майки отглеждащи сами момчета - как се справяте?

Val  
да да да и да на всичко което изписа
"Понякога съм бяла и добра" - ей това си помислих като го прочетох
Аз лично съм възпитавана много строго. Баща ми беше кошмар за мен (никога не ме е удрял), просто беше строг родител. И аз съм същата това виждам. Не виждам нищо лошо обаче. Е смешното е че с годините баща ми като ме е скроил такава кошмарна жена и строга, сега като е поодъртял и мен гледа в очите. За всяко нещо първо пита мене, все едно аз сега съм му баща. Но с мекото няма да стане, това забелязвам.
sama    да се превъзмогне, е как да стане, тази болка е за цял живот. Понякога не мислиш. Понякога само това ти в главата и така нататък до безкрай. В един момент си казваш всичко ще му кажа на моето малко момче. После си казваш и защо, да не би аз да съм направила нещо че трябва аз да му обяснявам. После се изнервяш крещиш. После се чудиш защо и ревеш. И така. Това при мен продължи да речем три години и отгоре. Ей сега ми е най добре, минали са повече от четири години и половина и чак сега открих себе си и започнах да се контролирам. При всеки е различно. Въпрос на психика. Но за мен няма такава болка и винаги ще ме боли.

чудесно, значи сме спокойни по въпроса че без баща не е фатално, и всичко зависи от възпитанието и ценностите които майката в случая предава. И какви други занимания и дейности тогава правите с вашите момчета?
- спорт - футбол, карате, катерене,
- подреждане в къщи - от - до, легло, обличане, събличане, маса, чистене, грижа за цветя, животни
- кавалерстване
 
аз пак се опитвам да обобщавам нещата, но вес ми се искаше да науча още нещичко от вашия опит!

Благодаря!

С този въпрос се занимавах поне няколко месеца, накрая стигнах до т. нар.
митопоетично движение за възвръщане на духа на мъжествеността. То се
отнася най-вече за западното общество, което е доста феминизирано.
Оказва се, че там доста от момчетата се възпитават по женски стандарт и
после им се налага да се събират на семинари, в които да правят церемонии
за утвърждаване на мъжествеността.

В моя случай възпитанието със сигурност не е феминизирано. Синът ми
има ясно изразена насоченост към момчешкото, дори отсега.

Но същевременно знам, че момчетата ще търсят ролеви модели за поведението
на мъжа почти цял живот. Наясно съм, че само биологичният баща едва ли
може да предостави такива модели, особено в по-напреднали степени на
развитие. Наясно съм, че някой ден момчето ми може да си помисли, че
липсата на мъжки модел към момента е еквивалентна на липсата на баща.
Не бих се безпокоила. Той търси модела за ситуацията, но някак си мисли,
че трябва да е въплътен от бащата.

Сега, на 4, отношенията са игри и закачки, има влияние, но не е нещо
много ценно. Не виждам бащата да предава някакъв особен дух и креативност.

Ако искате да видите почти митологична история за проблемите на мъжкия пол,
който не среща бащата, пробвайте с новоизлязлата книга Вампирът Лестат. Та
нашият герой се ражда дете номер 7 и на татко му е все тая. На практика липсва.
В последствие старият вампир, който го превръща, се самоубива- пак остава
без модел. След това си намира един модел, който общо взето сяда, поговаря си
цивилизовано една седмица и след това го наритва да се оправя сам в света.

А на ежедневно ниво го уча да ми носи цветя, да кавалерства, да остава
малко по-късно с дядо си, защото мъжете лягали късно и ставали рано, да
направят кафето. Водя го сред природата, да усети умората и ентусиазма.
По-късно може би ще го запиша на бойни изкуства. Самата аз имам степен по
айкидо и до една степен мога да въплъщавам онова по-енергично, по-жилаво
присъствие на мъжествено същество. Жена съм, но създавам онази атмосфера,
която не е напълно  женствена. Боричкаме се, показвам му, че съм силна.

Изобщо, баща и майка са неща, които трудно се побират само в телата на
биологичните родители.

А говорейки за Вампирът Лестат, той явно е оценил майка си, защото й е
върнал услугата, дето се вика. Дай боже всекиму такива синковци:)

Ако беше наследил една хилядна от моята енергия сега щях да се оплаквам, че е хуна и да търся съвети как да го успокоявам  .

Сега се учи да кара колело с педали. Да играе тенис, защото мама играе, а мама по принцип "блъска" като за световно. Чакам още малко и ще тръгнем по планините. "Чакам" толкова    време, защото малкия се научи да бяга преди месец - два.

Научих го да се облича в различни цветове от сиво, синьо и черно. Преди седмица чу, че има разделение на момичешко и момчешко и горкия все още се чуди какво е това  .

Но, аз не съм се фокусирала върху това да го направя мъж, по - скоро искам да го направя човек, каквото и да означава това на днешно време  .

И аз в момента чета за Лестат. Освен "Вампирът Лестат" съм изчела и всички други книги на Ан Райс.
 Но във тази книга има и друго, което може да се тълкува не по описания от теб начин. Превръщайки майка си, тя става негова любима, а не майка... И тук вече може много да се обсъжда.
Ако съотнесем това към децата и тяхната идентификация и това кога трябва да разграничават пола си и към кой пол трябва да се насочи идентифицирането им- това трябва да е приключило около 3 годишната възраст на децата.
Съвсем редно е момичетата да се идентифицират с жени, а момчетата с мъжка фигура-било то баща или друг значим близък. В по-късна възраст разбира се всеки индивид сам прави избора си като сексуалност и ориентация. Но първоначалната идентификация трябва да е подпомогната от родителите и обкръжението именно, за да не се получи конфликт у детето и неговата сексуалност. Има доста много литература по въпроса.
Mamacita Bandida ,подхода ти е добър и изводите ти са правилни според мен. От съществено значение е да даваме свобода на децата и само леко да ги насочваме, а не да империраме изборите им и да взимаме решения вместо тях, когато става дума за нещо, което биха могли сами да преценят в ежедневието си и в игрите си. Защото детето опознава света чрез играта. Както и когато порасне човек играе игри и влиза в различни роли чрез игра.

Освен това гледам да не стигна дотам да възпитавам малкия като
някакъв балкански мачо- доста всеотдайни майки се опитват да
правят синовете си свръхмъжествени.

Колкото до майките и синовете, има и "третото отношение", което пак
е от света на приказките. При него майката не е онази мека и чисто
женствена биологична майка, нито замества любовна връзка, а е мъдър
съветник. Нещо като Баба Яга за Иван Царевич, като майката на героя от
финландския епос Калевала, като Тетида за Ахил, като Лейди Джесика за
Пол Атридис.

Такива майки осигуряват мъжкия полюс за сина си чрез приключението, а
не чрез бащата. Това вече в по-късна възраст. Ако майката е просто мама,
очаква се да има и татко. Ако майката е от горните примери, тя е нещо друго и
не се уравновесява от баща, а от героичната задача пред сина.

Иначе за детето и половата принадлежност- то си става почти естествено, макар
в древността момчетата до 4 че и повече да са ги брояли за момичета на практика, с
почти еднакво възпитание. Тук нямам проблем. Проблем ще имам нататък, ако
синът ми не ме "превърне" в едно от ония същества, които не са маминка, а
по-скоро са женски мъдър съветник и не спре да търси "тате", а приключение.

Но това е занапред, засега иска "тати" и е съвсем нормално, но нищо не мога
да направя по въпроса.

Много интересни неща сте писали, момичета, радвам се че продължавате разговора и в тези насоки.

И аз подкрепям мнението на Азарея че фокусът трябва да е върху човек, не мъж.



Mamacita Bandida не разбрах последното ти изречение - проблем ще е ако търси приключение и го намира с мама? Не съм чела тези книги, (дори Иван Царевич не ми е познат, макар да знам Баба Яга).
А за вампирът Лестат може да ни разкажеш повече, ако имаш желание - конкретно за това какво се е случило с поведението на момчето без баща, защото ме е страх да чета книги за вампири, даже бих предпочела да не използваме тази дума повече.

Идентификацията като мъж при нас е много силна, от самото начало наистина, това че проявяваме нежност и любвеобилност е друго. От външните ролеви модели попива буквално много, въпросът е че ги вижда рядко.

При мен сега точно има едно "четвърто отношение" - май сме в периода в който се развива Едиповия комплекс, защото до скоро няколко пъти получих "предложение за брак" от малкия - нали всички момиченца в тази възраст искат да се оженят за татковците, а момченцата за майките си.  Та сега отстранявам всячески идеята че ще се ожени за мен. 

Азарея, поредната мъжка мама....браво на вас.

Кажете за планините малко, на мен безкрайно много ми се иска да го водя на планини, ходим с родителите ми на тяхната вила в планината, но някак ми се иска и на походи, или поне на хижи, на различни, нови места - явно аз търся приключението повече от малкия, а никак не ми стиска да ходя сама с детето, и не познавам около мен приятели със деца които да ме канят като ходят, ако изобщо ходят....Ето това ми липсва.

За планините и аз имам голямо желание и дори се бях разровила преди време за туристическите маршрути със спане по хижи. Установих, че трябва да изчакам малко да пораснат децата, за да могат да издържат преходите, но мисля, че тази година вече са достатъчно големи, та ще си подновя проучването и ако ти е интересно ще споделя вариантите.

мдааа! Колко големи бяха твоите деца?

Малката беше на 4-5 години, а си мисля, че поне на 6 трябва да е едно дете, за да не му натежи много преход от 5км., примерно. Твоят син на колко е? Между другото туризмът е вариант детето да прекара време в компания, включваща и мъже.

Доста хора ходят по планини, търсейки нови маршрути. Но за мен
по-приятният и безопасен начин е да се съсредоточа върху един район
и да го познавам добре във всички сезони. На мен ми се присмиват, че
години наред ходех ексклузивно на Рилските езера, вместо да миткам от
балкан на балкан, но примерно мога от всяка точка на района да стигна до
цивилизация за няколко часа, във всеки сезон. Това създава усещане за сигурност. Старата пътека
извиква спомени, на мен ми е по-приятно. Създава вътрешно развитие.

Колкото до Лестат, значи ражда се той последно дете, на баща му не му
пука за него особено, даже се замисля дали да не го затрие, за да имат братята
му повече кинти. Преживява бурен тийн период, а майка му през това време
едвам издържа в бездънно тъпия замък в най-тъпия регион на Франция, който и днес още е тъп.
 За да си запълни времето, тя го насърчава да ловува, продава от бижутата си, за да му купи кон, пушка и ловни кучета. Оттам нататък той почти не се свърта в замъка и на 21 годинки се среща с глутница вълци, които успява да убие с огромен късмет. Нещо му прищраква в главата. Майка му
почва да се замисля как да го изкара от замъка, затова му дава пари и го праща
в Париж с неговия приятел, където да се отърве от феодалната обреченост на замъка.
В последствие и двамата се "измъкват" от обикновените си роли, като стават безсмъртни.
За съжаление древният алхимик, който превръща Лестат, не става за татко, защото
се самоизгаря веднага. В последствие се появява Мариус, който вече има горчив опит с
един от "синовете" си, който толкова внимателно тренирал и отглеждал, че онзи
израснал без никаква преценка и във всички останали Хроники върши само простотии,
става въпрос за Арманд. Затова Мариус казва на Лестат, че ако не се научи сам да се оправя,
го чакат много мъки.

Колкото до "четвъртото отношение", в него я няма енергията на еротичното. Или
може би е трансформирана еротика, която няма нищо общо с изначалната енергия.
Привличането не идва от еротичното начало, а от духовното. Всички знаем, че
еротичната енергия може да се трансформира в духовно отношение към света.

Не, не може да планирам приключение, в което и аз да участвам. Мога само да
дам ресурса, за да се отдели и да търси нещо, в което аз не мога директно да се целя.
Не питайте защо, въпрос на женска природа. Мога само да съм майката-шаман,
да дам начален старт и да очаквам, че нещата ще се развият. Като казвам приключение,
нямам предвид планинарство, а по-скоро онзи скок, след който синът ми ще
реши, че е цялостен, силен, способен да управлява съдбата си, а не че е дефектен
и наранен и нещо му липсва. Съвременната цивилизация много държи всеки да
има правилните елементи, но това невинаги е достатъчно. Но истината е, че човек може
да е цялостен дори без да отговаря на учебникарското определение за правилна личност.
А може да е правилна личност и пак да се усеща незавършен. Приключението е да намериш
другата част, а мъжете и жените я намират по различен начин.

А иначе Лестат и Габриел са "безсмъртни", което значи- не исторически, не вписани
в стандартните роли маминка и синковец. В доста приказки го има този елемент, синът
излиза извън границите на комфорта, намига магическия предмет и с него изкарва майката
от обичайната й роля. Баба Яга изведнъж става добра, след като се окаже, че без нея
Иван Царевич не е могъл да стане герой. Майката от приказките получава своето, когато
синът й доведе неродена мома или самодива за снаха и къщата им се изпълни с нова енергия.
Габриел получава своето за направените саможертви. Голяма част от световната философия се занимава именно с това състояние "извън историята", когато животът ти става легенда и приказка,
воден от други правила и мотивации.

А историята за Лейди Джесика и Пол от Дюн е и предупреждение. Лейди Джесика е
арогантна, тя вече е приела, че синът й е Квизац Хадерах и го бута нататък.
За нея няма много голяма слава, по-скоро я недолюбват. Затова не може да определиш
докъде ще скочи синът. Просто му купуваш кон, пушка и ловни кучета и оставяш
нещата на съдбата.

Аз предложения за брак не съм получавала, но казва, че ме обича, защото
го чувам какво мисли.

Благодаря, Mamacita Bandida, за разказите, доколкото разбирам цитатът, който съм извадила, е в основата на нещата? Поправи ме ако не съм разбрала.  Ето това за мен е важно, наистина, детето да се чувства цялостно и способно да управлява съдбата си. Колкото до планините - и един маршрут не сме направили, не говоря за обхождане на цялата страна. Предложението за брак - са мои думи, от устата на дете звучи като - мамо, като порасна искам да се оженя за теб, или искам ти да си ми жена

Lib ние сме на 5 и малко, догодина лятото може да помислим как и в каква група да се включим. Ако имате опит с такива организации, или линкове към теми към които да ме препратите - благодаря!

Val - отдавна се каня да те питам, но днес като че ли имам повече време, виждам че детето ти е на 8+ годинки, от кога те слуша толкова добре? Едни смятат че момчетата така слушат само бащите си (в семейни двойки), други са на мнение че като сме сами майки при нас това се получава по-лесно - защото ние "колим и бесим" тоест решаваме всичко за детето и от нас зависи наказанието или поощрението за поведението му.  Какъвто и да е случаят - като сте диваци в училище - а с тебсе държи така добре - ми звучи като да сте преминали през някакъв период, за това питам откога слуша така добре?

Да, точно така. И да не минава извинението- ама то сяааа, не ми върви,
щото ти едно време, аз такова без баща. Това не са причини, това са
извинения. Извиненията можеше и да са, "Ама то пък баща ми беше едиииин, ти
що не го напусна, ся заради това аз не мога..."

Не знам на лов за вълци ли ще ходи, що ли, ама целта е да не отгледаме мрънкало
от мъжки пол.

Да ви кажа ,че аз съм един такъв, вече пораснал син, само че мен ме гледаше леля ми . Да, вероятно се различавам от масата мъже, които се размотават по анцузи и не могат да вържат две изречения, но някак си не мисля ,че това в лошо . Важното е докато растат децата ви да си останете приятели .
Аз в момента съм в обратната ситуация - гледам момиченце без майка , но не мисля че ще стане мъжкарана . Вярно че ще има неща, които няма как да й покажа как се правят (примерно за гримирането , дамските превръзки ) , но нали за това са приятелките, все някоя от нейните ще й сподели опит .