Работа, CV-та, HR-и, съвети - пожелаваме си нова работа - 31-ва тема

По трудов договор 8 месеца нямаш право на платен отпуск. На неплатен имаш.
При граждански няма работно време и работен ден. Просто вероятно няма да ти платят за теези дни. Което е същото.

Моето мнение е, че гражданския договор е по-рисков обаче. Но ти познаваш работодателя по-добре от нас, така че сама можеш да прецениш дали е така или не.

Здравей, зависи много за каква позиция кандидатстваш. Аз лично кандидатствам за длъжност в сфера, в която много бих искала да се развивам, но до сега не съм имала възможност, въпреки че образованието ми е такова - това ми е главният мотив, а другият е, че искам да работя в офис, без интензивни пътувания, за да имам повече време за децата си. Може да споменеш например, че тази работа е престижна, ново предизвикателство или, че ще ти носи личностно удовлетворение - макар и стандартни мотиви, все вършат работа. Не мисля, че е добре да си измисляш нещо, което да те отличава - истината обиковено е най-привлекателна. Успех!

За сега само едно скучно ЗАПИС
Хубава и успешна седмица на всички 

Аз наистина не знам какво да правя.

Имам два варианта:
1. Или да изчакам да ми се обадят от онази фирма с "дядото". Плюсовете са следните:
+ Ще работя ( надявам се) по специалността си и самата ми длъжност би трябвало, ако всичко е наред да е "Преводач". Съответно няма да си забравя езиците.
+ Фирмата работи с ТЕЦ-овете, което би ми дало шанс за в бъдеще евентуално да почна там.
+ Осигуряването е реално, макар и заплатата да не е особено висока, така както говорихме, ще ме осигуряват на по-висока, за да получавам тази, на която се съгласих.
+ Има осигурен транспорт.
+ Има и купони за храна, доколкото разбрах
+ Работното време е нормирано, в смисъл няма да ме изнудват да стоя излишно на работа, след като всички трябва да се съобразяваме с транспорта.
Минуси:
- Фирмата е извън града. Пътува се един час на отиване и един час на връщане. Съответно се става доста рано. Ако имам да свърша нещо в града, реално трябва да взема отпуска или ако не се чувствам добре и искам да отида на лекар, да взимам направо болничен, което ако фирмата е в града не е задължително.
- Не е ясно колко време ще има работа за мен.
- Не е ясно кога и дали изобщо ще започна, може да се наложи да чакам около месец, за да разбера
- Условията са неприятни. Стара база, колеги - пенсионери.
- Човекът, който е извършвал преводите преди, е съпруг на моя бивша колежка. Когато я попитах дали е вярно, че се е прехвърлил да работи към немската фирма, която работи с тази, в която кандидатствам, беше много лаконична и каза, че не искал да разпространява мълвата, защото не било сигурно. За жалост не можах да изкопча повече инфо от нея, което съвсем ме кара да си мисля, че нарочно не иска да ми каже всичко, защото може и да има вероятност мъжът и да се върне във тази фирма и аз да остана излишна.

2. Вторият вариант е онази фирма, в която започва работа колегата на мъжа ми, който всъщност ме препоръча на началника си.
Плюсове:
+ Фирмата е в града и ще имам повече гъвкавост да се справям и с лични задачи през деня.
+ Фирмата работи в сфера, която ми е позната и няма да започвам да уча всичко от А,Б
+ Екипът е малък и се надявам, че ще бъдем задружни. Шефът също като мен е работил в по-голяма фирма от тази сфера, но после е решил да започне свой бизнес и да работи за себе си. Изглежда свестен и открит.
+ Фирмата е във сферата на селското стопанство, което според мен има бъдеще и все пак има шанс да се продават за в бъдеще предлаганите продукти.
+ Работното време също ме устройва, с разликата че няма да пътувам до там толкова дълго време и по ще мога да се наспивам.

Минуси:
- Работата като задължения е по-различна от това, което съм вършила досега. Трябва да съвместявам секретарски със търговски дейности, като заплатата ще е твърда заплата + процент от продажби, осъществени от мен. Процента не знам как ще го взимам като от мен се очаква да седя в офиса. Продажби в тази сфера не се осъществяват толкова лесно и ако чакаш някой да ти кацне сам в офиса няма как да стане. Трябва да го посещаваш по възможност ти. А клиентите за тези продукти са по селата на полето. Все пак, ако успея да продам нещо, печалбата ще е добра, тъй като става въпрос за много скъпи продукти, в които фермерите инвестират.
- Офисът още не е открит и въпреки, че ме убеждават, че мога да започна веднага, малко се съмнявам, че веднага ще ме назначат.
- Не осигуряват реално служителите си. Като попитах, управителя каза, че за мен може да направи изключение, но все пак трябва да провери. Не знам как ще реагира ако му излезна с изискване да ме осигурява на 200 лв. по-висока заплата, за да получавам реално уговорената.
- Някои от колегите, които видях, ми се сториха...не знам как да кажа...но не особено сериозни. Единият го познавам и съм слушала за него от мъжа ми, който му е колега в момента в друга фирма. Доколкото знам, не блести с особени качества и интелект. Прост шофьор е и сега се води търговски представител. Направи няколко изказвания, които ми се сториха самонадеяни. Едното от тях беше коментар по отношение на заплатите, за които смятаме, че трябва да работим с мъжа ми. В първия момент си мислех, че са майтапи, но май идеята беше да заеме страната на шефа си, показвайки как трябва да сме доволни и от малкото, което ни се предлага.
- Напълно възможно е управителя вече да има информация за борбата ни с безплодието, защото мъжа ми си е споделял с този въпросен колега, който пък се разведе заради такива проблеми. Та изобщо не знам в такъв случай какво би било отношението му.
- Фирмата уж си търси човек за тази длъжност, а още не са пуснали обява, затова ми се струват и малко несериозни, а ще ми е най-неприятно да им напомням и да им се моля да ми пуснат трудов договор.

Този колега всеки ден пита мъжа ми какво съм решила. Бях обещала като взема решение да се обадя и казах, че до края на миналата седмица ще им звънна. Работата е там, че и онези от Гълъбово ме бавят и аз съвсем не мога да взема решение. В петък под въздействие на мъжа ми, се опитах да се свържа с този, на който фирмата му е в Стз, но нямаше връзка и реших, че това е знак да не избързвам. Мъжът ми обаче се притеснява, че колегата му пак ще го притиска с въпроси и ме помоли днес вече да им дам някакъв отговор, за да го оставят намира.
Много съм объркана, наистина...

Вбесява ме връзкарството и фалшивите обяви,че даже и интервюта с цел проучване на заплати и набиране на база данни с хора,които може да наемем след известно време.
Успех на всички, аз спрях да търся и ще поуча малко докато съм на борсата.

Успех на всички търсещи 

buttinsky, само от поста ти намразих въпросния колега.Аз лично бих се изнервила да работя с такъв човек.

Ами...и аз като се прибрах след интервюто хвърлях огън и жупел по негов адрес. Той щом отначалото се бърка така, представям си после...

buttinsky, бих избpала пъpвата фиpма.
Но Все пак и "пpостите" шофьоpи и pаботници имат пpаво на pабота и издигане.
Не винаги света се въpти около филоложките с висше.
За дpуги специалисти пък вие сте "едни пpеводачки"...

Успех на всички ни!/и по-малко язвителни бележки и коментари  /

Знаех, че сигурно звучи дразнещо това. Нямах предвид, че по принцип шофьорите са прости, а че той самият не пращи от особено много интелект. Особено като си заговорихме за продажбите...Да кажеш, че едва ли не нахалството е най-важното условие да продадеш, за мен си е пълна глупост.
Има къде по-важни условия: на първо място да познаваш самите селскостопански процеси, техниката как функционира, да можеш гъвкаво да преговаряш и куп други неща. С голо нахалство, освен да бъдеш напсуван от някой клиент ( както добре ги познавам, не си поплюват голяма част от фермерите, ако започнеш да прекаляваш), не знам докъде би могъл да стигнеш.
Казвайки "прост" имах предвид, че човека дори няма висше образование, което според мен занижава критиериите му за желано възнаграждение. Отделно, че познавам разни подобни "издигнати" шофьори на уж мениджърски позиции, ами продължват да си същите шофьори по душа. И да, съгласна съм, че не успяват особено да оценят ползата от образованието. Наслушала съм се в предишната фирма на шофьори, даващи акъл как не трябвало да се учи, как другите дето били много умни нищо не вършели итн, итн, до припадък. Затова съм и предубедена може би.
Отделно, че не виждам защо трябваше и да намесва мъжа ми в темата. Личи си, че още отсега се сравнява с останалите, които определено са учили повече от него и имат повече квалификации, за да им казва той каква заплата е добра за тях.

Той,  тя или то...това е присъщо на хората, да се сравняват помежду си. Ако си гледаш собствените интереси и в собствената паничка какво ти пука за въпросния колега. Аз такива много ги "обичам". Преди месеци ми се наложи да се поуча, че с добро в някои ситуации не става, отпуснеш ли примката и бъдеш ли разбран и толерантен, нагли хора те завличат.

За колегата ми пука дотам, че както е видно, явно не е свикнал да гледа само в неговата си паничка. Аз не знам и не искам да знам на него колко му плащат. Но ето че, той волю-неволю ще разбере на мен каква ми е уговорката и после ще ми е най-криво да натяква.

Аз си събрах мислите и понеже все пак искам да бъда коректна със шефа на този колега, му се обадих и му обясних кое е важно за мен да се изясни.
Каза, че няма проблем да започна след празниците и за осигуряването ще провери и утре ще получа отговор. Допускам, че може би няма да могат така лесно да решат проблема с осигуряването. След като всички са осигурявани нереално, само аз да съм както трябва....ще си проличи пред данъчното, че нещо не е наред.

Все пак, аз бях длъжна да поставя условията си, а в случая това е едно от важните такова. Ако е готов да ме осигурява реално, ще пробвам при него. За онзи колега и мъжа ми се опитва да ме убеди, че не е чак такъв гадняр и че той си има своите качества. Предполага се, че той най-често ще е на път ( затова може би и са предпочели да е на "ти" със шофирането. Не всеки обича да пътува и да е в командировка постоянно), та едва ли ще сме по цял ден двамцата в офиса.
Ако ли пък не, тогава ще чакам да видим с другите какво ще стане, като през това време си следя обявите и си кандидатствам.

Колкото до колегите и тяхната добронамереност. По-напред в темите бях писала за една бивша колежка, как все от добро желание да ми помогне, ме натриса на интервюта във фирми и за позиции, с които не желая да се занимавам. Отделно, че прекрасно те убеждава, как всичко на въпросната месторабота е 6 и после първа бие отбой, че не я устройвали условията. А теб, че те е подвела с предварителни приказки, без да е наясно с нещата...подвела те е и толкоз, сам си си виновен, че си се хванал на хорото.

Благодаря за темата! Усепх на всички! 

Как да се справим с въпроса: „Каква заплата очаквате?”

http://mycareer.bg/2012/06/27/kak_da_se_sprawim_s_wyprosa_kakwa_zaplata_ochkwate/