Добър да е денят и в събота! Спорна и лека работа!

Дайче, Дъга, Тони,

Аз продължавам с последните няколко коментара по еп. 2-ри, че съвсем му отървах края...


Анъл...

В повечето случаи при първа среща с някой от героите се доверявам на първото си усещане, по-скоро чисто интуитивно. Когато обаче, не е много положително се опитвам да се дистанцирам от него давайки шанс на героя все пак да промени това, най-вече с поведението и постъпките си.
Това не ми се получи с него през цялата 2-ра серия...

Определено са имали някаква своя история с Джемре и логично някакви отношения и чувства. Какви по-точно не ми стана ясно за сега, но това в което успя да ме убеди той е, че не му харесваше положението "сега". Някаква несигурност, усещане за недоволство у него усетих. Едно прекалено собственическо поведение негово към нея, едно елементарно незачитане на личното пространство дори/случката с телефона й и съобщението от Баръш и това за него/
Нищо лошо до момента в който му се искаше да си я върне или да запази нещото от преди между тях. Това добре, но начина му-определено-не!

Като първо...ако искаше отново да привлече вниманието й към себе си не беше нужно да се фокусира върху това да унижава Баръш. Защото никой не става "по-велик" от това, че някой друг не е. Можеш да спечелиш само показвайки сам себе си, а не друг с това какво е или не е той. Една "победа" е истинска и стойностна не когато няма конкуренция, а точно когато е въпреки нея.
Така че "разчиствайки" около Джемре/в случая Баръш/ едва ли беше пътя, но за начина му на мислене/навярно вследствие от средата му/ едва ли можеше да се очаква друго, на което той да се спре като избор за поведението си в случая с нея.
Като второ...изключително недостойно и що се отнася до прекия сблъсък с Баръш/отивайки в заведението му с група свои поддръжници

Липса на всякакъв феърплей, и не само в чисто човешки, но и най-вече в чисто мъжки план.
"Играта" му с Баръш беше повече от нечестна и непочтена, от една страна защото не бе обявена, поставена открито и ясно, а от друга защото не бе сам в нея както бе Баръш.
Така е много лесно-подмолно, и с допълнителна сила под ръка, ама подобна "победа" е с измамно усещане за удовлетворение и това рано или късно се разбира.
Затова на тази първа среща с него бих казала... глезльо и калпазанин...глезльо, защото бе получил всичко което имаше даром, по подразбиране, но пък и никой няма вина за това, че се е родил с възможности. А калпазанин, защото с лека ръка пропиляваше възможностите именно на средата си. Шанса който имаше късмет да има, да не му се налага да печели или да се бори за него.
И все пак му давам възможност да ме разубеди в тези първи впечатления за него.

По-късно няколко думи и за Емре, който незнайно защо, пак не ми е някак достъчен с това което ми показа...

За г-н и г-жа Арсой, дето хич не ме усмихват за момента...

Хубава събота, макар и не почивна както обикновено!


