трудното решение за аборт

Аз като съм си планирала детето, не виждам как някакви решения на мухльото ще ме накарат въобще да мисля за аборт.   Май авторката е била подлъгана да забременее с перспективата за сватба. Обаче сега господинът е решил, че му е рано да се жени и тя остава излъгана. Това е само хипотеза.

Това се случваше в друго време. Отдавна не можеш да накараш един мъж да се ожени за някоя жена заради бременност. Няма вече обществен натиск, а нали не очаквате, че този мъж, още преди да се е родило детето, е изпълнен с неимоверна обич към него? Обичта към детето се изгражда, особено при бащите, според времето, което са прекарали с него, и грижите, които са положили, когато вече е родено.

Пропускаш факта, че тя ясно поставя ултиматум - или се женим (на 21 юли  ), или махам детето. Което е желано и планирано все пак.
Предполагам, че надали мъжът тотално се е отказал от връзката си с нея, и детето и т.н. Просто се е уплашил и решил, че може да протака нещата с бракуването. Един такъв ултиматум действа на 100 % в такава ситуация.

И това, че доколкото разбрахме - таткото си иска детето, може би даже повече и от майката.

Абе на думи много лесно се иска. Но думи е щял и да се жени за нея. То колко бащи уж искат децата си, пък после пръста си не мръдват.
Аз не съм привърженичка на абортите, никак - аз от началото на бременността си съм мислела за човечетата в корема ми именно като за човечета. Но едно е да планираш да родиш дете, което ще си има и майка, и баща и ще са семейство, както ти го разбираш. Съвсем друго е бащата да каже, че го признава и дотам - да не можеш да го отведеш на море в Гърция без негово разрешение, пък ти не спиш, ти тичаш по бебето, ти се лишаваш от личен живот. Ако въпреки мнението на жената за брака и въпреки бременността не иска да се жени, много вероятно е да се преориентира към друга жена, и това едва ли ще е трудно (както се вижда, много жени тук смятат, че сключването на брак е голяма претенция, не знам защо).
А иначе - че може една жена да отгледа и сама дете, е ясно. Но е трудно, особено ако няма помощ. И на 35 тя има шанс все още да намери мъж, който има нейните разбирания, и да си родят собствено дете. Разбира се, може и това да не се случи. И ако направи аборт, после цял живот да съжалява.
П.П. Ние  не знаем дали двойката е живяла заедно - знаем, че са правили дете.
Напълно споделям вече изказаното мнение, че е много важно майката и бащата да имат сходни разбирания за живота и семейството. Аз бих била много разочарована от мъж, който се отметне от думата си и се окаже различен от представата ми за него. Дори ако става въпрос за много по-малки неща от подписване на брак.

Аз съм на много елементарно мнение.
Ако авторката иска бебето, няма да измисля причини, за да го маха. 

Хубаво, разочаровала се от бъдещия татко, иска да приключи нешата, нека махне бебето, звучи съвсем разумно и нормално. Но тя казва друго - ако бащата не го признае - ще си го роди. Това е решаващият критерий, това са най-важните причини и доводи за и против раждането на детето - дали бащата ще се мотае наоколо или не. Това е, което мен ме впечатли в темата. Иначе аборти безброй заради раздяла на двойката, няма да е първата, ни последната.

И аз това казах.  Май тя не е била сигурна дали е искала дете.

Ццццц, а авторката хал-хабер не дава за мненията ви...от деня на регистрация 26.04.2013г.и писане на тази тема не се е вясвала във форума

Демек пързалчица 

Ммммм,представа нямам,но е факт че не е влизала или поне не с този акаунт-може да има няколко кой знае...:
Име:   marabou
Публикации:   0 (0 на ден)
Ранг:   Регистриран
Дата на регистрация:   Пет., 26 Апр. 2013, 17:39
Последно Активен:   Пет., 26 Апр. 2013, 21:21

естествено ...

Демек е една от тези, дали мнение на първа страница и следящи темата от собствения си профил, но пожелали да напишат проблема от името на друг, за да запазят анонимността си : )

Подкрепям. Не виждам какви са тия отживелици "Щом няма брак,няма бебе".
Ми да не бяхте правили секс  преди брака,то бебето и непланирано можеше да стане.Щом човека иска детето си,не мога да го нарека безотговорен.Ако на мен някой започне да ми поставя такива срокове и ултиматуми,сигурно и от бащинството ще се откажа и ще си плюя на петите
Ми нека чете,ама си мисля,че хорските мнения няма да и оправят положението.По-скоро решението е взето.От нас се очаква да я потупаме по рамото и да и кажем"Правилно,моето момиче.Много си права."

На мен много глупаво ми се струва да правиш аборт, особено на 35 г, защото таткото се е отказал от брака. Не са на 18 години.
При това 5 години връзка не са малко време.
Мисля, че тук се страхуват и двамата- и бащата, и майката. Всички сме преживявали такива моменти на страх, особено по време на бременност, защото детето е истинската промяна, а не брака.
Аз ако бях на мястото на авторката (радвам се, че не съм) ще отменя сватбата до раждането на детето, после ще мисли за тези неща.