Домакини - първи сезон/единадесети епизод - бебешки :)

  • 31 138
  • 748
  •   1
Отговори
# 495
  • при късмета
  • Мнения: 25 546
Ние туй чудо църковния брак го пропуснахме. Не знам дали съм споменавала, мъжа ми е католик. Трябваше някой да се прекръсти и излишни разправии и пари, които решихме да влязат в по-практична употреба в самото празнуване.
Ако тогава можеше, католически свещенник да извърши ритуал и юридически, както е при тях, веднага щях да се прекръстя.
После разрешиха и на служителките от гражданското да извършват ритуали и извън него, а аз като исках нямаше такава възможност  Crossing Arms

# 496
  • Пловдив
  • Мнения: 199
Сега се прибираме бяхме на гости на приятели на бира.
Радвам се за Марче, давай една година не е толкова много и ще спрат мъченията.
Коконче, и с теб съм много щастлива. Знам, че и трите ще те харесат. Можели  някой да не те хареса...
Нощни успех в новите начинания.
Ще разгледам снимките, пък може и да кача.
Май няма да догледам мача....
На всички много   love001

# 497
  • Мнения: 8 487
Марче, не се притеснявай да споделяш. Дано свършат твоите мъки най-после, че шЪ та водя на лов.  Wink
Нощни очи, на късмет да ти е фирмата.  Hug
Лека нощ! Първо ще намина да видя новите снимки. Утре ( то вече днес) ще кача още мои.

# 498
  • София
  • Мнения: 12 234
Марче, не се притеснявай да споделяш. Дано свършат твоите мъки най-после, че шЪ та водя на лов.  Wink
Фортунче, как забравих за лова...ами да и кафе ще изпием и сладка приказка ще ударим....ех....ако стане, там съм, при теб!  Heart Eyes

# 499
  • София
  • Мнения: 2 275
Добро утро, момичета!

Всички сте много хубави на снимките!

# 500
  • Мнения: 4
Добро утро, виртуални лели!   bouquet Как сте? Признавам си без бой - все още не съм намерила време да ви изчета... Влизам да ви разкажа за раждането (копирам си поста от съседния форум, че не ми се пише на ново  Mr. Green )
Скрит текст:
Добро утро, мили момичета!  :cvete:
Ето, че дойде и моят ред тук  bowuu И така... Влязох в болницата в понеделник на 22-ри към 9 сутринта. Взеха ми кръв за изследвания, биха ми инжекция и ме оставиха да си лежа. Бях спокойна. ММ беше до мен. Седях в стаята, гледах ТВ. И така до вечерта. На следващата сутрин трябваше да вляза в операционната в 8-8:30. Събудих се към 6, изкъпах се, оправих се и зачаках. Понеже съм инат, клизмата си я направих сама  Mr. Green С медицинския персонал добре се разбирахме, нямам забележки. Дойде ред да ми слагат катетъра. Е няма такава болка  :crazyeye: Нищо не ме е боляло повече от това! Отидох разкрачена до банята, седнах върху тоалетната чиния, държах ММ за ръка и... Виех и ревях от болка. Разраних си устните, на ММ щях да му счупя ръката от стискане... Ревях и го молех да извика някой да го махнат тоя катетър или и аз не знам какво друго да направят, само и само да спре този ад. Бях изгубила всякакъв контрол над себе си... За мой "късмет" на доки му изникна спешно секцио влязох за моето чак в 10 часа. Два часа и нещо крещях и проклинах всичко живо от болка. По едно време дойдоха, сложиха ме на една количка и тръгнахме към операционната. Цялата се тресях от студ, страх и болка. Не можех да си контролирам тялото. Вързаха ми ръцете, сложиха ми абокатите и апарата за кръвното. Дойде момента за упойката. Лекарката беше зад гърба ми и както си лежа в един момент ми се захлупва една черна маска на лицето. Като се стреснах, като почнах да се давя, не можех да си взема въздух, доповръща ми се... От една страна треперех неудържимо от студ, от друга кашлях и се давих... Имах чувството, че ще умра  :z358: Лекарите се паникьосаха, взеха да крещят, да ми бият шамари... И после всичко изведнъж изчезна. Събудих се след края на операцията. Опитах се да погледна наоколо, за да разбера къде съм. Виждах всичко в мъгла. И чувах да ми викат по име. Нямах грам сили. Закараха ме в стаята, облякоха ме и ме оставиха. ММ обикаляше около мен върху един розов облак и повтаряше "Мило, на теб прилича! Знаеш ли какъв е хубав!"  :y02: Галеше ми косата, целуваше ме по челото... Аз чувах какво се говори, но не можех да си отворя устата да кажа нещо. Бях няколко часа на кислород. По едно време дойде анестезиоложката и я чувам да ми казва "Абе момиче! Изкара ми акъла! Какво беше това твоето! Замалко да те изтървем!". Чак ходила да се извинява на ММ за дето ми крещяла и ми била шамари, но нямало как иначе... След няколко часа докараха и Стефан... Не мога да ви опиша как се почивствах. От една страна все още бях много замаяна, не знаех къде се намирам (сложиха ми повече упойка, защото не ме хващаше и докато се оправя три дни бях замаяна), от друга виждах мъгливо, но бях сигурна, че до мен лежеше най-красивият мъж на света  :y02: След обяд ме раздвижиха. В сряда сутринта ми махнаха проклетия катетър и вече бях в пъти по-добре. Просто много ми се спеше. Постоянно. На обяд вече станах сама, свалих си нощницата, облякох пижама (мразя нощници, винаги съм спала с пижами), сутиен... Почувствах се по-човешки. Приятелките ми до петък идваха да сменят ММ, да се грижат за бебето (тук бебетата са в стаите при майките си). Аз предимно спях, нямах сили за нищо друго. В петък сутринта ми махнаха системите и абокатите, продължих на хапчета и инжекции. В събота по обяд ни изписаха. Родителите ми пристигнаха в неделя сутринта и вече сме всички заедно вкъщи  :zzz015: Много сме щастливи  :y02: Ами това беше накратко... Скоро ще пусна и снимки за желаещите. Искам още веднъж да ви благодаря за подкрепата и стиснатите палци! Пак ще пиша при първа възможност!

# 501
  • София
  • Мнения: 2 275
Стефкаки, още веднъж честито! Съвсем скоро ще забравиш всичко, освен как си погледнала за пръв път бебока! Да ти е жив и здрав! Много се радвам, че имаш такъв добър съпруг и приятелките, които ти помагат и са до теб, когато са ти нужни!

Бързо възстановяване! Praynig

# 502
  • Мнения: 4
Благодаря ти, Лус!  Hug И вашата подкрепа и стиснати палчета много ми помогнаха! Бог да е с всички вас и семействата ви!  Hug  bouquet

# 503
  • София
  • Мнения: 2 275
Благодаря ти, Лус!  Hug И вашата подкрепа и стиснати палчета много ми помогнаха! Бог да е с всички вас и семействата ви!  Hug  bouquet

  remybussi  bouquet Hug

# 504
  • Мнения: 486
Стефи,лелите сме много добре  Laughing Бързо се възстановявай.Сега,покрай малката усмивка всичко ще избледнее бързо  Hug
Дайте по един глас за розовата Калина  Praynig

https://www.facebook.com/HumanaBulgaria/app_175840325904536#_=_

# 505
  • София
  • Мнения: 2 275
Стефи,лелите сме много добре  Laughing Бързо се възстановявай.Сега,покрай малката усмивка всичко ще избледнее бързо  Hug
Дайте по един глас за розовата Калина  Praynig

https://www.facebook.com/HumanaBulgaria/app_175840325904536#_=_

Бонболинче, не мога да намеря детето с име Калина... На коя страничка е? Защото линк , който ти посочи не отваря самата снимка...

# 506
  • Мнения: 486
Луси,да,не отваря снимката директно.Ами в момента е на 2-ра страница,като цъкнеш да ги сортира по дата.Една нахилена девойка в розово,с фибичка

# 507
  • София
  • Мнения: 2 275
Луси,да,не отваря снимката директно.Ами в момента е на 2-ра страница,като цъкнеш да ги сортира по дата.Една нахилена девойка в розово,с фибичка

Тони Накова пише ли?

# 508
  • Мнения: 486
Луси,да,не отваря снимката директно.Ами в момента е на 2-ра страница,като цъкнеш да ги сортира по дата.Една нахилена девойка в розово,с фибичка

Тони Накова пише ли?
Тц.

Eto q

Скрит текст:

# 509
  • София
  • Мнения: 2 275
Луси,да,не отваря снимката директно.Ами в момента е на 2-ра страница,като цъкнеш да ги сортира по дата.Една нахилена девойка в розово,с фибичка

Тони Накова пише ли?
Тц.

Eto q

Готово, моят глас е 5 Peace

Скрит текст:

Общи условия

Активация на акаунт