Пукнаха се да я удрят милата
- Публикувана: 30 апр. 2013, 13:41 ч.
- Последно мнение: 2 май 2013, 22:35 ч.
Огледален свят/Нарекох те Фериха/ по БТВ ~ тема 86~
Мерси, Ирка 
Пооблякох се, малко статично, ама по-нататък ще гледам и да ми "мърдат" дрешките
Хайде песента, която си пееше Халилчо с пищака в ръка
http://vbox7.com/play:e8e971b7
Пооблякох се, малко статично, ама по-нататък ще гледам и да ми "мърдат" дрешките
Хайде песента, която си пееше Халилчо с пищака в ръка
http://vbox7.com/play:e8e971b7
Скрит текст:
На финала нещо от историята ни и емоциите на зрителите които сътвориха прекрасни неща от срещата с нея.
В темата има толкова талант на чувствата преминали и оставили диря...в невероятни колажи, в стихове...
Бел, Снежи, Петрова, Ирка, Галя, Наде,
Хубаво е да се наслаждаваме на красотата и на таланта!
Красотата е щастие, а то е пълно когато е споделено!
Като начало един невероятен колаж на Бел, в компания с един страхотен стих на Ева Корназова!
Моля, заповядайте в тема 87-ма!
Очаква Ви отново благодарение на Рени!
В темата има толкова талант на чувствата преминали и оставили диря...в невероятни колажи, в стихове...
Бел, Снежи, Петрова, Ирка, Галя, Наде,
Хубаво е да се наслаждаваме на красотата и на таланта!
Красотата е щастие, а то е пълно когато е споделено!
Като начало един невероятен колаж на Бел,
в компания с един страхотен стих на Ева Корназова!Ева Корназова "Ще ми дадеш ли, Господи, криле???"
Скрит текст:
Потънах в себе си. Удавих се във мисли,
умиращи с последния ми дъх.
А крехкия ми дух, на смърт орисан,
измъчено изкачва онзи връх,
от който ще лети със волни птици...
О, как жадувам диво да летя!!!
Сред тишина, по – близо до звездите...
Ще ми дадеш ли, Господи, крила?
Че падах много пъти уморена,
сама във тъмнината и дъжда.
Останах чиста и непроменена,
душата ми не се покри с ръжда.
Обичах всеки полъх, всяко цвете
и като изгрев от любов горях.
Разкъсвах се на хиляди парчета...
И пак непроменена оцелях.
Но птицата във мен, дълбоко скрита,
пак пърха и ме моли за небе.
Душата ми след нея все полита...
Ще ми дадеш ли, Господи, криле???
Ева Корназова
Източник:
умиращи с последния ми дъх.
А крехкия ми дух, на смърт орисан,
измъчено изкачва онзи връх,
от който ще лети със волни птици...
О, как жадувам диво да летя!!!
Сред тишина, по – близо до звездите...
Ще ми дадеш ли, Господи, крила?
Че падах много пъти уморена,
сама във тъмнината и дъжда.
Останах чиста и непроменена,
душата ми не се покри с ръжда.
Обичах всеки полъх, всяко цвете
и като изгрев от любов горях.
Разкъсвах се на хиляди парчета...
И пак непроменена оцелях.
Но птицата във мен, дълбоко скрита,
пак пърха и ме моли за небе.
Душата ми след нея все полита...
Ще ми дадеш ли, Господи, криле???
Ева Корназова
Източник:
Моля, заповядайте в тема 87-ма!
Очаква Ви отново благодарение на Рени! 
ОТИВАМ СИ И НИЩО ТИ НЕ КАЗВАШ.
ОБРЪЩАШ С БЕЗРАЗЛИЧИЕ ГЛАВА.
НИМА ТИ МОЯТА ЛЮБОВ НАКАЗВАШ?
С КАКВО ЛИ СЪМ ЗАСЛУЖИЛА ТОВА?
СЪРЦЕТО МИ КЪМ ТЕБ БЕ ПОЛЕТЯЛО,
ИЗПЪЛНЕНО С НАДЕЖДИ И МЕЧТИ.
И ВСИЧКО БЕ КРАСИВО, СВЕТЛО, БЯЛО,
КЪДЕТО И ДА ГЛЕДАХ - БЕШЕ ТИ.
НЕ ТРЯБВА ДА ВИНИШ ТИ МОЙТА ГРЕШКА -
В ТОЗИ СВЯТ БЕЗДУШЕН И СУРОВ,
ПРИ МОЙТА САМОТА Е ТЪЙ ЧОВЕШКО,
С ЛЪЖА ДА ПАЗЯ ТАЗ ЛЮБОВ.
ОТИВАМ СИ, НЕ ТРЯБВА ДА ОСТАНА.
В АГОНИЯ НЕ ИСКАМ ДА ИЗТЛЕЯ.
И ТЪЙ - В СЪРЦЕТО С ЖИВА РАНА,
А НА ЛИЦЕТО С МАСКА, ЩЕ ЖИВЕЯ.
Препоръчани теми