайли от "Чуй ме" бих си припомнила, а и да сравня "прясно" двете книги на Маргарет.

"Покани ме да вляза". Видях доста хвалби за книгата тук...Дано ми хареса