дишай, мила
Кога не реве - като го гушкаш кротва ли се? Някакъв период минава навярно, не знам какво да те посъветвам или да предположа, само знам, че ще мине. Милата тя, мъчно ми стана като те чета. Гуш.
Сори че пиша само на Бютката, ама после ще пиша пак
сигурно е период, имал си е и добрите моменти в къщи
Коралче, не знам да ти кажа не съм се замисляла - цветя нямам нито едно, заека е отделен на терасата, за прах не знам надявам се, че и по нещо друго щеше да се съди, ако има алергия
просто може би вече и го разлигавихме не знам, откакто почна да лази викам си егати кефа - ходи си навсякъде и си се занимава, ама откакто се научи да се изправя само реве, не може да се махне ли, да седне ли, не знам, изправя се и реве, бие се в масата, в стената навсякъде и още повече реве неуспокояемо, въпреки че даже му правим уж смях и все едно, че не трябва да реве като пада
въобще не знам, зъби ли са, заради пишката ли е, не знамммммм
карай де, ще мине като всичко, ама психически съм нещо нестабилна и даже си викам, че сигурно, ако бях на 30 щях да съм по-добра майка, знам ли вечеее




Абе сложно става, отсега нататък все след г*зовете им ще вървим, свърши рахатът 
Може зъби да го мъчат Анди,явно много ги дразнят сега,може просто да му е скучно.Сигурно тук няма мама,дето да не се е чувствала така,не е провал това,просто така растат децата-колики,зъби,падания,безпричинни ревове,всичко минава.Няма да се отчайваш,толкова ведър и позитивен човек си,не се поддавай на такива мисли.За тия ревове бях чела,че някои бебета така се разтоварват и освобождават от натрупаното през деня напрежение.Остави го да си поплаче,гушни го,поговори му и дано скоро се успокои малчо
.
спи вечееее, тишина и спокойствие
ама много си го обичам бе, даже някой като ми каже дай да си ги сменим за малко..не и не, искам си мойто мрънкащо и ревливо пандолинче 

ей, няма такава държава като нашата
отнесе се като плувка в морето
тооолкова е сладък докато спи, направо не знам как съм живяла без него преди
Диди, разбирам те напълно че се разтапяш от любов към децата си, и аз съм така
ама то май всички тук сме така
))
запалих свещичка в църквата и се помолих за семейството ни. Не съм особено religious, но вярвам че има Бог и когато се моля в църква над свещ или пред икона, винаги усещам някакво спокойствие, сякаш знам че всичко ще бъде наред.
)) забележителното е, че на упътването за употреба пише да не се ползва при качване и слизане по стълби и високи тротоари
, да не се слага багаж в багажника по-тежък от 2 килограма
и да не се слага чанта на дръжката
тъй като количката се деформирала и гаранцията не важала
след толкова много изисквания, нямаше да се изненадам ако бяха написали да не се слага и бебе в нея докато я бутам, ама това го бяха пропуснали
иначе е готска - има легнало положение и огромен сенник и е мнооого по-ниска от моята, имам чувството е ще се тътрузим по земята с малчо
и въпреки гореизредените й минуси количката ме кефи колко е лекичка
утре ще я изпробвам в парка и после ще пиша дали съм успяла нещо да потроша 
и в понеделник първа пушка на овесените трици
така и така не виждам заветните две черти по тестовете, поне да си вляза в някоя от летните рокли и стари дънки
иии по възможност стари сутиени
Двете ми Очи преди си гледаха напред, а сега освен че са разширени, ами и гледат само надолу
мдам 
Вече сиренце си похапваме доволно - сигурно защото е толкова обезсолено че е като мляко
но продължава да отказва храни с по-едри парченца в тях. Взела съм и няколко пюрета на Хип за над 8 месеца защото са с цели оризчета и по-едри парченца и ще го пробвам тези дни, дано ги одобри 

дано не се мъчите толкова много с останалите перлички 

а за интернет пазаруването, не се престрашавам за дрехи, просто не ми се рискува да не ми хареса и да си създам главоболието да го връщам, а пък те на мен парите - не е за мен 
с риск Малчо да ми се разсърди като поотрасне и особено ако се наложи да му го клъцваме
противоестествено ми е да му бърникам из интимните чаркове, камо ли пък да дърпам. Почиствам това което се вижда, което не се вижда, природата е решила да не ми го показва и няма да й се мешам 
пускам си сериалчето и ще си чакам угощението 
ще се научи Анди да се пуска, маймунката вече много контролирано го прави, ще се успокои, а покрай него и ти. И аз се усещам на моменти колко се изнервям и ми иде да викам и ме е страх от този ми гняв
не помага реално, ама уж успокоявало.
щорите са такъв магнит.... добре, че саксии нямам
а Борко освен да рови и ще я опита със сигурност пръстта
Викаш като спи, преливаш от любов 
А пък нашата педиатърка казва, че все повече даже обрязват


На фона на твоето настроение не ме интересува вече никакво годжи бери.
Не се обвинявай за нищо, ще мине така, както се е появило. Аз забелязах, че Криско плаче понякога, когато стои повече време прав и не знае, че може да седне и да си почине, а почва да плаче и да мрънка, защото му е омръзнало да стои, но въпреки това продължава да се държи с ръка където докопа, за да не падне.
Много ми е смешен. Може и това да е.
А дърти Аргиров му кажи да те успокоява, а не да се карате, защото ако той е по цял ден всеки ден с Анди ще го питам до кога ще е спокоен психически.
Така ММ ми се кара на два пъти, че било паднало детето, защо не го пазя, ама аз съм му пожелала някой път да се изпльоска пред него и после ще му го натяквам цял живот.
Опитай се да го приемаш по-спокойно, има си просто такива бебета. Може и това, че се опитвате (ако го правите, де) да го успокоявате, разсейвате и занимавате да го изнервя още повече. Опитвали ли сте просто не му обръщате внимание в такива моменти? В смисъл да сте там, да сте добронамерени и до него, но да го оставите на спокойствие да си вика и плаче? Знам ли и аз. Голямо гуш, всичко отминава, здрави да са
А и като сваля поне 7кг със сигурност по-лесно ще се харесам 
