Дискова херния - 7

И на мен флостерон, който като отидох да ми го сложи сестрата на джипката чак след като ми го сложи се сетих, че си стоя извън хладилник 1 седмица. Та най-вероятно е бил изфирясал. А за останалите 2 тази във физиотерапията ми вика - защо ще си ги слагате? И аз не съм също уверена, че трябва да ги слагам.
И при мен е така - плаващи, понякога ги има, понякога ги няма, понякога ми изтръпват, потрепват, понякога нищо ми няма. И аз откачам естествено на моменти (от някаква протрузия чак такива екстри), но толкова много изследвания си правих на кво ли не, че вече май само да посетя психотерапевт и ендокринолог ми остава  :mrgreen

Весели празници ви желая, без болки.

Ева, изчакай малко, може да имаш ефект след някой ден. Лошото са страничните ефекти като  окосмяване и подуване на лицето поне при мен. А що се отнася до менящате се болки и при мен е точно същото. Мислех дори че че имам коксартроза, но ми казаха че болката ирадира и че е от проблемите в гръбнака. Аз дори леко куцах докато се раздвижа като ставам. За ензимите аз също съм навита да поръчаме, ама с английския не съм супер добре. Ако имам грешки ме извинете, че от днес нямам лаптоп и през телефона пиша, ама ми е трудно.

Както казах, днес бях при невролога за пореден път. Говориме си.....накрая попитах и за тази хран.добавка Сириус. Тя не беше чувала за нея и отвори Гуги за изчете. Накрая изрече: "не вярвам на панацеи"....това е.  Оф...    Дали да я започна на своя глава... ами то по-лошо няма да стане.

Ясно, значи ще ходя на открития, че имам проблем с тесните пространства...

А това с местенето на болката и изтръпванията си мислех, че е само при мене, явно е характерно, за съжаление 

Аз се чудя, ние искахме да пробваме за второ детенце, ама с тези проблеми сега не ми е ясно какво се прави, то нито лекарства могат да се пият, нито физиотерапии...
Има ли някой идея, опит за бременност и ДХ 

Минка и аз съм пред тази трудна дилема за второ детенце и вече година го отлагам, заради неспиращите болки. Макар че тук има майки, които си имат две дечица, въпреки болестта. Но нищо не може да се пие и се лежи май повече и това е.

Има наоколо една булка  , която сигурно ще се включи, която е с диагноза ДХ преди двете си деца.
И ние мислим за трето малко по-нататък, ноооо сега и на таткото кръстът се скапа и тези планове може и да не се сбъднат 


Срещнах в стара тема постове на една мама, която тогава май е била бременна, а сега има втора лентичка. Ще пробвам да я вербувам да разкаже.

Ето ме и мене  с втора лентичка 

Накратко моята история е такава: Имах болки в кръста от към 10ти клас, но моята ЛЛ ми казваше "имаш Лумбаго, пий Темпалгин" и ми даваше бележка за училище. Да ама мене си ме болеше и бях като робокоп подвижна. Кризите минаваха от само себе си в последствие след седмица да речем.
До тук добре, обаче през студентските ми години ме лепна една криза, която ставаше все по - зле и накрая на невролог (най - накрая). След камара лекарства и накрая и инжекции - резултат никакъв. "Нямаш симптоми за ДХ, но аз нямам направление, та ако искаш за свое успокоение мини скенер". След скенера не се успокоих. Всеки невролог, който погледне скенера възклицава "уу че голяма херния". Колко е голяма и до ден днешен не знам. Предлагаха ми операция, но отказах. Не ми даваха особени гаранции за след това, а аз бях на има няма 20 -22г. Ходих при русенското светило и след прегледа го разпитах за евентуална бременност. Все пак съм млада и тепърва ще създавам семейство.
Отговорът беше "не е желателно да забременяваш, па камо ли да раждаш. Една нормална жена без твоят проблем, при бременност понякога получава малка херния, а представи си ти с тази голямата какво може да се случи. Все пак никой не може да ти забрани да раждаш. Но ако раждаш то ще е секцио".
Е, аз все пак исках деца. Странното е (или може би пък не), че аз и двата пъти забременявам октомври/декември. Зимата си ме наболява кръста особено вечер, но не е чааак такава болка за умиране. Това в сравнение с кризите, които съм имала. Сега си ме наболява леко кръста, но определено си е от бременността. Родих секцио (а как мечтая да родя нормално) бебе 4,500кг. Може би заради кръста след операцията се възстанових доста бързо. Да не си кривя душата - боли си едно секцио, но някои от вас сигурно са го преживели и знаят. Обаче в комбинация коремна болка и болка кръст, първата нощ е убийствена. Опитвайки се да си раздвижа кръста, за да намаля болката явно съм раздвижила и операцията, та като цяло аз доста бързо се възстанових.
Кърмех легнала, понеже това беше най - щадящата поза за мен. Кърмих година и половина и хернията по никакъв начин не ми е пречела на това.
Сегашната ми бременност се развива от към болка в кръста по същият начин, така че няма какво допълнително да споделя за сега. Но лично аз гледам да се пазя. В смисъл не вдигам тежко (освен 20кг си дете), гледам кръста ми винаги да е завит, понеже от най - лекият ветрец и става страшно. Спя си на климатик лятото, нямам проблем с това, но кръста е винаги, винаги защитен по някакъв начин. Другото натоварващо при мен е че аз съм висока около 180см и средно тежа (последно между двете бременности) между 90 и 100кг. Както се вижда имам лек проблем с диетите. Казват, че това допълнително натоварвало кръста, но при мен е факт, че като ми откриха хернията бях 75-80кг и ме болеше повече и по - често.
Лекарства не пия, колани не нося. Имам 2 колана. Единият кожен и адски неудобен, а другият е някаква измишльотина с алое и овча вълна. Майка ми ме изненада с него и беше по малкото зло. Искаше космо диск да ми купува. Работата на този колан е да топли, нещото което постигам като ми е завит кръста. Усетя ли болка и лека да е и ако не ме домързи слагам колана, та мога да кажа,ч е топли и имам ефект. Но той не е панацея.
Космо диск пробвах, но това не е моят колан. Пък и не бях постоянна с него. Моята приятелка (и комшията ми) е много доволна от него и си го ползва при нужда.

Малко дълъг ми стана поста и с предисловие, но се надявам да помогна на някого с цялата тази информация. Единственото, което ви желая е да бъдете здрави и един ден да си гушкате малките сладки бебоци без притеснение и излишна болка 


Сетих се и още нещо. При първата ми сериозна криза един ЛЛ (не моя) ми изписа Флостерон (видях, че го обсъждате). При мен подейства вълшебно и на следващия ден помагах на баща ми да бъркаме бетон. Ах, къде ми е бил акъла  но пък и как да оставя баща ми сам в тази тежка мисия. Следващата инжекция обаче не ми помогна.

Хайде и аз да се включа. Добре, че agnesana  се изказа преди мен, че моята работа е по различна и може да подейства доста стряскащо. Двоумя се от снощи дали да я разкажа, но смятам че трябва да знаете и за другият вариант.
Проблеми с кръста от 15 годишна. Първа сериозна криза на 19. Тогава ме и диагностицираха. През годините различни кризи и ... стигаме до бременностите. При първата бях на 26. Родих нормално и хернията не ми създаде проблем за това. Големия се роди 3 820. Бях станала страхотен шишко. Проблем имах през бременността. Наболяваше ме, но нищо сериозно до 7 месец. Тогава ме удари една силна криза. От тези, които те блокират и мъжа ти се чуди как да те завлече до 6 етаж, за да те проектира на леглото, след като не мърдаш ни напред, ни назад. Що рев изревах от болката докато някакси се довлека ще се сетите сами. Направих сеир на блока. С много лежане и малко лекарства (не помня какво ми слагаха, но поне 3 инжекции бяха). После се успокоиха нещата и болката стана търпима. Както казах родих нормално, като болката в кръста не ме тревожеше изобщо понеже я нямаше. Беше останало тръпнене и пареза.  Лекувах си хернията още година след това, като приключих с иглотерапия, която ми се отрази много добре. Тази криза беше една от най-странните. Просто тръпнеха краката и губех чувствителност, но без болка. Почти ме бяха засилили към операционната. Размина се.
Втората бременност - Забременях Юни 2010г. Август месец започнаха болките, сравнително слаби, но постоянни. Колкото по-голям ставаше плода, толкова повече болеше(роди се 4 кг). Към 7 месец вече болката беше много силна. Лекарства - никакви. Слагат само в много тежки случаи (пълен блокаж или непосредствено преди раждане). Мажех се с Арника гел на Алга сан. Помага със сигурност, но при мен нещата бяха доста загрубели. 8 и 9 месец бяха тежки от към болки. Термина ми беше на 18.02.2011. Нямах търпение и се гласях да си раждам пак нормално. Никак не исках секцио и си въобразявах, че мога пак да си родя нормално. На 11.02 по време на вечеря усетих нещо странно в грънака си и слабост към долната част на тялото. Реших веднага да си легна, но не можах да се изправя. Болката е различна от болката при блокаж от хернията. Мисля че точно тогава стана спондилолистезата. Придвижвах се само когато се налагаше (до тоалетна) като бутах пред себе си стола. Много пъти след това съм завиждала на една комшийка, че има проходилка, при това с кошница за багаж. Не можех да се изправя, ходех ... абе важното е, че ходех. Болеше жестоко. Събраха се всички умни глави да ме мислят какво ще ме правят. Нормално е невъзможно да родя, секцио става, но после как ще ме вдигнат. От АГ звъняха на неврохирурзи, никой не смее, никой не знае. Сещате се, че не се срещат често такива случаи. Слагаха ми Профенид за да успокоят малко болките. В крайна сметка лекарят, който изражда големия ми запази час за секцио и каза, че ще ме вдигне, няма къде да вървя  Освен това като извади детето ще ми олекне доста и ще стане по-лесно. На 15.02 беше секциото. Молех се да ме приспят по-бързо защото не издържах болките Разкарваха ме с колички. За да измина 10 метра ми трябваха около 20 мин. и явно си личеше колко жестока е болката. Секциото мина и се събудих в леглото. Това е една от най-кошмарните ми нощи. Не ми позволяваха да се обръщам за да не се отвори операцията. Обърнах се веднъж, не издържах. Въпреки че ми слагаха Профенид и Аналгин чернееше ми от болка в кръста. Нямам спомен да ме е болял корема от срязаното.   На другият ден ме вдгнаха. Левият кркак не го чувствах изобщо, не можех да разчитам на него. Просто го нямаше. Не можех и да го движа. Леко отпусна болката, но ми трябваше половин час за да почна да провлачвам левия крка без да се опитвам да падна. Една стажантка седеше неотлъчно до мен и ме държеше. След около час колът, наречен ляв крак се появи в системата. Започнах да стъпвам на него и част от чувствителността се върна. До толкова, че да го усещам, че е там. Допир и убождане не усещах. Около седмица бях малко по-добре, явно в следствие на свалената тежест, но болките си бяха силни. На л3-4 си потропваше странно и болеше целият отсек, не само Л5-С2 където си ми беше хернията. Неврологът започна ударни дози НСПВС, кортикостероиди и прочее познати лекарства, набавих си и Дискус на доста по-късен етап. Само от него имах някакво подобрение. 6 месеца по-късно спрях да приемам каквито и да е лекарства, освен Дискус. Просто нямаше никакъв ефект, не облекчаваха изобщо, но пък ми създаваха други проблеми. Последва повече от година ходене по мъките. Често мъжа ми ми вдигаше краката, карала съм го да изрита левия (той е по-засегнат) за да направя крачка, защото не мога да го придвижа. Изгубих всякаква чувствителност. Смятах, че съм си вдигнала крака, а не съм. Започнах да не мога да се изпишкам. Много е неприятно! Това също е към тазово-резервоарните нарушения, не само изпускането. Мозъкът получава сигнал, че мехурът е пълен, но нервът не работи и не освобождава. Висяла съм по 20 мин в тоалетната да се "моля" да се изпишкам и накрая излизам без да съм свършила нищо. След половин час отивам пак и така. Малко по малко, на капки. Крещяла съм от болки без да се усетя, че го правя и то насред пътя. Бутам количка с бебе, до мен върви по-големия болен. Трябва да се приберем, нямам избор. Линейка не ме устройва - няма кой да гледа децата, няма на кого да ги оставя. Тежък период беше в живота ми.
Операцията ми беше на 19.04.2012г. Стабилизация на Л3-4. Смяна на диска и изчистване на синовиалната киста, получила се от спондилолистезата. Изчистване хернията на Л5-С1. Може би целият диск  е почистен, защото се съмнявам вътре да беше останало нещо. Хернията затваряше 2/3 от гръбначно-мозъчния канал и притискаше и гръбначния мозък. Общо взето всички неврохирурзи бяха впечатлени от размера и. Имаше калцирала част, която е разбита според мен. След операцията попитах д-р Стоев, той каза всичко мина добре, не се тревожи. Глождеше ме някакво любопитство, но реших, че и да знам колко удара с чука е направил през 7 часовата операция това няма да промени нищо. На втория ден ми забрани да стана заради ниско кръвно. На третия станах и отидох до тоалетна. Казаха, че мога да ставам и да се държа за леглото. Аз станах и отидох в коридора да питам сестрата нещо си. Болкоуспокояващи почти не ми трябваха. Бяха се подготвили на 4 часа да ми слагат, аз ги исках през 12. Просто нямах нужда.
Това е. Стряскаща ми е историята, знам го, но е добре да мислите и в този аспект. Така да се каже - бъдете подготвени психически, че нещата може да загрубеят. Не съжалявам за детето и това през което минах.

Лелеее, Булка Марулка ти си голям герой, направо нямам думи....и Agnesana....не знам дали ще се престраша за второ 

Аз при първата бременност в 7 месец бях качила 20 кг и не можех да направя 5 крачки без да спра, имах страшни болки в кръста, родих секцио, болеше ме, но след 10 ден всичко утихна и болки имах само при по-натоварващи пози. Сега обаче пак се започна, но този път и с изтръпвания и вече месец продължава. ЯМР ще е юни и ще се види, лошото е, че аз имам проблеми и с врата, ама няма как да си изследвам целия гръбнак, нали, то сигурно ще е много скъпо, знам ли?

Булка-марулка,прегръщам те мила Звучи направо страшно това,което си написала.Радвам се ,че лошото е вече зад гърба ти и дано никога не се връща!
Аз съм с дискова херния на Л4-Л5 имам два деца родени нормално.Болки в кръста имах още преди първото дете.Незнам дали хернията е оттогава.Диагностицираха я след второто с ЯМР.Оплаквания с бременностите кой знае какви нямах,но не работех и когато се уморявах от нещо си полягвах.Аналгин пиех при болки.И за момент не съжалявам,че съм рискувала как ще износя.Природата си знае работата:)

Гръбнака е разделен на три секции - кръстни прешлени, гръбни прешлени и шийни прешлени. ЯМР се дава от касата безплатно за иследване само на една секция от гръбначния стълб. Ако искаш целия гръбначен стълб няма никакви проблеми - плащаш си и готово. Една секция е 300 лв. Три секции по 300 лв са 900 лв. Значи плащаш 900 лв. и ти правят цялостно изследване на гръбначния стълб - от горе до долу ...

Благодаря ви! Описах именно за да имате едно на ум, не си мислете, че съм общият случай и всяка, която забременее с първо или второ ще го изкара толкова тежко като мен!!!

Булка Марулка, браво на теб  Наистина си героиня! Всичко лошо да е зад гърба ти и занапред само радости и хубави неща и най-вече много много здраве 

agnesana, и ти си смело момиче!

И мен много ме е страх как ще износя един бъдещ плод, но пък едно детенце си заслужава рисковете. Да сме живи и здрави и да се стабилизираме само

На мен за лумбален сегмент на резонанса в Обеля с отворения дизайн ми взеха 230 лв, доплатих си малко отгоре да ми извадят и снимка - мисля че беше още 6 лева.

Не бях чела известно време .Все пак човек трябва да е положително настроен .Иначе няма спасение .Аз много се радвам на историята на Булка Марулка .Няма да ви разказвам моята история
защото е тъжна .Много по лесен случай  от най лесните случаи като по учебник взето решение за операция и няма хепи енд .Иначе операциите  в някои случаи са нужни .На мен нищо не ми действаше дексаметазон дипрофос  чак някои се чудеха защо .Даже един доктор каза че не се оправям на психическаа основа . То той май са мо на банкноти ме гледаше но няма значение .Та от мояя опит не се залежавайте повече от месец не ги слушайте невролозите .На гръбнака му трябва движение .Даже месец е много .Сега съм зле и вече казват спираш ли да се движиш и ставаш по зле . На мен невролог ми изписа за пръв път ензими - купих си ги от българска аптека и дискус исю -сего го поръчах .Иначе ензими по рано съм пили поръчвала съм даже не знаех че в нашите аптеки има.Сигурно има някакво разлика между тези в бг и тези от вън аз не зная какво е  няма и търся разликтата просот на мене не ми действат . пила съм ги три месеца .Иначе за дискуса доктора  каза правила не правила трета операция е добре да ги направиш  2 курса по 10 . Действа добре на дисковете .

Смели майки сте Вие! Аз не мога да се престраша засега. Просто не ми издържам вече на тези болки, а с бебе в корема не знам. Писна ми да слушам, че тази малка медианна дискова херния не може да създава тези проблеми, е да ама може явно и то и Дипрофоста да не помага, абе грам ефект да няма от него, вече си мисля, че нещо не е редовно в мен.
Появи се и високо кръвно от една седмица, дали е в следствие на двете инжекции дипрофос? Винаги съм с нещо от рода на 115/75,дори и много по-ниско, а сега 133/90 и не съм аз направо-адско главоболие.