трудното решение за аборт

  • 20 356
  • 144
  •   1
Отговори
  • Мнения: 0
Мили мами,
пиша във форума, за да споделя с вас трудното решение, което ми предстои и какво го провокира. Ще започна с това, че съм на 35 год и имам връзка, с мъжа, от когото забременях 5 години. Той много искаше дете, а моето желание беше провокирано от това, че вече напредвам с възрастта и ми е време. И така забременях.... Винаги сме обсъждали какви са ми ценностите и вижданията за семейство и обсъдихме преди това, че ако ще имаме дете следва сватба и т.н и той се съгласи с мен и така започнаха опитите за зачеване. Но вече след като съм бременна и имаме възможност за сватба само през юли месец и то до 21. юли той започна да бие отбой... тоест ми казва, че още не е готов, не иска да планира, не иска да се жени и куп глупости.... В момента се чувствам много обидена и мисля, че такъв непостоянен мъж и безотговорен човек не може да бъде баща! Не искам детето ми да бъде без такъв и следователно трябва да взема решение за аборт и да призная, че съм си губила времето с този човек! Според вас нормално ли е, при обсъждане и вземане на решение преди забременяването да се държи така мъжът след забременяването... предполагам какъв ще е отговорът-не! и точно това ме провокира да бягам с всички сили от този мъж и мисълта точно такъв тип да е баща на детето ми ме отблъсква..
П С Попитах го дали, ако при това положение реша да задържа детето би се отказал да предявява бащински права и да ми остави правото да отглеждам детето си сама отговорът му беше не!!! значи ще трябва цял живот да бъда тормозена и да виждам мъжът, който смятам за грешка!!!
Моля ви споделете мнението си!

# 1
  • Мнения: 355
А, защо не се оженихте преди да започнете да правите опити за бебе, след като държиш на сватба?
Ние не можем да ти дадем съвет. Това решение трябва сама да го вземеш.
Помисли си само – дали, ако направиш аборт, след време няма да съжаляваш, тъй като все пак си на  35? Може и да нямаш друг шанс за бебе, а може и да имаш ...

# 2
  • Мнения: 54
Може да се е стреснал,да не е сигурен дали ще се справи,това са големи промени-детенце и сватба имам предвит.

# 3
  • Тук у дома с двете ми деца.
  • Мнения: 121
Мила-ти-изцяло-сама-си-звемаш-решението-дали-да-си-запазиш-бебчето.Аз-бях-4пъти-бременна-за-да-имам-две-дечица-и-много-сълзи-съм-проляла,за-да-ги-имам.Никога-няма-да-направя-аборт-заради-мъжа-ми.Бебчо-е-на-мама.Извинявам-се-за-чертичките,-но-не-ми-работи-интервала-на-клавиатурата.А-дори-да-напуснеш-този-мъж-и-да-се-влюбиш-в-друг-след-време-АКО-ТЕ-ОБИЧА-И-С-ДЕТЕНЦЕ-ЩЕ-ТЕ-ПРИЕМЕ.Силно-те-гушкам-и-те-подкрепям-каквото-и-решение-да-вземеш. Hug

# 4
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Дали точно това е твоя мъж и твоето бебе, на този въпрос само ти можеш да си дадеш отговор. На мен ми е някак грешен този подход "Часовника тиктака, трябва да зачена" без реално да поискаш да станеш майка. Едно малко човече променя изцяло живота на родителите си, пренарежда приоритетите им. Може би точно това осъзнаване е стреснало мъжа до теб. Поговорете, помислете и заедно решете какво ще правите от тук нататък  Hug

# 5
  • Мнения: 5 513
Има хора които никога не са готови за деца-аз например.Преди да се роди детето водех толкова "плътен" живот т.е. работа ,приятели, почивки, курсове....и ми харесваше и се чудех къде се вмества бебето и отговора в този живот който водя никъде.И родих защото реших че не мога да чакам и времето ми изтича/на 31/.Никак не исках да оставя предния начин на живот.В началото ми беше кофти.После взех да нося детето с мен.Приятелите ми взеха да идват.И така детето е било на Нова Година на празници каквито си представиш винаги с мен.А относно таткото губи се и се появява.С него съм приятелка.Взема го /без приспиване/ ходят някъде.Ние ходим при него на гости.Има седмица в която само по телефона.Когато искам нещо от него купува, дава...Идва на тържествата на детето.Аз не сгреших че го родих.Предишния ми живот лека полека се възстановява.А бащатат мога и без него.

# 6
  • Мнения: 11
Самата Вие на няколко места казвате думата "детето", за новия човешки живот, което е правилно. Това не е купчина клетки, безличностна пихтия и ненужен паразит, както някои майки се опитват да нарекат детето, което расте в тях. Често, когато бащата е мъжът мечта, майката казва "аз нося детето му", а когато бащата стане безотговорен, страхливец, женкар и т.н. изведнъж детенцето става "избор" - някакво нахално, неопределено и ненужно "зло". Нищо не се е променило - само майката е променила гледната си точка. А какво е виновно за грешните избори на родителите си малкото невинно дете, за да го накъсат на парчета и да го съберат в торбичка, която да изхвърлят на боклука и изгорят в екарисажа? Мисленето и изборът е преди детето. Другото е аборт, което не е избор, а присъда приложена върху новия невинен човек...

# 7
  • Мнения: 1 809
Tова е много лично решение и не бих могла да дам еднозначен отговор. Но ако бях в тази ситуация , особено предвид годините /35г /бих родила това дете без значение бащата дали ще остане с мен или не. Това може да ми е единственият шанс да имам дете и не бих го порпуснала, заради някой си , който не знае какво иска.

# 8
  • до една звездичка
  • Мнения: 1 892
Аз не разбрах много добре - господинът за какво не бил готов? За дете, или за сватба? Или за двете? Ако е второто, не е голяма драма. И без сватби се раждат деца (ах, да можех аз самата да върна времето назад, нямаше и да помисля за сватба Wink.
А ти самата искаш ли го това дете? А ще можеш ли да се грижиш за него сама (ако допуснем и този вариант)?

# 9
  • Мнения: 281
При подобна ситуация, аз лично не бих родила. Едно дете изисква много грижи и бягане докато порасне. Познавам самотни майки, познавам и такива при които уж има мъж, но той се включва само от време на време. Истината е, че мъжете обичат да клинчат, не всички, но масово. Едно е да говорят колко много искат деца, но друго е когато детето е на път и вече разбират че няма мърдане, че следващите 4-5г. от живота им са вече отписани и трябва да се грижат за семейството и детето. Защото реално така се получава, роди ли се детето, няколко години нямаш време за нищо, докато поотрасне.
Едно дете не е само на жената, то иска и баща. Дори и на 35г. не бих родила само за да имам дете. Вече знам от собствен опит колко сили изисква отглеждането на дете, добре че си имам мъж да помага, иначе честно си казвам не знам как бих се справила с задачата: хем дете, хем работа, че и всичко останало. Не е честно само жената да опъва, докато мъжа си гледа кефа ...
С извинение, но ми минава и мисълта че мъжа иска дете, но ако може друг да го гледа. Защото е казвал до един момент че иска дете, но после си е сменил мнението, или поне казва че го е сменил.

# 10
  • Мнения: 2 163
Tова е много лично решение и не бих могла да дам еднозначен отговор. Но ако бях в тази ситуация , особено предвид годините /35г /бих родила това дете без значение бащата дали ще остане с мен или не. Това може да ми е единственият шанс да имам дете и не бих го порпуснала, заради някой си , който не знае какво иска.


+1 Peace Много е лично,но и с брак стават фалове.
Не бих се отказала от този "проблем". Обичам деца ,колкото и да те нервят .

# 11
  • до една звездичка
  • Мнения: 1 892
Polina82, това, че ти не можеш да се справиш с това да отгледаш дете сама, не го прави общовалидно.

# 12
  • Мнения: 281
Polina82, това, че ти не можеш да се справиш с това да отгледаш дете сама, не го прави общовалидно.
Не съм казала, че не мога да се справя, просто е трудно сама хем да гледаш дете, хем да работиш, още повече да се опитваш да имаш някакъв личен живот. Казвам го по наблюденията ми на приятелки, които избраха да си гледат децата сами, както и такива които уж имат баща на детето, но само уж, в смисъл минава и заминава когато му скимне и си живее живота ... Трудното е ако жената трябва едновременно да работи и да си гледа сама детето, освен ако не работи за някаква сравнително добра заплата за да може да наеме детегледачка например. Или поне мъжа да издържа с някакви средства семейството.

# 13
  • BG
  • Мнения: 2 458

 Peace

Изплашил се е! Ще му мине. И този краен срок за сватбата...Нормално да се разтрепери! Струва ми се, че той не знам колко иска да е баща, но и ти май много - много не държиш да си майка, след като с толкова лека ръка си готова да махнеш бебе на тези години!

# 14
  • Канада
  • Мнения: 264
Въпросът е дали ти искаш детето! Дали можеш да го гледаш сама.
Не прави аборт само поради факта, че бащата е "грешка". Може просто да се е изплашил...
Може в последствие да се окаже, че е добър баща.

Вземи решение възоснова на своето сърце.

Общи условия

Активация на акаунт