Е те тогава не знам на кой свят ще съм. 
Хубава вечер
, госпожата качар ! - Публикувана: 24 апр. 2013, 09:21 ч.
- Последно мнение: 24 юни 2013, 17:39 ч.
Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 91
Аз знам !
Хубава вечер
, госпожата качар ! 
Неопитомено
Тази любов идва внезапно.
С претенции да не прилича на всички останали.
Идва задъхано, прави се на закъсняла,
кокетира изкусно с кичурче от косата си,
гледа невинно като децата...
Размества си пръстените — да не забравя,
че е единствена...
Забранява си мислите,
разрешава си всички посоки.
Пие глътчица вино.
А очите и — големи и мокри..
Тази любов не признава къде е ходила
досега и къде се е губила.
Измисля си някакво чудо,
седи на перваза и безсрамно флиртува
с дъжда и със капките.
Не обещава.Знае, че ще си тръгне
един ден съвсем неочаквано.
Знае и други неща, но сега си мълчи
и подрежда (навярно по важност)
първо себе си, после всичко останало.
Няма дом и не иска да знае за него.
Тази любов няма нищо за губене,
няма време за нищо на дребно,
няма планове и кроежи за утре.
Тази любов е подвластна на себе си само,
иронично се смее в очите си,
гаси си цигарата недопушена...
Никаква не е, не вярва на притчи...
Не позволява да видиш,
че и треперят пръстите.
Тази любов просто не е научена
на любов и на себе си,
не и пука от нищо,
не знае питомно да прегръща...
Тръгне ли — ще дойде само шапката да си вземе.
(Ако изобщо реши да се връща.)
Яна Кременска
Светът ме има. Сякаш съм съвкупност
от птици, от светулки и мечти.
От лоша дума – просто ще се счупя.
Добрата дума – ще ме съживи...
Ще чакам на ръба на тишината,
в ръка – с фенер, в душата – със надежда,
че този свят ще бъде мой приятел,
приел с охота крехката ми нежност,
че не е враг, и нито е предател,
и вярва в мен, тъй както му повярвах,
че с обич ще запази всичко свято,
което от сърцето си раздадох...
Мечтата ми докрай ще съхрани:
Любов за всички. Никога – омраза.
Такава съм. Рисунки и мечти.
Светът ме има. Нека да ме пази.
Мира Дойчинова - irini
Господи, не ми посочвай храма!...
Дрипава е моята душа...
Пътят ми от виното до хляба
е осеян с грях и със вина.
Мога само мълком да те моля,
коленичила пред твоя взор –
в дните си не следвам чужда воля,
дръзка съм и често водя спор.
Горда съм, а болките си крия,
влюбя ли се – вярна съм до смърт –
стискам зъби, сълзите си трия,
тичам лудо, често в грешен път.
Мога да обичам и прощавам,
и от чужди болки ме боли.
Не чертая много дълги планове
и... танцувам, щом навън вали.
Ей такава – доста съм чепата
зная, че не съм икона в храм.
Моля те, прости ми за вината
и ми дай сърце, защото знам,
че когато ти ме благославяш
обич ще е идният ми ден.
Зная, Господи, че ти прощаваш...
Опрости греха, изгарящ в мен.
Йорданка Господиновa
Дрипава е моята душа...
Пътят ми от виното до хляба
е осеян с грях и със вина.
Мога само мълком да те моля,
коленичила пред твоя взор –
в дните си не следвам чужда воля,
дръзка съм и често водя спор.
Горда съм, а болките си крия,
влюбя ли се – вярна съм до смърт –
стискам зъби, сълзите си трия,
тичам лудо, често в грешен път.
Мога да обичам и прощавам,
и от чужди болки ме боли.
Не чертая много дълги планове
и... танцувам, щом навън вали.
Ей такава – доста съм чепата
зная, че не съм икона в храм.
Моля те, прости ми за вината
и ми дай сърце, защото знам,
че когато ти ме благославяш
обич ще е идният ми ден.
Зная, Господи, че ти прощаваш...
Опрости греха, изгарящ в мен.
Йорданка Господиновa
Завръщане
Jordanka Gospodinova
Много тъжно се връщат в мечтите
всички минали наши лета.
Всеки спомен е жив… И не пита,
как без него живях до сега…
Как в една недовършена песен
още будна посрещам деня…
И отричам, че търся къде си.
Май привикнах със тази тъга
да съм тук… А без теб да ме няма.
Да съм жадна, когато боли.
И когато очите ми бягат,
полудели от неми сълзи,
на хазарт да залагам живота
и съдбата да хвърлям на зар…
В нощ безлунна е трудно, защото
всеки спомен е дяволски стар,
но изгаря…Не си го признавам,
че по залез наричам мечти
във които и днес ще забравя,
как без теб тишината боли…
Jordanka Gospodinova
Много тъжно се връщат в мечтите
всички минали наши лета.
Всеки спомен е жив… И не пита,
как без него живях до сега…
Как в една недовършена песен
още будна посрещам деня…
И отричам, че търся къде си.
Май привикнах със тази тъга
да съм тук… А без теб да ме няма.
Да съм жадна, когато боли.
И когато очите ми бягат,
полудели от неми сълзи,
на хазарт да залагам живота
и съдбата да хвърлям на зар…
В нощ безлунна е трудно, защото
всеки спомен е дяволски стар,
но изгаря…Не си го признавам,
че по залез наричам мечти
във които и днес ще забравя,
как без теб тишината боли…
Госпожата, това е специално за теб! 
това е специално за теб! Прекрасен е ! Благодаря ти много, мило !
Добро утро в неделя !
" Неделното утро е много специално -
спокойно, усмихнато, със свой аромат.
То е различно... неофициално,
тихо, домашно...със вкус и със цвят .
Неделното утро е свежо и меко...
С по - зелени листа и по-синьо небе.
Като оазис... като облаче леко...
Като освободено от тежест сърце".
stela50
" Неделното утро е много специално -
спокойно, усмихнато, със свой аромат.
То е различно... неофициално,
тихо, домашно...със вкус и със цвят .
Неделното утро е свежо и меко...
С по - зелени листа и по-синьо небе.
Като оазис... като облаче леко...
Като освободено от тежест сърце".
stela50