трудното решение за аборт

Казал е, че иска детето, но не желае да се обвързва с нея.
тя го е попитала, дали ще се откажа от правата си баща и той е отказал, демек иска детето, но нея не иска.
като съпруга, имам предвид.
Преди това е казал, че желае да сключат брак и прочие, докато забременее, после е отказал да се ожени за нея.

И аз съм от тези, които държат първо на брак, после бебе.
Ама и го направих и то доста преди да стана на 35.
Ако съм на 35 и нямам деца, бракът ще ми е последната грижа 

Мъжът си е обвързан с нея и иска да си е с нея, просто не иска да се жени.
А това, че тя приравнява неговото нежелание за извършване на конкретната процедура граждански брак с извършването на аборт от нейна страна - как да го наречем?
Пак ще питам - той знае ли за тези й намерения?

На 20 - 25 години бих се замислила и аз за аборта като решение, особено ако съм финансово зависима и не мога да гледам сама бебе, но на 35 - не   Детето бих си родила, въпреки абдикиралия татко, не бих имала грам съмнение, че после ще се намери нов мъж един ден за мен.

Децата не са проблем и според мен на 35, когато една жена си е стъпила на краката поне в някаква степен да се мисли за бащата и дали той ще е оженен и налице винаги у дома не е първа грижа. Отношенията мъж - жена са изключително важни, но децата са още по-важни според мен. Съвета ми е да не се отказваш от бебето си заради неуравновесения баща. Просто си имай едно наум, че на него няма да може винаги да се разчита (а може и да е много полезен впоследствие, риск печели, риск губи...). Мъже много, а детето ти е дадено сега - все пак 35 години са си вече възраст, на която трябва да взимаш самостоятелни решения

Мъжът щом не иска да се жени, при положение, че бременната му приятелка иска сватба не е от мъжете, които ще бъдат перфектни съпрузи и без това според мен. Но това не значи жената да се откаже от бебето си, то си е нейно, не може да бъде мислено само като част от бащата едва ли не.

Марабу, ами ако  човечецът кандиса  да се ожените, родиш детето  и  после  реши  да се разведе   с теб, тогава  как  ще върнеш "поръчката"? Не ми казвай, че  ще  я дадеш за осиновяване.
С брак или  не, ако таткото иска  да е татко, ще бъде. Ако не иска,  каквото и  да направиш,  ще  си остане  само  на  ниво "семедарител".
С брак  или  без брак, ако иска да е с теб, ще е. Ако не иска- и със стоманено  въже  да го вържеш, пак ще  избяга.
Това, че   се е  разколебал относно  сватбата,  лично  за мен  не   е  индикация, че бяга от  отговорност.
Помисли  трезво  и  не реагирай като  ощипана мома.
Брак, та брак
Друг е въпросът, ако  си  ужасно  консервативна  и много  държиш  на това какво  ще  говорят  за теб  клюкарките от махалата.
Ако е така, никой не може  да ти помогне- ще направиш съдбоносна  крачка заради  глупаво  основание.

И аз познавам. Но тогава схемата е първо брак, после бебе. 
Обратното е изнудване, както е в случая.

А може би изнудването е от негова страна.
Да, да, ще се оженим разбира се, ама като стане бебето и айде, няма вече сватба, защото тя е пред свършен факт и много трудно ще направи аборт на 35 години.
Смешник. Както и да е, аз мисля, че щом една жена държи на брака и за нея е важно да бъде в такъв семеен модел, да и обещаеш и след това да се измъкнеш като п-ня из гащи е подло и жалко.
И мога да дефинирам като изнудване. И измама.

Дали ще остави бебето не знам, това наистина е много лично решение и няма да е лесно ако е сама, но това единствено и само тя ще реши.

И на двамата бъдещи родители им трябва един отрезвяващ шамар.
Детето не е пратка, която щом ти е неудобно да върнеш.
На 35г, не е като да си на 20г и да си толкова наивен и неориентиран.
Щом сватбата е била толкова важна, защо правите бебета преди това? Един подпис не прави родителите по-отговорни!

Така е, детето не  е пратка, но не винаги се явява по заповед на щуката.
Затова се казва нежелана бременност и е право на избор на всяка жена да вземе едно такова решение, колкото и да вие да не го смятате за правилно.
Изборът е неин.

Мисля ,че изборът е направен.Успех !

този и  той не знае какво иска! Бива ли така, хора на по 35-40 години да са инфантилти като пубери! Ако темата не е пързалка, авторката е в кофти положение, щом бащата наистина ще й се мотка в краката, обаче се дърпа да живеят заедно. Неговата работа е "хем не го яде, хем не го дава" - хем ще признае детето й ще се бърка в живота му (и в живота на майката), хем ще си измие ръцете от нааканите памперси и ежедневните грижи.
Моята идея е като в сапунка, но ако авторката иска детето, готова е да го отгледа сама, обаче не я устройва бащата да им виси на главите, да вземе да го разкара, да го излъже, че е направила аборт, пък да си роди детето и да си го гледа. Той я се сети после да търси припознаване, я не. Трийсет и пет е сериозна възраст, бременностите не се случват лесно като на двайсет.

35 е действително сериозна възраст ........... за много неща.

Интересно ми е авторката дали ще влезе пак в темата, за да каже крайното си решение.

Уважаема госпожо, не знам дали е късно за моето мнение. Дано не сте направила аборта.   Със сигурност вие сте една интелигентна жена за своите 35 години.   За съжаление май сте попаднала на безотговорен партньор   Но факт е, че във вас расте нов живот. Това е вашето дете. Вашата плът и кръв. Ако изберете да го родите (за което горещо се надявам) със сигурност няма да ви е лесно като самотен родител. Ще е трудно, но ще имате голяма награда. Първата усмивка на вашата рожба, отправена към вас и блесналия поглед, пълен с обич   Първата думичка "мама" изречена с много нежност и любов за вас! Ръчичките на вашето дете ще обгръщат шията ви и ще ви топлят през студените моменти на хорската злоба и бездушност. Наистина, няма по-голяма награда от това!
И за да не звучат словата ми помпозно, ще споделя, че аз съм също дете на самотен родител. Мама като млада е била изнасилена   и забременява с мен. Трудно е било много. И е била съвсем сама, без помощта на нейните родители. Но се е справила. Сега съм на 29 години и тя много се радва на мен и внучето си Искам да кажа, че ако тя тогава е взела решение да направи аборт едва ли би имала друг шанс да забременее отново поради ред причини, които не искам сега да излагам.
Та мисълта ми е да обмислите много хубаво, защото това може да бъде и последен шанс за вас да си имате детенце. 35 години е една късна възраст за това и колкото повече времето минава, толкова по-трудно става едно забременяване. А на наякои жени им спира цикъла  още на 40 години. Успех и прегръдки!  

Тук е като в розов роман.
Решението за дете е сериозно и не би трябвало главата на майката /поне/ да е в розовите облаци.